Начало / Университетът / Факултети / Биологически факултет / Специалности - Бакалавърски програми, Магистърски програми / Магистърски програми / Биологически факултет / Молекулярна биология / Генетика и геномика

   

БРОШУРА

Ръководител: доц. д-р Димитрина Митева
тел.: (02) 8167 257
е-mаil: d.georgieva@biofac.uni-sofia.bg

Секретар: гл. ас. д-р Меглена Китанова

Срок на обучение: 3 семестъра (за бакалаври или магистри от професионални направления: Биологически науки, Биотехнологии, Педагогика на обучението по: биология и химия, география и биология и биология и английски език, Здравеопазване и спорт, Аграрни науки и Ветеринарна медицина и други природни науки)

Форма на обучение: редовно (държавна поръчка и платено обучение)
Прием: зимен семестър

За формиране на състезателния бал се взема оценката по балообразуваща дисциплина:

• Генетика или Молекулярна генетика – за завършили специалности Молекулярна биология и Биология;

• Генетика или Въведение в генното инженерство – за завършили специалност Биотехнологии;

• Генетика – за завършили други специалности и ВУЗ.

Балът за кандидатстващите по държавна поръчка се формира като сума от: а) средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование; б) оценката по балообразуващата дисциплина; в) оценката от изпита по Генетика пред комисията по селекция на кандидат-магистри, умножена с коефициент 2.

Приемът за обучение срещу заплащане е по документи с минимален успех от дипломата за ОКС „бакалавър“ или ОКС „магистър“ – Добър.

Балът за кандидатстващите в платената форма на обучение се формира като сума от: а) среден успех от семестриалните изпити; б) успех от държавните изпити; в) оценката по балообразуващата дисциплина.

В учебния план на МП „Генетика и геномика“ в първите два семестъра са включени задължителни дисциплини с теоретико-приложен характер, в които се изучават молекулните основи и механизми на наследствеността и изменчивостта чрез съвременните методи на класическата и молекулярната генетика. Студентите придобиват нови знания и развиват уменията си в приложната област на генетиката, пряко или косвено свързани с практиката. Предложени са избираеми дисциплини с разнообразен характер, които разширяват компетенциите на студентите. Разработването на дипломни работи през трети семестър по приложни тематики развиват новаторските и изследователски способности на новоизграждащите се специалисти, като те успешно реализират придобитите знания и умения от учебния процес.

Магистрите, завършили магистърската програма „Генетика и геномика“, придобиват следните професионални компетенции:

  • Задълбочени теоретични знания върху организацията, структурата, функцията, експресията, регулацията и изменчивостта на генетичния материал при прокариотни и еукариотни организми, както и върху молекулните механизми, определящи наследствеността, геномната стабилност и еволюцията.
  • Задълбочени познания върху съвременните концепции и методологични подходи в областта на молекулярната генетика, функционалната геномика, епигенетиката, метагеномиката, популационната и медицинската генетика.
  • Познания и практически умения за работа със съвременни молекулярно-генетични, геномни, цитогенетични, клетъчни и биоинформатични методи за анализ на генетичната информация.
  • Умения за планиране, организиране и провеждане на научноизследователска дейност, разработване на експериментални модели, анализ и интерпретация на генетични, геномни и биоинформатични данни.
  • Способност за интегриране на знания от различни области на биологичните науки с цел решаване на фундаментални и приложни научни проблеми, свързани с генетиката и геномиката.
  • Познания върху молекулните механизми на наследствените, мултифакторните, онкологичните, инфекциозните и невродегенеративните заболявания, както и ролята на генетичните фактори в тяхната етиология, диагностика, прогноза и персонализирана терапия.
  • Умения за прилагане на съвременни технологии за секвениране от ново поколение (NGS), генотипиране, анализ на генна експресия, редактиране на генома, функционална геномика и биоинформатична обработка на данни.
  • Познаване на етичните, правните и социалните аспекти при използването на генетичната информация, генетичното консултиране и геномните технологии.
  • Умения за разработване, управление и реализиране на научноизследователски и иновационни проекти в областта на генетиката, геномиката и биомедицинските науки.
  • Умения за работа в мултидисциплинарни екипи, критично мислене, научна комуникация, вземане на решения и професионална отговорност.

Професионална реализация. Завършилите магистърската програма „Генетика и геномика“ могат да продължат обучението си в следващата образователна и научна степен – доктор по генетика, геномика, молекулярна биология, молекулярна медицина, биоинформатика, биотехнологии и други сродни научни направления.Придобитите знания, умения и компетентности осигуряват възможности за професионална реализация в университети, научноизследователски институти и центрове, развиващи фундаментални и приложни изследвания в областта на генетиката, функционалната геномика, молекулярната биология, биоинформатиката и системната биология; в клинични, молекулярно-генетични, цитогенетични, геномни и медико-диагностични лаборатории; в лаборатории по медицинска, репродуктивна, онкологична и пренатална генетика; в центрове по персонализирана медицина, фармакогеномика и генетично консултиране; в биотехнологични, фармацевтични и диагностични компании, разработващи генетични тестове, диагностични системи и иновативни терапевтични подходи; в предприятия, използващи геномни технологии в медицината, ветеринарната медицина, селското стопанство и хранителната индустрия; в лаборатории по криминалистична и съдебна генетика; в структури, свързани с общественото здраве и биосигурността; в държавни и общински институции, упражняващи контрол в областта на здравеопазването, околната среда и биологичната безопасност; в центрове за генетични и биоинформатични анализи, както и в международни научни консорциуми, биобанки, високотехнологични компании и организации, работещи в областта на геномиката, прецизната медицина, изкуствения интелект в биологията и анализа на големи биомедицински данни.

Освен научноизследователска и диагностична дейност, завършилите програмата могат успешно да участват в разработването и управлението на национални и международни научни проекти, трансфера на знания и технологии, създаването на иновативни биотехнологични продукти, както и в обучението и подготовката на висококвалифицирани специалисти в областта на генетиката и геномиката.

Теми за събеседване по Генетика

1. Предмет и направления в генетиката. Наследственост и изменчивост. Концепция за реализация на генетичната информация. Генетика и еволюция. Подходи в генетичните изследвания. Моделни организми в генетиката.

2. Организация на генома при вируси, бактерии, синьо-зелени водорасли, низши и висши еукариоти. Общ преглед и принципни различия.

3. Човешкият геном. Организация на човешкият геном. Видове последователности. Сравнителна характеристика на човешкият геном с геномите на другите бозайници. Митохондриален геном. Други генетични елементи.

4. Цитологични основи на половото размножаване. Мейоза, фази на мейозата. Особености на мейозата и биологично значение. Молекулярен механизъм на конюгация на хромозомите. Синаптонемален комплекс – структура и функция.

5. Хромозоми. Размер и морфология на метафазните хромозоми. Центромерен индекс. Теломери. Ядърцев организатор. Хромонеми и хромомери. Хетерохроматин и еухроматин. Политенни хромозоми. Молекулна организация на хромозомите. Нива на организация на хроматина.

6. Класическа генетика. Принципи на генетичния анализ, въведен от Мендел. Независимо унаследяване на признаците. Закономерности на унаследяването при монохибридно, ди- и полихибридно кръстосване. Първи и втори закон на Мендел. Цитологични основи на независимото унаследяване.

7. Закономерности на унаследяването при взаимодействие на гените. Взаимодействие между алелите на един ген. Междугенни взаимодействия. Комплементарност, епистаз и супресия.

8. Скачено с пола унаследяване. Опити на Морган по унаследяване на скачени с пола признаци. Унаследяване на скачени с пола признаци при херетогаметност на мъжкия или на женския пол. Унаследяване на ограничени и зависими от пола признаци. Балансова и физиологична теории за определяне на пола.

9. Свързано унаследяване. Генетични доказателства за кросинговъра – опити на Морган. Линейно разположение на гените в хромозомата. Единичен, двоен и множествен кросинговър. Съставяне на генетични карти въз основа на рекомбинационните честоти. Интерференция. Коефициент на съвпадение. Цитологични доказателства за кросинговъра. Соматичен кросинговър. Неравен кросинговър. Фактори, влияещи на кросинговъра.

10. Генетична рекомбинация – същност, мейотична рекомбинация, типове гамети и поколения, честота на рекомбинацията. Полигенно унаследяване. Количествени признаци. Полигени (QTLs). Механизми на унаследяване на полигените. Генетични карти. Определяне на групи на скаченост. Кросинговър. Картиране на гени на основата на честотата на рекомбинацията. Рекомбинационен анализ на молекулни маркери. Тетраден анализ.

11. Въведение в генетичния анализ при бактериите. Същност и предимства. Работа с микроорганизми. Конюгация. Същност. F-фактор. Hfr-щамове. Картиране на гени на основата на конюгацията. F’-плазмиди. Трасформация. Същност. Компетентност. Картиране на гени на основата на трансформацията. Генетичен анализ при бактериофаги. Бактериофаги. Особености на генетичния анализ при бактериофаги. Експеримент на Хърши с фага Т2. Експерименти на Бензер с rII-мутациите при бактериофага Т4. Трансдукция. Същност и откриване. Вирулентни и умерени фаги. Видове трансдукция – механизми и приложение в генетичния анализ.

12. Репликация на ДНК. Доказателства за полуконсервативния механизъм на репликацията – опити на Мезелсън и Стал. Ензимен апарат и етапи на репликацията. Полупрекъснат характер на репликацията. Фрагменти на Оказаки. Тета тип репликация и репликация по типа на търкалящия се кръг; репликация на линейни молекули.

13. Генна експресия. Транскрипция на белтък-кодиращи гени при прокариоти. Промоторни последователности. Етапи на транскрипцията. Транскрипция на белтък-кодиращи гени при еукариоти. Получаване на зряла мРНК при еукариоти. Кепиране. Полиаденилиране. Сплайсинг.

14. Регулация на генната експресия. Регулация на транскрипцията при прокариоти. Позитивна и негативна регулация. Оперон. Молекулна организация на lac-оперона при E. сoli и негативна индукция в присъствие на лактоза. Негативна репресия – триптофанов оперон.

15. Регулация на транскрипцията при еукариоти. Транскрипционни фактори, енхансери, алтернативни промотори, алтернативни места за полиаденилиране, алтернативен сплайсинг.

16. Генетичен код. Генетични доказателства за свойствата на кода. Разшифроване на генетичния код. Транслация. Етапи на транслацията. Белтъчни фактори. Рибозоми;

17. Особености в транскрипцията и транслацията при про и еукариоти – сравнителен анализ.

18. Мутации. Класификация на мутациите. Генни мутации. Хромозомни аберации. Геномни мутации. Механизъм на възникване, фенотипен ефект и еволюционно значение.

19. Репарация на мутационните повреди в ДНК – обща характеристика и класификация. Молекулни механизми за поправка на различните видове ДНК повреди.

20. Епигенетика. Регулация на генната експресия чрез епигенетични промени в генома – метилиране, деметилиране на ДНК, реорганизация на хроматина, модифициране на хистоновите белтъци.

21. Рекомбинантни ДНК технологии. Генно инженерство. Рестриктази – видове и значение за генното инженерство. Вектори за клониране. Клониращи вектори. Експресионни вектори. Молекулно клониране и етапи на клонирането. Геномни, хромозомни и кДНК-библиотеки – получаване и идентифициране на клонове в тях.