Ръководител: проф. д-р Петя Христова
тел.: + 359 2 8167 271
е-mаil: pkabad@biofac.uni-sofia.bg
Секретар: гл. ас. д-р Илияна Рашева

Форма на обучение: редовно (държавна субсидия и платено обучение)
Прием: зимен семестър
Срок на обучение: 3 семестъра (за завършили бакалаври от профе-сионални направления: Биологически науки, Биотехнологии, Педагогика на обучението по биология, химия, физика, география и английски език, Хранителни технологии, Химически науки, Физически науки, Аграрни науки, Растениевъдство, завършили ОКС „Магистър“ от професионални направления Медицина, Фармация, Ветеринарна медицина и СДК „Микробиология“).

За формиране на състезателния бал се взема оценката по ба- лообразуваща дисциплина: Микробиология или Микробиология с вирусология, или Микробиология и микробиологични методи за пречистване, или Хранителна микробиология или изпит по Химия (неорганична, органична или аналитична химия по избор) от бакалавърските програми.

Балът за кандидатстващите по държавна поръчка се формира като сума от: а) средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование; б) оценката по балообразуващата дисциплина; в) оценката от изпит по Микробиология пред комисията по селекция на кандидат-магистри, умножена с коефициент 2.

Приемът за обучение срещу заплащане е по документи с минимален успех от дипломата за ОКС „бакалавър“ или ОКС „магистър“ след средно образование – Добър.

Балът за кандидатстващите в задочна и платена форма на обучение се формира като сума от: а) среден успех от семестриалните изпити; б) успех от държавните изпити; в) оценката по балообразуващата дисциплина.

Предлаганата магистърска програма предоставя насочено обучение по качество и безопасност на храните в три различни аспекта – контролен, управленски и регулаторен. Структурата на програмата включва три основни модула, свързани с изучаването на храните като динамични системи, в които микробиологичните и химичните фактори водят до промени в тяхното качество, със запознаване със стандартизираните методи за контрол на храни, както и със системите за управление на качеството и продуктовата сертификация.

Студентите магистри получават надграждащи знания за метаболизма и патогенния потенциал на биологично опасните бактерии, вируси и паразити, предизвикващи хранителни заболявания и за природата на токсичните вещества и замърсителите в храните. Всяка основна тема е разгледана в съответствие с референтните и алтернативни методи за микробиологичен, физикохимичен, биохимичен и токсикологичен анализ на храните. Обучението в управление на качеството и безопасността на храните се базира на изучаване на принципите на хигиената на производство, добрите лабораторни и производствени практики, съвременните системи за продуктова сертификация, европейското законодателство, оценката на риска в хранителните вериги и подхода НАССР. Практическата подготовка се осъществява в акредитирани контролни лаборатории и органи.

Придобитите знания, умения и компетентност позволяват широка професионална реализация като специалисти по контрол на храни в сертифицирани лаборатории; мениджъри по качество на храните в про- изводствени или търговски предприятия; експерти по безопасност на храните в системата на официалния контрол (РИОКОЗ, ДВСК, Минис- терство на земеделието и храните, Министерство на здравеопазването); експерти на HACCP екип, ръководители на екип по безопасността на храните (съгласно ISO 22000) в производствени или търговски пред- приятия; консултанти по разработването на системи за управление на безопасността и интегрирани системи за управление на качеството и безопасността на храните; одитори на системи за управление на безопасността и интегрирани системи за управление на качеството и безопасността на храните.

Теми за събеседване по Микробиология

1. Структурни особености на прокариотната клетка. Клетъчна стена. Химичен състав, организация. Типове клетъчни стени.
2. Структурни особености на прокариотната клетка. Ендоспори – основни свойства, функции и значение.
3. Актиномицети – биология и значение.
4. Филаментозни гъби и дрожди – биология и значение.
5. Основни характеристики на домейн Arhaea.
6. Особености в енергийния метаболизъм на прокариоти – оксилително, субстратно и фотофосфорилиране.
7. Хранене при прокариоти – механизъм и типове.
8. Екологично и практическо значение на микроорганизмите.