Начало / Новини / Новини и събития / В Софийския университет се проведе дискусия на тема „Европа“

   
В Софийския университет се проведе дискусия на тема „Европа“

Студентският клуб на политолога организира дискусия на тема: “Европа” с вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието, което се проведе в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, е част от поредица дискусии, които вицепрезидентът провежда със студенти. Целта на разговорите е да се чуят позициите на младите хора за развитието на европейския проект и ролята на България в него.

Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков поздрави всички присъстващи с празника на Европа и посочи, че много пъти е изтъквал ролята на студентските клубове. По думите му, Студентският съвет по закон е органът, който представлява всички студенти, но няма как 21 хил. студенти да имат общи интереси: „Нямаше как да отговорим на интересите на всички вас, ако вие не се бяхте организирали в клубове, които да отговарят на това, което наистина ви вълнува. И затова не е странно, че днес именно Студентският клуб на политолога, в Деня на Европа и в навечерието на европейските избори, организира дискусия, посветена на това каква е ситуацията днес в Европа, какви са тенденциите и какво е общото ни европейско бъдеще, каза още проф. Герджиков.

5

Той изтъкна, че винаги е бил почитател на европейската идея и е еврооптимист. Проф. Герджиков подчерта, че още в Античността Европа два пъти е била обединявана, през Средновековието нови империи са създавали в почти цяла Европа обща държава и през цялото време границите са били отворени. Той добави, че програма „Еразъм“, която днес позволява на студентите да пътуват по света, за да посетят други университети, за да видят образованието в други страни, е кръстена на Еразъм Ротердамски, който е пътувал през отворените граници в няколко държави, за да получава ново и ново образование. „Това е нещо, което ние загубихме през XX век – двете световни войни, поредица от конфликти и сътресения бяха причината Европа да е така разпокъсана и обединението на Европа беше най-вече обединение с цел постоянен траен мир, но също и икономическо и културно обединение“, посочи още ректорът. Той добави, че това е нещо, което трябва да пазим и дискусии като днешната са начинът постоянно да подлагаме на дебат това накъде се движи Европа, дали крайните тенденции, които в момента я разкъсват, могат да бъдат преодолени и дали ние всички заедно можем да изградим общо европейско бъдеще. Проф. Анастас Герджиков пожела успех на събитието и благодари на организаторите.

6

Поздрав към участниците в дискусията отправиха и председателят на Студентския съвет на Софийския университет Лидия Даскалова и председателят на Студентския клуб на политолога Атанас Радев.

7

Вицепрезидентът Илияна Йотова честити Деня на Европа – символ на обединението и мира. Тя посочи, че в следващия мандат на европейските институции очаква смели личности, които да взимат отговорни решения. „Най-доброто оръжие срещу евроскептицизма е подробна, обвързана със срокове програма за развитие за следващите години. Това очакваме да чуем от политическите партии в предизборната кампания за Европейски парламент, това трябва да бъде и разговорът в европейските общества“, посочи вицепрезидентът. По думите на Илияна Йотова, в посланията на основните политически семейства в Европа присъства думата „промяна“, но липсват конкретните предложения как тя да се осъществи.

8

Не приемам, че има конфликт или противопоставяне на национални и европейски теми. Суверенитетът не отрича Европа, а Европа не отрича националната идентичност. Ако днес сме недоволни от състоянието на съюза, усилията трябва да са в промяната, която ние да направим“, заяви вицепрезидентът. „Нашето поколение е поколение на мира – приемаме го за постоянна величина, градим проектите си върху нея. „Чудото на мира“ – чудесният израз на Пиер Флимлин, не би било възможно без Шуман, Моне, Аденауер, Де Гаспери, Спаак – големи личности от различен политически цвят, обединени от един идеал – мира“, отбеляза Илияна Йотова. Вицепрезидентът посочи, че без победата над хитлерофашизма днес нямаше да честваме Деня на Европа.

4

Илияна Йотова подчерта, че 74 години след края на Втората световна война крайният национализъм и ксенофобията са най-голямата заплаха за Европа. „Тези настроения се подхранват от нерешените кризи, от слабите отговори на партии и политици“, изтъкна вицепрезидентът.

В изказването си Илияна Йотова очерта проблемите в ЕС, които трябва безспорно да получат своя отговор – сигурността и борбата с тероризма, бежанската криза и липсващата миграционна политика. Вицепрезидентът е категорична, че Европа трябва да възвърне лидерските си позиции в световен мащаб и да забрави ролята на наблюдател, защото именно Старият континент плаща най-тежката цена от конфликтите в Близкия изток, климатичните промени и бедността в Африка. Европейските държави трябва да постигнат и съгласие по отношение на партньорите си на Изток и на Запад. Според Илияна Йотова България, благодарение на стратегическото си разположение, може да бъде добър посредник.

9

Вицепрезидентът очаква и промяна в отношенията ЕС – Русия в новия мандат на европейските институции. Илияна Йотова изтъкна формалното подновяване, без никакъв анализ, на антируските санкции. „Едни държави страдат от тях, а други продължават да развиват търговските и икономическите си отношения“, заяви вицепрезидентът.

Като основен Илияна Йотова определи проблема с разделението в Европа – на стари и нови страни членки, на ядро и периферия. „Болезнен за България, за цяла Източна и Централна Европа е въпросът за двойните стандарти – в храните, стоките, услугите, в отношението“, посочи вицепрезидентът.

„Време е да се помисли за Европейски фонд за борба с бедността – всеки европейски гражданин да има храна, покрив и достъп до енергия. Кризата от 2008 г. не получи политически отговор, а икономиите доведоха до още по-дълбока социални криза“, подчерта Илияна Йотова. „Трябва да се чуе гневът на европейските граждани“, изтъкна вицепрезидентът.

Илияна Йотова подчерта, че европейските регулации са прекалено големи там, където не са необходими, а липсват, където са повече от необходими. Според вицепрезидента от промяна се нуждае и начинът, по който функционират европейските институции и се избират европейските комисари.

1

Събитието продължи с дискусия, в която студентите научиха повече за мнението на вицепрезидента по редица европейски въпроси, като изтъкнаха експертизата от работата ѝ в Европейския парламент.

14