На церемонията присъстваха ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков, деканът на Философския факултет проф. д-р Димитър Денков, президентът Петър Стоянов, посланикът на Египет г-жа Манал ел Шинауи, посланици, дипломати и официални гости от различни страни, преподаватели и студенти от Софийския университет.

Тържеството бе открито проф. Димитър Денков, който представи накратко биографията на проф. Исмаил Серагелдин.

Исмаил Серагелдин е роден през 1944 г. в Гиза. Учил е в университета в Кайро, след което в Харвард – магистратура и докторантура – с най-високо отличие. Автор е на над 100 книги, на над 500 статии, на много научно-популярни предавания по радио и телевизия. Участвал е във възможно най-висшите световни научни и организационни форуми – ООН, ЮНЕСКО, Световната банка.

Исмаил Серагелдин е директор на откритата през 2002 г. Библиотека "Александрина". Той е председател на Борда на директорите на всички свързани с Библиотека "Александрина" научни институти и музеи. Съветник е на министър-председателя на Египет по въпроси, свързани с културата, науката и музеите.

Почетен доктор е на множество университети, сред които тези в Букурещ, Мелбърн, Американския университет в Кайро, Университета на Охайо, Университета на Нант, Манчестърския университет и др.

Проф. Денков припомни историята на Александрийската библиотека, която представлява нещо много важно – един много стар идеал за знанието. Основана е през III век пр.Хр. от Птолемеите, със специално издаден декрет, според който всички папируси, влизащи в града Александрия, трябва да бъдат прегледани от служители на тази библиотека. И ако ги няма в нея, да бъдат преписани или преведени. „Това е място на световното знание още в онези тъмни времена, когато няма национални разделения, когато има империи, когато има зверски войни между хората. Но все пак в тези кървави и мътни времена е имало хора, които в продължение на столетия са се занимавали с едно и също – да проучват и да събират цялото знание, да го превеждат на различни, достъпни тогава езици, да съставят корпуси от книги и преписи на това, което ние наричаме знание – от геологията през военните технологии, до преводите на свещени книги“, каза проф. Денков.

След разрушаването на библиотеката всичко това е просъществувало във вековете като една основна идея – да има такава библиотека, в която да е събрано световното знание. „Тогава светът е бил малък, сега ние сме в един голям свят. И тъкмо в този голям свят виждаме личности като г-н Серагелдин, който благодарение тъкмо на своите усилия, създава за дванадесет години една нова Александрийска библиотека, открита през 2002 г., подкрепена със средства както на ЮНЕСКО, така и на ООН, така и на Египет“, отбеляза проф. Денков и разказа, че в нея има аудитории – по същия начин, по който ги е имало според древните предания – за читатели, слушатели, преписвачи, лектори. Днес всеки, който стъпи в библиотеката, може да получи която и да е книга, като може да я дигитализира, или евентуално да препише по начина, по който са го правели старите преписвачи на папируси.

„В тези днешни времена, когато светът отново е разбъркан, хора като г-н Серагелдин вършат тази дейност, крепят тази стара идея, а именно идеята за знанието“, каза проф. Димитър Денков. По думите му, в това се запазва един много стар идеал – идеалът за постоянно раждане и възраждане на знанието. Тъкмо този идеал е предостатъчен за основание на Философския факултет единодушно да предложи връчването на най-висшето звание на Софийския университет „доктор хонорис кауза“ на г-н Исмаил Серагелдин. „Ние сме горди и за нас е чест да имаме такъв колега отново в нашите редове“, добави деканът на Философския факултет.

Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Анастас Герджиков връчи високото отличие на проф. Исмаил Серагелдин.

Проф. Исмаил Серагелдин благодари на ректора и академичната общност и отбеляза, че за него е чест и гордост да бъде носител на почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Проф. Серагелдин произнесе академично слово на тема: „The Uses and Abuses of History" . В него той проследи ролята на историческите наративи като особено важни за оформянето на личностната идентичност на хората, за самоосъзнаването на общността и изграждането на националната й идентичност. По думите му, темата за националната идентичност има своите дълбоки корени в културата, оформена от общото споделено минало, общия език и религия. Проф. Серагелдин подчерта, че днес не бихме могли да разберем в пълнота съвременните проблеми без да имаме предвид миналото и историята на съответните конфликти.

В началото на 2016 г. директорът на Библиотека "Александрина" изнесе публична лекция в Софийския университет на тема „Седемте колони на революцията на знанието“ .