Начало / Новини / Новини и събития / Представяне на книгата „Дипломатическата кореспонденция между България и Германия“

   
Представяне на книгата „Дипломатическата кореспонденция между България и Германия“

В Заседателна зала 1 в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе представена книгата „Дипломатическата кореспонденция между България и Германия“ на доц. д-р Бисерка Велева от Катедра „Западни езици“ към Факултета по класически и нови филологии. Събитието е част от програмата на традиционните Майски дни на културата на Университета.

В монографията, издадена от Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, систематизирано се представя дипломатическата кореспонденция между България и Германия, като акцентът се поставя върху лингвистичния анализ на основни видове текстове, използвани при дипломатическото общуване.

3

Събитието бе открито от съветника и ръководител на отдел „Наука“ към Посолството на Федерална република Германия в София Йорг Шенк. След като поднесе поздрави от Посланика на Германия Херберт Салбер, Й. Шенк изтъкна значението на книгата за дипломатическата колегия. В словото, което изнесе под формата на вербална нота, той посочи, че покрай извършване на ежедневните рутинни дейности, в дипломатическите кръгове не се обръща достатъчно внимание на езиковия характер на дипломатическата кореспонденция, чието проучване се оказва изключително важно от гледна точка на професионалните качества на дипломатите. Йорг Шенк посочи специфичния и поверителен характер на дипломатическите документи, чието изследване е фундаментална дисциплина за изграждане на уменията на дипломата в областта на комуникацията.

4

Директорът на Държавна агенция архиви доц. д-р Михаил Груев подчерта усърдното проучване на доц. Велева на специализираните фондове на Централния архив – тези на Министерството на външните работи и на Президентството на Република България. Според него документалната база на изследването е от изключително значение за интердисциплинарния подход при изследването на една област на човешкото познание и практическата му връзка с междудържавната дейност. По мнение на доц. д-р Груев много важен принос на книгата е създаването на аналитичен модел за изследването на международните отношения на базата на българо-германските дипломатически връзки, което е валидно за проучването и на други области от дипломацията. Интердисциплинарността на темата се състои в това, че в книгата се тръгва от проблематиката на международните отношения, свързва се с историята, политологията, сферата на културното общуване, за да се достигне до неизследвана досега материя – дипломатическата кореспонденция, анализирана от гледна точка на лингвистиката. Доц. д-р Груев завърши с пожелание за скорошно разширено преиздаване на книгата, но вече на немски език.

10

Присъстващият доайен на дипломатическия корпус в България д-р Ахмед Ал Мадбух изтъкна важното практическо значение на книгата за реалната подготовка на дипломатите в специфичната им дейност. Д-р А. Ал Мадбух посочи, че досега не са правени подобни изследвания и се присъедини към препоръката на доц. Груев за необходимостта книгата да бъде преведена на немски език, както и да се направят сходни проучвания от позицията на други езици с международно признание в дипломатическата практика.

Гл. ас. д-р Надежда Николова от Института за български език и литература към БАН определи книгата като „иновативен продукт“ с използване на „иновативни методи на изследване“. Тя подчерта като безспорен приносен момент текстолингвистичния анализ на дипломатическата кореспонденция в книгата, както и изследването на промените в езика и в цялостната вербална комуникация през различни исторически етапи, през които са преминали българо-германските дипломатически отношения.

7

В своето изказване проф. д-р Желязко Стоянов акцентира върху филолога доц. Велева и работата й към специалност „Международни отношения“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, като изтъкна взаимната полза от книгата за двете страни. Той обобщи практическия принос на творбата както за посочената специалност, така и за по-широк кръг читатели по три причини: поради значимия тематичен обхват, липсата на такива изследвания досега и достъпността на материята на книгата, с което още повече нараства академичната ѝ стойност. Като философ проф. д-р Ж. Стоянов определи книгата като еднакво интересна и полезна за четене от представителите на различни области на научното познание.

Бившият директор на Немска езикова гимназия „Бертолт Брехт” в гр. Пазарджик г-жа Цонка Кацарова като българист, литератор и дългогодишен журналист към в. „Вечерни новини“ отбеляза, че подчертано интересни и полезни в книгата намира откъсите с обръщенията и съкращенията в дипломатическия език и особено ценен речника на дипломатическите термини. По думите й, творбата е написана на достъпен език, разкрива ново поле в хуманитарните изследвания в България и може да послужи не само като „наръчник за студенти или дипломати“, но и „за самообразоването“ на широката читателска аудитория.

1

В заключение се изказа д-р Росен Милев, председател на сдружение „Балкан медия“, основател на центъра за изследване на готите „Дом Вулфила“, специалист по история и теория на медиите и комуникациите. Той високо оцени приноса на този труд за общуването между държавите посредством посолствата. По думите му, това е нещо изключително важно, защото писмената комуникация е тази, която остава и която е интересен феномен в междучовешкото общуване, така се превръща в част от историята на цивилизацията от гледна точка на комуникационната култура.