Начало / Новини / Новини и събития / Представяне на четиритомника „Телевизията в България: 1954 - 2024. Програма - Журналистика - Регулация - Нови медии”

   
Представяне на четиритомника „Телевизията в България: 1954 - 2024. Програма - Журналистика - Регулация - Нови медии”

В Аула Магна на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет се състоя премиерата на колективната научна монография „Телевизията в България: 1954 - 2024. Програма - Журналистика - Регулация - Нови медии”. Съставители и научни редактори са проф. д-р Маргарита Пешева и доц. д-р Катя Михайлова, научен консултант е проф д.н. Милко Петров.

Изданието е достъпно онлайн в списанието „Медиите на 21 век”, за да могат студенти, изследователи и журналисти да получат достъп до научното издание, посветено на 65 години от създаването на Българската телевизия и 70 години телевизионни излъчвания в България. Двадесет и седем учени – медийни експерти от шест български университета, подготвиха първата история на българската телевизия в четири тома, която включва 68 научни статии в обем от 1800 страници.

1

В четирите тома на това мащабно медийно-историческо изследване се използват документални факти от историята на Българската национална телевизия, на търговските телевизионни програми с национален обхват, на някои регионални програми, които излъчват по кабел и сателит.

3

Събитието бе открито от декана на факултета проф. Веселина Вълканова, която изрази радостта си, че това представяне е първото голямо събитие за Новата година: „Мисля, че след появата на „Медии и комуникации. Научна библиография 1990–2022“ – научна колекция от голямо значение за науката, образованието, за развитието на медийните изследвания, която представихме в тази зала преди две години, настоящото издание е другото голямо научно и професионално събитие за последните години“.

27

По думите й представянето на този впечатляващ четиритомник е начин да обединим и то в академична среда, в Софийския университет, научната и професионалната общност около телевизията като медия, медийните хора и хората от образованието по медии. В изказването си проф. Вълканова изтъкна, че се надява колегите, посветили професионалния си живот на медиите, да говорят и да се подкрепят, да споделят и да общуват.

2

Деканът подчерта, че много може да се каже за телевизията – от фразата „Никоя реалност не става действителност, до момента, в който не я покажат на телевизора“, до „Телевизията е културна среда, в която живеят поколения и която споделя истории“. А този, който споделя историите на културата, действително ръководи човешкото поведение. Преди време това бяха родителите, училището, църквата, общността. Сега са шепа световни медийни конгломерати, които нямат какво изключително да кажат, само че имат доста да продадат“, по израза на Джордж Гербнер, професор по масова комуникация, изследващ дългосрочния ефект от телевизията върху обществото.

Според проф. Вълканова телевизията, както като цяло медиите, всеки ден дава основания за критики, но не всеки ден дава основания за гордост, че ѝ принадлежиш. По думите й въпреки нарастващата популярност на стрийминг услугите, традиционната телевизия остава важен източник на информация и развлечения в България.

9

Тя посочи, че се представя едно уникално за най-новата ни медийна история издание, събрало в четири тома 68 научни статии от 1800 страници изследвания на 27 учени от Софийския университет – ФЖМК, Нов български университет, УНСС, Американски университет в Благоевград, Шуменски университет и Великотърновски университет – общността, която наблюдава и анализира процесите в 7-десетилетното развитие на телевизията в България. Факти, време, прочит на събития, документи, свидетелства, интерпретация – настоящото издание изследва архиви, осмисля опит – и в развитието на телевизията, и в преподаването по телевизия, подчерта деканът и отправи поздравления към съставителите, авторите, редакторите, научния консултант, издателя: „Вашият труд и отдаденост са още едно доказателство за силата на екипния дух и любовта към професията ни“, каза деканът.

Проф. Вълканова посочи, че е верен изразът на Макс Вебер, че, „да създадеш наистина добър журналистически продукт е поне толкова интелектуално изискващо, колкото постижението на всеки учен“, и допълни, че затова научната рефлексия към медийния продукт следва и изследва постиженията на поколения журналисти и творци от телевизията в България.

15

„Паметта и уважението са задължаващи − и към институциите, и към личностите“, изтъкна деканът. Проф. Вълканова посочи, че академичната общност на Факултета по журналистика и масова комуникация чества знакови годишнини и знакови личности от историята на общността, на факултета. „Две години след като отбелязахме 70-годишнината от основаването на специалността „Журналистика“ и в годината на нашия полувековен юбилей от основаването на Факултета по журналистика като самостоятелно звено на Софийския университет“. По думите на проф. Вълканова във всекидневните си опити да усъвършенстваме настоящето, за да подготвяме бъдещето, следващите поколения журналисти на България, не спираме да изследваме миналото, да го уважаваме и почитаме, защото „миналото е най-добрият пророк на бъдещето“ по сполучливата фраза на Байрон, и „миналото никога не е съвсем минало“. „Смисълът на вглеждането в историята е да вземаш огъня, не пепелта, по израза на Жан Жорес, но и да гледаш в бъдещето“, каза в заключение проф. Вълканова.

6

Получен бе поздравителен адрес от президента на Република България Румен Радев, в който той отбелязва, че обединените усилия на 27 медийни експерти от шест български университета заслужават признание за създаването на този забележителен труд. „Убеден съм, че четирите тома на колективната монография ще имат своя значим принос както към подготовката на студентите, приели журналистиката като свое призвание, така и към проследяването и съхраняването на историята на българската телевизия и осмислянето на ролята й в съвременното общество“, изтъква още държавният глава.

Той посочва още, че за 70 години телевизията в България преминава през редица промени, но предизвикателството тя да служи на обществото като ориентир за истината остава неин непреходен морален дълг. Президентът Радев отбелязва още, че днес, когато разпространението на информация често е подвластно на политическа и корпоративна конюнктура, е от изключително значение телевизиите, като медии с широка аудитория, да осъзнават своята висока отговорност пред българските граждани, представяйки им новини и публицистика достоверно и обективно.

В поздравителния адрес Румен Радев изразява увереността си, че в основата на тези усилия могат да бъдат само журналисти, които упражняват своята професия честно, съвестно и достойно като част от една обединена и отговорна българска журналистическа гилдия. “Нека в историята на медиите у нас през следващите години бъдат записани повече примери в тази насока за доброто на българското общество“, казва още президентът Радев.

10

Ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев отправи поздрав към аудиторията и изрази задоволството си да присъства на представянето на изданието. Първо, защото това е труд, който е посветен на един от най-големите културни феномени на ХХ век. И второ, защото се намираме в един преломен момент в медийната среда и 70 години са достатъчно добър повод да се отрази паметта за изминатия път. „Винаги твърдя, че един от най-големите дефицити на днешния свят е липсата на памет. Хората заживяха с усещането, че едва ли не всичко започва и свършва с тях. За да се развие този феномен, за да добие такъв авторитет, такава популярност, зад него стоят хора, стоят усилия, и много се радвам, че в лицето на проф. Маргарита Пешева и на доц. Катя Михайлова като съставители са успели да обединят цялата научна колегия в България“, каза още проф. Вълчев. Той допълни, че тяхната работа показва и пътя, по който може да правим подобни мащабни и големи изследвания, за да не се пропускат етапи, за да не бъдат неглижирани различни проблеми в историята на този културен феномен.

13

Ректорът отправи искрени поздравления от цялата академична общност на Софийския университет и заяви, че нашата културна действителност има нужда от такъв тип обобщаващи, мащабни като замисъл и реализация трудове. Проф. Вълчев отправи поздрав и към издателите, тъй като самите книжни тела са прекрасни и изрази надежда те да станат едно от основополагащите четива и на студентите на Факултета по журналистика и масова комуникация. Накрая той изрази увереността си, че телевизията в бъдеще ще се променя, но няма да загине под напора на съвременните медии. „Но ние сме длъжни да отдаваме почит на всички, които са положили толкова усилия през годините и, разбира се, да гледаме напред, да даваме нови хоризонти на нашите студенти, така че този феномен да продължава да се развива“, каза накрая проф. Вълчев.

17

Проф. д-р Маргарита Пешева, съставител и редактор на сборника, отправи своя поздрав и подчерта, че идеята за изданието е нейна, но изпълнението е на цялата медийна общност в България. По думите й всички големи изследователи са били поканени, всички знаели, че ще работят безвъзмездно, в полза на обществото и нито един от колегите не се е отказал. „Казвам това, защото е много важно в преломното време, в което живеем, какъв морал има науката. В науката, в университетите има общност, която се ръководи от големи цели, и има морал. За мен това беше много важно“, подчерта проф. Пешева и представи работата по изданието.

Тя отбеляза, че историята на Българската телевизия, е медиен разказ за живота на обществото, който прилича на дръзко научно приключение, изпълнено с множество опасности. Главната от тях е твърде малкото разстояние от случилите се телевизионни събития и личности, което донякъде намалява обективния исторически прочит. „Но изключителната динамика в развитието на медийните технологии задължително изисква историческият разказ за първите седем десетилетия от живота на Българската телевизия и първите телевизионни излъчвания у нас, да се случи именно днес – за да бъде приет и разбран от обществото, за да има памет и да няма забрава. След половин век, скокът в технологичните новости ще превърнат миналото на Българската телевизия в своего рода „медийна археология”, от която ще се интересуват само малцина научни изследователи“, подчерта проф. Пешева и допълни, че водени от тези съображения, екип от 27 научни изследователи от 6 български университета е поел творческия риск безвъзмездно да създаде първата история на Българската телевизия и началото на телевизионни излъчвания в България в период от седем десетилетия.

26

Проф. Пешева представи научния колектив, в който участват доказани професионалисти като професорите доктори на науките Андреана Ефтимова, Иванка Мавродиева, Любомир Стойков, Райна Николова и Милко Петров, професорите доктори: Евдокия Борисова, Илиана Павлова, Лилия Райчева, Маргарита Пешева, Симеон Василев, Петко Тодоров, Теодора Петрова и Христо Катранджиев, доцент доктор на науките Мария Попова, доцентите доктори Поля Иванова, Катя Михайлова, Мая Василева, Стела Ангова и Христо Проданов, гл. ас. д-р Анета Милкова, ас. д-р Весислава Антонова, докторите Валери Маринов, Десислава Антова и Симона Велева, медийните експерти Радомир Чолаков, Стилиян Иванов и Драгомира Иванова.

Като автори нямаме претенции за пълнота и изчерпателност. Всички си даваме сметка, че историята на телевизията в България, освен обективно случваща се в линията на хронологичното време, е още субективен прочит на отделни събития, достъпни документи и лични свидетелства от конкретен екип от научни изследователи, които налагат върху историческите факти своя субективна интерпретация и осмисляне на действително близкото телевизионно минало“, отбеляза проф. Пешева и допълни, че този медиен исторически разказ неизменно е фокус върху различни телевизионни събития и процеси, едър план на отделни телевизионни персони. Основните координати, към които се е придържал научният колектив са: програмите–журналистиката–регулацията–новите медии.

18

Проф. Пешева допълни, че зад тези 1800 страници в четири тома застават членове на научния колектив, които работят в медийните специалности на Софийски университет, Нов български университет, УНСС, Американския университет в Благоевград, Шуменския университет и Великотърновския университет. Тя изказа своята благодарност към всички свои колеги за свършената работа и не пропусна да изрази благодарността си и към спомоществователите, подкрепили публикуването на това медийно научно изследване на хартиен носител: Асоциация на филмовите и телевизионните продуценти в България, благодарение на която това мащабно историческо изследване в четири тома е публикувано на хартиен носител; „ГАРБ аудиенс межърмент България”, които безвъзмездно са предоставили на научния колектив голям масив от актуални пийпълметрични данни за периода 2020-2024г.; Издателство „Фабер”, художника Брайко Брайков; декана на ФЖМК проф. д-р Веселина Вълканова за нейната покана премиерата на това историческо изследване да се проведе именно във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Накрая проф. Маргарита Пешева цитира Нелсън Мандела, който казва: „Винаги изглежда невъзможно, докато не бъде направено” и Стив Джобс гурото на компютърните технологии, който казва: ”Единственият начин да вършиш добра работа, е да обичаш това, което правиш”, като обобщение на работата на целия екип.

22

Научно представяне на изданието направи акад. Иван Илчев, който изрази своето уважение към съставителите на изданието – професорите Милко Петров и Маргарита Пешева и доцент Катя Михайлова. Той посочи, че те са писали това изследване не заради хонорар, а заради удоволствието и тръпката да участваш не само в нещо ново, но и в нещо, което си съпреживявал години: „При това, повечето са в двоен ипостас - те са и автори, но и участници в създаването и правенето на телевизията. И поради това, предлаганото на читателите издание е многопластово и немалко от тях ще намерят в него едно или друго, в зависимост от собствените си предпочитания, с което да се захванат“.

Той посочи, че това е първа обобщаваща история на най-новата медия у нас - телевизията - докато нямаме история на старите. По думите му след Георги Боршуков никой не е направил убедителен опит за история на журналистиката въобще. Акад. Илчев изтъкна, че нямаме качествена подробна монография за нито един вестник или списание в България, дори за най-влиятелните - „Зора“, „Утро“, „Отечество“. Според него колкото и парадоксално да звучи за тези, които са живели достатъчно дълго преди 1989 г., няма и за „Работническо дело“. "За радиото разполагаме със сравнително кратката, но талантливо написана монография на Веселин Димитров. Та, някак си, почваме професионалната история на медийната ни журналистика отпред назад, което всъщност не е толкова лошо. А пък колегите е трябвало да разорат една почти неразорана нива“.

8

В словото си акад. Илчев представи личната си история, първия досег до телевизията като дете и комичните перипетии с първия телевизор „Опера“ на семейството му. Той изрази удивлението си от широтата на темите, засегнати в четиритомника – история на предтелевизията, първите й години, историята на усъвършенстването и модернизирането й, анализ на най-ярките и запомнящи се предавания; появата на частните телевизии; и наложилата се трудна и не докрай убедителна медийна регулация и връзката с т.нар. изкуствен интелект. По думите му може би едно от най-важните достойнства на изданието са живите и ярки портрети на телевизионни визионери и корифеи. Той подчерта, че повечето от тези теми са разработени въз основа на богат мемоарен материал, на опита на самите автори.

Акад. Илчев посочи още, че „изворовата база“ на четиритомника е сравнително ограничена. Това от една страна се дължи на факта, че става въпрос за събития и явления, за които има още доста живи съвременници, а от друга че дистанцията на времето е недостатъчна, за да се натрупат и после пресеят различни архивни колекции - било държавни, било лични. „Въпреки тези обективни затруднения, авторите са съумели да използват стотици изследвания - монографии, статии на български и чужди изследователи, та това, което са написали, изводите, до които са стигнали или тези, които липсват, ще станат надеждна основа за работата на следовниците им. А и изключително ценни са набелязаните щрихи от миналото на институцията. Не зная доколко си даваме сметка, но с всеки напуснал си колега си отива и една вселена от знания, опит, преживелици. И тяхната вселена вече е недостъпна и непозната за нас. Това, което в уроците по научен комунизъм с презрение наричаха „солипсизъм“, но което е вярно. Колкото повече запазваме, толкова по-добре“, посочи акад. Иван Илчев.

21

Той подчерта, че е необходимо да мине още доста време, за да бъде натрупан емпиричен материал, който да се поддава на убедителни обобщения и анализ на двете уравнения телевизия-общество и телевизия-власт.

Акад. Илчев говори и за обективността на телевизиите. Според него една особеност на обществената телевизия, която ясно личи и в томовете е, че поради това, че разчита на финансовата подкрепа на обществото, изразена в действията на властта, тя не може да си позволи да бъде толкова критична към нея, колкото си позволяват частните медии. Причината според акад. Илчев е, че това е икономически опасно. "За това един страничен наблюдател може съвсем обосновано да си постави въпроса, доколко може да разчита на обективността й, а професионалният историк трябва да храни доста съмнения към предаванията й - особено публицистичните и политическите, като меродавен извор за епохата", посочи акад. Илчев и допълни, че за разлика от обществените, частните медии могат и да си позволят да не пеят дитирамби за властта, макар и техният финансов интерес често изисква да отбягват откровен конфликт с нея. От друга страна той посочи, че зад обществената телевизия не стоят финансови интереси, понякога съмнителни и това е неин плюс.

Акад. Илчев обърна внимание и на това, че години наред обществената телевизия бе един от малкото отворени прозорци, през който обществото ни надничаше към привлекателния, но и опасен свят отвъд: „Но да не забравяме, че привилегията да ни запознават със света и да ни излагат трактовка на проблемите му имаха хора, професионалисти, разбира се, но хора, които разполагаха със своего рода индулгенция от властта да пътуват, да правят интервюта, та не е логично да се очаква, че ще представят картина, радикално различна от официалната трактовка“, посочи акад. Илчев и добави, че до 1989 г. обществената телевизия е била важен инструмент за социален контрол.

Акцент в изказването на акад. Илчев бе огромната социална отговорност на телевизията и въпросът дали ще поднася на зрителя само лесно смилаеми идеи, допълнени с впечатляващо визуално внушение или ще опитва в рамките на възможностите си да спомогне за изграждането и израстването на зрителя в социално отговорен и образован гражданин.

14

Акад. Илчев изказа съжалението си, че въпреки нееднократно заявяваните намерения, у нас не бе създаден истински обособен телевизионен образователен канал. По думите му вината е у ръководствата на медията през годините, които го включваха в намеренията си и обявените програми, но сили и възможности, включително технически и финансови, не им достигаха за да осъществят амбициите си. От друга страна, телевизията и особено обществената телевизия, имат огромна заслуга за подготовката на стотици млади журналисти - и това личи в много от портретите - особено в този на Нери Терзиева, подчерта акад. Илчев.

В заключение акад. Илчев посочи, че е много трудно да се пише историята на нещо, в което ти самият си участвал: „Много е трудно да се отървеш от наслоени митологеми и идеологеми, да се отърсиш от лични пристрастия, от радости и разочарования, за да погледнеш отстрани на това, което руският писател Владимир Короленко нарича „История на моя съвременник“.

Според него през последните петдесетина години връзката телевизия - власт няма аналог у нас, а още по-показателна е връзката обществена телевизия - власт. „Чудя се, обаче, дали нашите деца и внуци след още 65 години ще гледат телевизия и въобще дали тази медия ще съществува или ще се появи нещо ново, радикално ново, което не можем и да си представим сега, както година-две преди възникването на интернет никой не си е и представял възможностите му. На добър път, колеги, семето е посято. В правото си сме да очакваме обилна жътва от нови и нови изследвания по тази безкрайна тема“, каза в заключение акад. Илчев.

28

Доц. д-р Катя Михайлова, съставител и редактор на сборника, разказа за работата на екипа и изрази дълбоката си благодарност към проф. Пешева за възможността да работи с нея.

35

В своето изказване служебният министър на културата и член на Управителния съвет на Асоциацията на българските телевизионни и филмови продуценти Евтим Милошев благодари на проф. Пешева, че направила Асоциацията съпричастни, да бъдат част от този труд, от съществуването на този четиритомник, от съществуването на историята на Българската телевизия, защото само писмената история остава. „Ние наистина имахме дефицит, липса на такава история, която да обхваща целия период“.

40

Д-р Бойко Василев изтъкна в своето слово, че в изданието има най-важното – фактите, анализите, съзнанието на телевизията за самата нея. Телевизията, погледната отвън. „Това е огромно достойнство не просто на този труд, а на българската академична общност“, подчерта журналистът и допълни, че можем да се гордеем, че тук, в България, едни хора с такъв ентусиазъм създадоха това издание. В изказването си той обърна внимание, че преди 1989 г. българската телевизия е била по-свободна и по-отворена от останалите. Той подчерта, че след тази година българската демокрация дължи много на телевизията, защото още от 89-та, 90-та година тя възприе правилото, че опозицията винаги трябва да бъде на екран. Бойко Василев изрази и увереността си, че телевизия ще се гледа и след много години.

44

Поздрав към издателите на сборника поднесе и д-р Симона Велева, преподавател от Американския университет, а проф. дн Любомир Стойков говори за значението на българската телевизия през призмата на лични спомени и преживявания.

45