На 12 юли 2019 г. в Българския културен институт в Будапеща бе открита изложбата от пленера „По Дунава“, който се проведе от 4 до 11 юли 2019 г. в Будапеща. Изложбата е експозиция с обща тема, обединяваща различни европейски художници с български произход. Изложбата може да бъде разгледана до края на месец юли 2019 г.
Като представител на проект „АRTефакти“ в пленера взе участие ръководителят му проф. д-р Бисера Вълева. Проектът се реализира от катедра „Визуални изкуства“ към Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, подкрепен от Фонд „Научни изследвания“. Основни организатори на художествения форум са Българският културен институт и Българският културен форум, който е едно от сдруженията на българите в Унгария.
Изложбата бе открита от директора на Българския културен институт в Будапеща Пламен Пейков и председателят на Българския културен форум г-жа Милена Владимирова, която подчерта, че арт-събитието има за цел да обедини професионални художници с български произход, които живеят в България и чужбина, да насърчи съвременното изкуство (визуални изкуства и нови медии), като залага на взаимодействието между различните видове изкуства, които се обединяват в уникален арт продукт. Пламен Пейков отбеляза, че по този начин се осъществява възможност за контакт между български и чуждестранни творци, живеещи в Европа и други части на света, което спомага и за развитието на националното сътрудничество и българо-унгарските културни взаимоотношения.
Синхронно с темата на проекта „АRTефакти“ осъщественият пленер и изложба са артефакти на пребиваването, на реализирания визуален продукт, на обединените интереси и начало на много нови изложби.
Работите - „Дунав-свечеряване“ (50/70см.,см.техника) и „Дунав-следобед“ (50/70см., смесена техника) на Бисера Вълева съчетават усещанията, емоциите, предизвикани от неподвижните на пръв поглед води, промяната на настроенията, които независимо от разстоянията остават идентични. Залезите над реката преодоляват конкретността на мястото, защото еднакво биха се случили и при Тутракан, и при Сент Андре край Будапеща. Дунавските следобеди съчетават застиналостта на маранята, опита за улавянето на мига, протяжността на летния следобед или както пише поетесата Виолета Христова „..и по-добре докрай да няма бряг, отколкото реката да изчезне...“
Техниката на творбите е смесена – акрил, маслени бои и маслен пастел върху платно, което дава възможност за по-детайлно изразяване на визуалните и емоционални пластове в работите, на амалгамата от спомени, реалности и житейски натрупвания.