Начало / Новини / Новини и събития / Изложба „Един от строителите на българската наука – 150 години от рождението на проф. Йордан Иванов“

   
Изложба „Един от строителите на българската наука – 150 години от рождението на проф. Йордан Иванов“

Във фоайето на Централната университетска библиотека бе открита изложбата „Един от строителите на българската наука – 150 години от рождението на проф. Йордан Иванов“. Експозицията е част от тридесет и осмите Кирило-Методиевски четения, организирани от Факултета по славянски филологии и Катедрата по Кирилометодиевистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя може да бъде разгледана до края на юни 2022 г.

Изложбата представя живота и научната дейност на проф. Йордан Иванов, преподавал в Софийския университет от 1899 до 1942 г. В експозицията са включени трудовете на проф. Йордан Иванов – книги, монографии и статии от периодични издания от фонда на Университетската библиотека и копия на негови писма и рисунки, съхранявани в Зографския манастир и в Научния архив на БАН. Цитирани са спомени на негови студенти, оценки на колеги, както и някои малко известни факти.

1.

Изложбата бе открита от директора на Университетската библиотека доц. д-р Анна Ангелова, която благодари на всички, които присъстват на събитието, което отбелязва годишнина от рождението на блестящия представител на второто поколение университетски учени проф. Йордан Иванов. Тя отбеляза, че в настоящата експозиция са се опитали да бъде представено не само научното дело на учения Йордан Иванов, но и да се докоснат до неговата личност. Доц. Ангелов изтъкна, че Йордан Иванов е бил ярка и многообразна личност, човек с много таланти. „Разчитайки на спомените на неговите студенти, на спомените на неговите колеги и съвременници, очертаваме многообразната, многопосочна дейност на професор Йордан Иванов“, каза доц. Ангелова и допълни, че чрез изложбата са се опитали да представят учителя, автора на учебници и преводач, блестящия и неуморен изследовател, големия и талантлив учен Йордан Иванов.

4

Директорът на Университетската библиотека каза още, че работейки върху изложбата, са се натъкнали на непознати черти – а именно на художника Йордан Иванов. „Малцина знаят, че автор на скиците на Кирил Пейчинович и д-р Иван Богоров е Йордан Иванов. Като 19-годишен студент той издебва в Градската градина почиващия си на една пейка Иван Богоров и прави неговата скица. Това е и единственият портрет, достигнал до нас на Иван Богоров“, каза още доц. Ангелова.

11

Тя благодари на хората, положили много усилия за подготовката на тази изложба – на колегите си от Университетската библиотека, на библиотекаря към Зографската света обител отец Атанасий, който изпратил непубликувани писма на Йордан Иванов, копия от които са показани в изложбата, на Петко Петков, който е предоставил за изложбата от личния си архив прекрасна снимка на професор Иванов, на Научния архив на БАН, на Държавна агенция „Архиви“.

5

Проф. д-р Андрей Бояджиев от катедра „Кирилометодиевистика“ към Факултета по славянски филологии разказа за живота и научната дейност на проф. Йордан Иванов.

Йордан Иванов е роден на 6 януари през 1872 г. в гр. Кюстендил. Завършва педагогическото училище в града, а през 1889 – 1892 г. следва славянска филология във Висшето училище в София. Завършва с отличие втория випуск. Специализира литература в Лозанския университет, Швейцария. Изучава литература на романските народи, латински език и палеография.

12

През 1894 – 1898 г. Йордан Иванов работи като гимназиален учител по български и френски език и литература в Сливен и София. По-късно става лектор във Висшето училище в София. Преподава френски език. През 1925 г. става редовен професор. Титуляр е на Катедрата по българска литература до 1942 г., когато напуска университета поради пределна възраст.

Проф. Иванов е действителен член на Българското книжовно дружество, бил е декан на Историко-филологическия факултет през периода 1925-1930 г. През 1934 г. става директор на Славянския институт към Софийския университет. Изнасял е лекции в Националното училище за живи източни езици, Париж.

Той е един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901 г.), откривател е на първообраза на История славянобългарска (1906 г.)

3

Йордан Иванов осветлява ролята на Югозападна България в Българското възраждане и за развитието на новобългарския книжовен език, като посочва мястото в този процес на „първите будители за българската народност и език, произлезли от този край: Паисий, Кирил Пейчинович, хаджи Йоаким Кърчовски, Неофит Рилски и др., които пишат „свой простонароден, общодостъпен и говорим български език“.

13

Проф. Бояджиев изтъкна, че много интересни са разсъждения на проф. Иванов за единството на българския език в миналото и днес. В студията се разглежда характерът на писмените регионални норми на българския език в Банат и Македония и диалектното единство на говоримия език там с българския национален език. „Български старини из Македония“ е трудът, на който Йордан Иванов посвещава живота си. В него той влага всичките си умения и познания и публикува огромно количество непознати за науката материали.

19

На Йордан Иванов принадлежи първата антология на повествователни белетристични текстове с преводи и коментар под наслов „Старобългарски разкази“ (1935 г.). Тази антология отразява възгледите за обема на понятието „белетристика“ и неговите особености по отношение на българската литература през средновековието.

Проф. Бояджиев обърна внимание и на работите на Йордан Иванов в областта на историческата география. А на границата между история, етнография и изкуствознание стоят няколко статии на френски, посветени на историята на облеклото. Проф. Иванов проявява интерес и към езика на народната песен. В книгата си „Българските народни песни“ той се спира върху особеностите на народно-песенния език и езиковите текстови средства и похвати като архаизими, постоянни епитети, паралелизъм, сравнение, метафора, запяване и допяване, хипербола, повторение, диалог и пр.

15

Проф. Андрей Бояджиев отбеляза още, че Йордан Иванов е първият, който записва своите лекции по „Българска палеография“, които, за съжаление, и досега не са издадени. Този труд е изграден върху лични наблюдения на автора по български ръкописи от X до XVIII век от български и чужди книгохранилища и върху богат материал от ранни епиграфски паметници.

През 1901 г. Йордан Иванов издава Първа, Втора и Трета френска читанка за различните класове на девическите и мъжките класни училища и гимназии, придружени с Упътване за учителя към Първа френска читанка, Упътване на учителя към Втора френска читанка и Методическо упътване към френските читанки. Читанките са многократно преиздавани до 1920 г.

Проф. Бояджиев изтъкна, че Йордан Иванов е отличен познавач на френския език и литература, като двукратното му пребиваване (1920-1923 г. и 1927-1930 г.) във Франция и лекциите, които изнася, както и последователите, които подготвя като българист, го представят като неуморен деец на българската наука и култура и той полага основите на българистиката там, като запознава французите и света с българското минало, литература, език и култура. Основава курс по български език в Училището за живи езици в Париж, като встъпителната му лекция има за предмет българската народност и език.

В своето изказване проф. Бояджиев представи и много спомени и цитати от съвременници на Йордан Иванов.

6

Доц. Мая Иванова от Кирило-Методиевския научен център при БАН поздрави Университетската библиотека за инициативата и изрази удовлетворението си, че Софийският университет работи в сътрудничество с научния архив на Българската академия на науките и с Централния държавен архив. Тя отбеляза, че в научния архив на БАН има няколко архивни единици, в които Йордан Иванов е правил саморъчни географски скици по ръкописите и съчиненията, с които е работил. Доц. Иванова също така посочи, че той няма фонд в Централния държавен архив, но разказа за следата, която има в архива на акад. Петър Динеков, свързана с неговия преподавател Йордан Иванов. Това са снимките от пътешествия, организирани от Йордан Иванов за неговите студенти – до Кюстендил, до манастира „Св. Иван Рилски“, Пловдив. „Тези снимки изразяват това много вдъхновено чувство, което е носил, и което е предавал на своите студенти“, каза още доц. Мая Иванова и допълни, че акад. Динеков е заявил, че неговото школуване в научния скептицизъм е започнало с познанството му с проф. Йордан Иванов.

17
7