Начало / Новини / Календар / Кръжок по астрономия: Екзопланети: Бъдещи насоки

Зала А207/А205 на Физическия факултет, бул. "Джеймс Баучър" 5

Лектор ще бъде Димитър Съсълов, професор по астрономия в Харвардския университет (Кеймбридж, Масачузетс, САЩ), директор на мултидисциплинарния център Origins of Life Initiative, който събира учени от различни области.

Защитава докторска степен по физика през 1988 г. във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и докторска степен по астрономия през 1990 г. в Университета на Торонто, Канада. Занимава се с изследвания на връзката между вещество и излъчване както в звездните и планетните атмосфери, така и в техните вътрешни слоеве.

Някои от най-значимите му изследвания са свързани с откриването на екзопланети, подобни на Земята. Първото откритие на екзопланета чрез пасажния метод е дело на Съсълов и сътрудниците му през 2002 – 2003 г. Откритата OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец е и най-далечната известна екзопланета през тези години.

Професор Съсълов е един от водещите изследователи на космическия телескоп Kepler. Автор е на над 600 научни публикации, цитирани над 25 000 пъти. Девет от публикациите му са в най-престижното научно списание в света – Nature.

Научно-популярната му книга - "The Life Of Super-Earths" (2012) е издадена на български през 2013 г. („Животът на свръхземите“).

Sasselov_web

Екзопланети: Бъдещи насоки

Нобеловата награда по физика за 2019 година бе поделена между James Peebles „за теоретични открития във физическата космология“, и Michel Mayor и Didier Queloz „за откритието на екзопланета, обикаляща около звезда, подобна на Слънцето. В обсерваторията Haute-Provence в Южна Франция през октомври 1995 г. те успяха да детектират планетата 51 Pegasi b, газов гигант от типа горещ Юпитер.

С това откритие стартира революция в астрономията и днес вече са ни известни над 4000 екзопланети в Млечния път. Все още се откриват странни светове с невероятно богатство от размери, форми и орбити. Те са предизвикателство за нашите предварително създадени идеи за планетарните системи и принуждават учените да преразгледат теориите си за физическите процеси зад произхода на планетите. Най-успешният до момента проект за търсене и изследване на екзопланети беше космическият телескоп Kepler. Днес, наследникът му TESS (Transiting Exoplanet Survey Satellite) търси планети около 200 000 звезди. Благодарение на тези и на бъдещите планирани проекти за търсене и изследване на екзопланети може да намерим отговор на вечния въпрос

Кръжокът по астрономия към Катедра "Астрономия" се провежда от есента на 1900 година. Негов основател е световноизвестният математик акад. Кирил Попов, първият доктор по астрономия в България.