На 1 декември 2022 г. от 18.00 ч. ще бъдат представени дипломните проекти на студентите, завършващи двугодишната квалификация "Авторски театър".

Дима Настева и Диан Ставрев - “Исус и Лазар”

"Исус и Лазар" е авторски спектакъл, изграден върху текстове от произведенията на Емилиян Станев - "Лазар и Исус" и "Последното изкушение" на Никос Казандзакис, стоящи като основа и отправна точка, но същевременно обогатен от индивидуалната интерпретация на участниците в спектакъла и пречупен през техните усещания. Конфликтът между личната перцепция и усещания, индивидуалните представи за смисъл и цел от една страна, и установените социални норми и очаквания от друга, е тема, която никога не е губила своята актуалност.

Чрез вечното съмнение, съпътстващо човека и чрез изборите, които правим, ние се опитваме да отстояваме себе си в променливите и хаотични лични и социални водовъртежи.

Режисьор: Дима Настева

Консултант режисура и драматургия : Петя Йосифова- Хънкинс и Валерия Димитрова.

Участват: Симеон Василев, Диан Ставрев, Андриян Асенов и Мариела Димитрова

Радина Тихинова - “Войната на…”

Авторски спектакъл на Радина Тихинова; Научен ръководител: Николай Георгиев; Участват: Радина Тихинова и Андриян Асенов

Да чакаш края на войната е като да чакаш края на времето. Контролът над войната е илюзия, а единственият път за бягство е смъртта. Границите на бойното поле не съществуват. Победата е измама. Войната влачи след себе си само трупове. Блясъкът на медалите крещи с вика на убитите. Загиналите са обща обезличена бройка. И никой не казва колко са скърбящите...

Войната има и друго лице, което не се показва. Друг глас, който заглъхва под звука на топовния изстрел. Чуват се само мъжките думи за войната.

Жените мълчат.

Михаела Загорова - “Корабостроителницата... на живота”

Моноспектакъл

Научен ръководител: Симеон Василев

Безветрие.

Коварна кражба на живота възпламенява борба между два свята. Крадецът разделя лика си на две и изправя живота в нас срещу обкръжаващото огледало отвъд. Огледалото става на фрагменти и разликата се обезличава. Фрагментите рамкират пространството на нов строеж. Мисълта полита и разкъсва появилия се образ. Остарява и се превръща в спомен. Споменът заспива под сянка на забрава. Но виковете в частите на кутията никога... не... спират.