В Конферентната зала на Ректората днес беше представен Сборникът за научни постижения на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за периода 2008 – 2013 г.
Сборникът е подготвен от Научноизследователския сектор при Софийския университет и е посветен на 125-ата годишнина на най-старото висше училище в България, която беше отбелязана през изминалата 2013 г.
В юбилейния сборник са представени 32 научни разработки на преподаватели от Софийския университет в различни области на знанието. Те са само една малка илюстрация на най-добрите постижения на изследователите от университета през последните пет години от 125 годишната му история. Създадени в условията на драстично намалено бюджетно финансиране благодарение на ентусиазма и професионалното любопитство на изследователите от Алма Матер, тези постижения изпълват със съдържание мотото ни “Знанието прави силата”. Благодарение на тях Софийският университет “Св. Климент Охридски” убедително отстоява позициите си на най-значим университетски изследователски център в България, заемащ най-високите места в международните рейтингови класации от всички български университети.
За представянето на Сборника за научни постижения бе избрана датата 14 февруари, на която Православната църква отбелязва блаженото успение на Свети Константин-Кирил Философ – първия учител и просветител на нашия род. Факелът на знанието, запален от него, е донесен в България от неговите следовници и ученици, сред които е и нашият патрон Свети Климент Охридски. И светлината на това дело е жива и днес в тази обител на знанието.
Божил Добрев – директор на НИС приветства всички присъстващи и припомни, че НИС има повече от 20 годишна история и винаги е подпомагал преподаватели и учени при разработването и управлението на научноизследователски проекти. Секторът реализира над 300 проекта всяка година. През последните години НИС разширява своята дейност с подпомагане подготовката на проектни предложения, създаване на предпоставки за трансфер на технологии и връзки между Университета и бизнеса и информационно осигуряване, както на преподавателите и учените в Софийския университет, така и по реализиране на научните постижения. Сборникът, който бе представен днес, е един от продуктите на тази дейност.
Ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев отбеляза, че един от основните проблеми на Софийския университет е популяризирането на научните успехи. „Университетът безспорно е на първо място в България по научни постижения, но наше задължение е да популяризираме успехите на нашите студенти и преподаватели, особено в областта на научната дейност”.
„Радвам се, че в последните национални рейтинги сме отново на първо място, но това не е най-важното. По-важното е, че когато се прилагат международните критерии, Софийският университет е на първо място и това се дължи най-вече на вашите усилия”, добави проф. Илчев.
Заместник-ректорът проф. Румен Панков представи накратко научноизследователската дейност на Софийския университет и отбеляза, че сборникът е една малка илюстрация на огромната научна работа, която се извършва в Алма матер. Проф. Панков запозна присъстващите с представянето на Софийския университет в различни международни класации за 2013 г., основаващи се на научните изследвания на отделните университети.
SIR и URAP извършват класацията по количеството и качеството на научната работа, QS класира на базата на изследвания, преподаване, реализация, инфраструктура, международно сътрудничество, достъп иновации и др.
В тези класации няма други български университети, което несъмнено показва, че Софийският университет представлява един сериозен научен център, който трябва да се сравнява не с другите университети, а с БАН – най-голямата научна институция в България. Университетът е посочен като втората научна институция в страната, на 59 място в региона. БАН е на 12 място.
Други интересни данни от класациите са процентът на публикациите, направени в най-реномираните издания в света. За БАН те са 29,55, а за СУ – 33,09. Важно е да се посочи и какъв процент от публикациите са публикувани в най-горните 10 % от реномираните списания в дадена научна област. Според посочените класации около 8,25 % от публикациите на СУ отиват в най-реномираните научни журнали в света.
От 2012 г. Софийският университет влиза и в най-престижната класация на университетите в света QS, в която е единственият български университет. Това е една по-комплексна научна класация, която отразява не само научната продукция, но и реализация на студентите, условията на обучение и на научна работа и др. В тази класация СУ е в групата от 651 до 700 място.
Елеонора Гецова – ръководител на звено "Информационно осигуряване", НИС и редактор на сборника отбеляза, че в изданието участват международно признати български учени, лауреати на множество национални и международни награди; авторите са номинирани от факултетните съвети на своите факултети, а сборникът е уникално по рода си издание като концепция, замисъл и реализация.
Тя допълни, че сборникът представя изключително богата палитра на научноизследователската дейност на СУ, застъпени са всички научни области в Университета и е постигната първоначалната идея да се представят научните резултати по-най-интересния и достъпен начин, за да бъде прочетен и разбран дори от хора, които нямат нищо общо с науката.
Елеонора Гецова благодари на всички автори за кооперативността, за ползотворното сътрудничество и отзивчивост и изрази своята надежда след 5 години СУ да има ново подобно юбилейно издание, показващо новопокорените върхове в науката.
Проф. Ана-Мария Тотоманова, ръководител на катедра Кирилометодиевистика, е един от авторите, включени в сборника. Тя отбеляза, че датата на събитието - 14 февруари, винаги е била изпълнена с особено значение за нея като член на катедрата по Кирилометодиевистика – единствена по рода си в България и по света. „Днес – ако перифразирам нашия собствен патрон св. Климент Охридски, Православната ни църква отбелязва светозарната памет именно на този първи български учител. Лично аз смятам, че докато целокупният български народ празнува според вкуса си или св. Валентин, или Трифон Зарезан, Софийският университет е онзи храм на науката и духовността, в който това трябва да се помни. Неслучайно при откриването на това събитие вървяха кадри от едно издание на нашата катедра – пълно събрание на съчиненията на нашия патрон Св. Климент Охридски. А че катедрата, която аз оглавявам в момента има място в научната продукция в Университета, и то достойно, си личи от факта, че освен моята разработка в Алманаха е представена разработка и на моя колега проф. Татяна Славова, което за нас е огромен успех.“ – допълни проф. Тотоманова.
"Бидейки духовни и може би физически наследници на нашия свети учител Константин-Кирил Философ, имаме за цел да се опитаме да модернизираме нашата консервативна област на медиевистиката и да я вкараме в 21-то столетие. През последните 5 години ние разработвахме съвсем последователно електронни инструменти за историческо проучване и изследване на средновековните книжовни паметници и най-голямото ни постижение в момента е, че притежаваме един уникален електронен диахронен корпус, който съдържа на практика цялото богатство на българската средновековна книжовност”, разказа проф. Тотоманова. Корпусът представя българската култура от X век до времето на Възраждането. Последният текст, който е вкаран в него, е Паисиевата история. „Това е една прекрасна основа за всякакви литературоведски, езиковедски и исторически изследвания, но ние го правим с оглед изработването на един исторически речник на българския език, който да проследява историята на българските думи от времето на първата им поява в книжнината до наши дни. В момента разработваме електронните инструменти към този корпус и сме в един доста напреднал етап“ – каза още проф. Тотоманова.
Проф. Русинова от Факултета по начална и предучилищна педагогика запозна присъстващите със своя труд, включен в Алманаха. „Работя в областта на предучилищното образование. И когато се запознавам през годините с частичните успехи, с развитието на тази система, аз неминуемо стигнах до това, че няколко години преди създаването на Софийския университет - през 1882 година е създадена първата детска градина. Но за мен беше много важен Образователният закон от 1891 г. В него са поставени тези въпроси, които ние сега едва ли не считаме, че сме ги измислили или създали. Това е системата за създаването и утвърждаването на обществената система за предучилищно възпитание и приемането на детската градина като първа степен на основното образование. Още тогава е подставена тази цел – творческото развитие на поколенията. Моите научни разработки са свързани точно с това – как и по какъв начин да може наистина това творчество наистина да бъде база, цел и критерий. Направиха се доста неща, които са свързани с диагностика, с търсене на образователни средства“, подчерта проф. Русинова.
Проф. Здравко Лалчев от Биологическия факултет разказа, че участието му в сборника е един конкретен проект. „Идеята беше продиктувана от важен медицински проблем – 8 % от родените на белия свят са недоносените деца – страдат от едно много жестоко заболяване, което се нарича респираторен дистрес синдром т.е. белият дроб на детето не може да се разгъне. Това е причина и за висока смъртност. Това заболяване се лекува в България малко след като бе открито в света. Препаратите са няколко, но те, попадайки в белия дроб се инактивират. Нашата задача беше да открием дали има субстанции, които, прибавени към препаратите, могат да възстановят активността на тези препарати”, допълни проф. Лалчев.
Основният резултат на този проект е, че се виждат такива субстанции, които подобряват и възстановяват активността до 100%. Интересното е, че действието не е уникално и не всеки полимер възстановява активността на всеки препарат. Ефектите са големи. Има 23 публикации по въпроса, от които 15 в международни списания. Колективът е интердисциплинарен – колеги от Химическия факултет, Медицинския факултет, Медицинския университет в София, БАН и Биологически факултет. Колектив от 10-15 души.
Проф. Лалчев подчерта, че финансирането на науката е инвестиция в бъдещето с непредвидими положителни последствия в особено големи размери. Той отбеляза още, че апаратурата закупена по тези проекти, остава от голяма полза за студентите на отделните факултети и спомага за тяхното професионално развитие. Според него финансирането в науката е не по-малко ефективно от това в туризма и промишлеността – една инвестиция в бъдещето с добри ефекти и успехи. „Любовта към истината съчетана с дивото и невероятно любопитство на човешкия род към знанието ни дава възможност да се приближаваме към тази истина”, каза в заключение проф. Лалчев.
Проф. Боян Вълчев от Факултета по славянски филологии запозна присъстващите с работата си в областта на съвременния български език в неговата историческа сфера. Разработката му е посветена на възрожденските граматики издадени през XIX век посветени на българския език. „Инвестицията в историята на езика е инвестиция в настоящето”, каза проф. Вълчев и поясни, че когато четем тези граматики и речници ние не се съмняваме в тях, но когато се огледаме по-внимателно, откриваме, че голяма част от написаните там неща не отговарят на това, което чуваме и пишем. В проекта си той проследява как науката постепенно открива особеностите на езика. „За мен беше любопитно, интересно и много ползотворно да открия как става откриването на отделните елементи на нашия език, който е като бяла лястовица сред славянските езици. Той се различава много категорично в някои свои характеристики, което го прави уникален. И именно това откриване на тези характеристики е най-същественият проблем, тъй като и до ден-днешен ние все още не сме се справили с тях“, допълни проф. Боян Вълчев.
Доц. Георги Менгов от Стопанския факултет представи резултатите от експериментално изследване, чиято цел е била да потвърди доколко математическата теория на човешката интуиция може да обясни поведението на човека в ролята му на икономически агент. Теория идва от много модерен клон на науката – математическа невронаука, моделът за анализиране се състои от 18 диференциални уравнения, описващи поведението на неврони. Участниците са поставени в експериментални условия, техните реакции, решения, времена за реакция – записвани, за всеки човек са определени константи в уравненията.
Резултатите показват, че 7-8 процента от хората са били прогнозирани изключително добре в конкретната икономическа задача. При около 60 процента е бил постигнат статистически значим частичен успех, а 30 процента – тези, които са изработили стратегия, са останали напълно непрозрачни за изследователите.
„Оформи се един извод: когато трябва да бъдат решавани тежки, важни икономически задачи, свързани с управление на финанси и друг вид ресурси, е добре да бъде изработена стратегия, да бъдат приложени качествени, количествени, компютърни методи. Когато има стратегия, е доста желателно тя да бъде следвана и тогава най-вероятно ще бъде постигнат голям успех. Стратегията трябва да бъде следвана, дори когато противоречи на интуицията“, каза в заключение доц. Георги Менгов.
„Ще загубим, но ще сме запазили нашата енергия за истински важните неща”, каза доц. Менгов и допълни „Хубаво е да се отнесем философски, равнодушно към загубите си”. Той спомена, че екипът по проекта е бил интердисциплинарен, включвайки специалисти по компютърни науки, математика, психология, икономика и дори класическата филология.
„Да си пожелаем да постигаме все по-големи научни успехи и те да ни носят все по-голямо международно признание, но ми се иска това признание да бъде малко повече институционализирано – да имаме по конкретни международни оценки, рейтинги и акредитации”, каза в заключение доц. Георги Менгов.
„Сигурно и на вас ви се е случвало да отваряте такива сборници. На мен са ми попадали поне десетина, в някои от които съм бил включван. Практиката винаги е била, че като ги отворя и погледна няколко имена, които познавам, го затварям и повече не го отварям. Този сборник, след като го отворих и се зачетох, не можах да спра, докато не го прочетох целия”, каза той и поздрави хората, които са успели да направят изданието толкова интересно. Проф. Денков представи работата си – производство на порьозни материали, които имат най-различни приложения – за шумоизолатори, звукоизолатори, като матрици за изграждане на нови органи. Резултатът от работата на екипа са един докторант, множество статии и два патента.