Целта на форума е да запознае широката общественост с новите схеми, инструментите и единните правила на Рамковата програма за научни изследвания и иновации и да насърчи участието на българските научни колективи, изследователски организации и университети, държавни институции, бизнеса и неправителствените организации в конкурсните сесии на „Хоризонт 2020“. Програмата, чийто бюджет е близо 80 млрд .евро, ще осигури инструментите за финансиране и практическата подкрепа по цялата верига – от фундаменталните научни изследвания към дейности, свързани с пазара. Програмата работи на принципа на конкурентен подбор за най-добрите и перспективно идеи и разработки. Базирана е на принципа на партньорство и акумулиране на ресурси и критична маса и изграждане на мрежи за широко лентово сътрудничество. Тя адресира проблеми и предизвикателства за икономиката, индустрията и обществото в европейски и глобален план. Възможностите за финансиране по линия на «Хоризонт 2020» се съдържат в двугодишна работна програма, публикувана на общия портал на ЕС за финансиране на научни изследвания.

Конференцията бе открита от министъра на образованието и науката проф. д-р на медицинските науки Анелия Клисарова. Тя подчерта, че „Хоризонт 2020“ е най-мащабната досега в историята на Европейския съюз стратегическа рамкова програма. „През следващите години програмата ще има стратегическа роля и ще подкрепи широк кръг дейности. Тя ще допринесе съществено за подобряване на климата за партньорствата както в нашата страна, така и в международен план. „Хоризонт 2020“ обещава да бъде кохерентна на всички нива и да осигури подкрепа за учени и изследователи, иноватори във всички фази на процеса от фундаменталните за България изследвания до крайния продукт. Чрез динамиката на различни инструменти, структурни фондове, национални и регионални инструменти ще се гарантира съществен добавен ефект в социалната и икономическата сфера. Важни приоритети за нас остават изграждането и развитието на научно-изследователската инфраструктура, центрове за върховни постижения и висококвалифицирани кадри. По този начин ще се създаде среда, която ще гарантира по-висока успеваемост на научните колективи и на отделните учени при участието в „Хоризонт 2020“.

Министър Клисарова съобщи пред препълнената зала и какво предстои да се направи по програмата до края на 2014 г. „Искам да пожелая успешно участие в новата програма и съм убедена, че ще бъдем успешни, затова, защото нашите учени не един път са доказали колко могат, колко знаят и как съумяват дори и в трудните години да направят истинска наука, а заедно с нашите партньори от Европейския съюз то ще бъде по-лесно и по-успешно.“

Волфганг Бурчер – заместник-генерален директор на Генералната дирекция за научни изследвания и иновации на Европейската комисия, отбеляза, че конференцията е първата стъпка към едно успешно сътрудничество между българските изследователи в програма „Хоризонт 2020”. Той подчерта, че България може да се похвали с много добри изследователи и иноватори с големи постижения в областта на компютрите, информатиката, космическите изследвания, медицината, имащи таланта и потенциала да се възползват от повечето от възможностите, които предоставя програмата „Хоризонт 2020”. В своето изложение г-н Бурчер разгледа основните възможности, които предоставя програмата пред българските изследователи и даде някои практически насоки.

Демостенис Стоидис – извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция в България, засегна в изказването си въпроса за приоритетите в развитието на европейската общност и осигуряването на нови работни места в области като медицина, компютърни технологии и др. „Във времена, когато безработицата е достигнала рекордно високи нива в много държави-членки на ЕС е необходимо да се фокусираме върху постигане на растеж и провеждане на политика, насочена към осигуряване на нови работни места”.

По време на събитието бяха връчени грамоти на 13 проекта за съществен принос на научните изследвания и иновации по специфичната програма „Капацитети“ в рамките на седма рамкова програма на ЕС.

Седмата рамкова програма на ЕС е една от най-големите програми за изследователски, технологични и демонстрационни дейности в света. Тя подпомага укрепването на научните и технологичните основи на индустрията на Общността и насърчава конкурентноспособността на ЕС. Чрез нея се изпълняват мащабни проекти и се изграждат мрежи от учени и изследователи, които допринасят за изграждане на Европейското изследователско пространство и основите на Европейското общество, основано на знанието. Програмата обхваща период от 7 години – 2007-2014 и разполага с общ бюджет от 53,2 милиарда евро. Тя стимулира най-добрите научни колективи в Европа и отвъд да провеждат съвместни научни изследвания в съвременни направления и насърчава обвързването на научната политика с другите политики на Общността – заетост, регионално развитие, конкурентноспособност и иновации, за да гарантира допълване и успешно взаимодействие между тях.

Министър Клисарова връчи на декана на Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ чл.-кор. проф. дхн Тони Спасов Грамота за развитие на научноизследователския капацитет в седма рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности на проект Beyond Everest.

Проф. Спасов благодари за оказаната висока чест на екипа от Факултета по химия и фармация, който изпълнява проекта: „Това е проект за капацитет, за надграждане научен капацитет. Очевидно е, че капацитет се надгражда там, където има научен потенциал. В България този потенциал съществува“.

„Днешното събитие е знак, че България, нейните институции биха поддържали и биха развивали съществуващия научен потенциал. Рамковите програми са полезни, но без подкрепата на Министерството на образованието и науката, фондовете, не бихме могли да се развиваме и да бъдем полезни“, отбеляза проф. Спасов и добави, че все още има много работа за вършене заедно.

Проектът Beyond Everest има за цел да концентрира изследователския потенциал на Химическия факултет на Софийския университет за провеждането на изследвания на световно ниво в областта на съвременните функционални материали.

Факултетът е водещ национален изследователски център в тази област и наскоро бе признат за образователен център от най-високо ниво, според националната ранг листа на университетите в България за всички научни направления.

Химическият факултет е спечелил своето признание в регионален и европейски мащаб заради своя принос в дизайна, синтеза и характеризирането на материали с определени химични, каталитични, биологични и оптични свойства.

Високото ниво на изследователския потенциал на Факултета наскоро бе високо оценено от 5 независими европейски експерти-оценители в рамките на проект FP7 “EVEREST”. Оценителите изтъкнаха областта на съвременните функционални материали, като област с най-голям потенциал във факултета за развитие на национално ниво. Затова настоящият проект цели да изяви силните страни на Факултета и да изгради уникален Изследователски и образователен център по функционални материали. Тази цел ще бъде постигната чрез близко сътрудничество с 5 водещи европейски изследователски центрове в качеството им на партньорски организации: Техническия университет в Мюнхен, Германия, Университета Оксфорд, Великобритания, Университета в Милано, Италия, Института за полимерни изследвания „Макс Планк“, Германия и Висшето училище по физика и индустриална химия в Париж, Франция.

Проектът включва и разширяване на изследователската инфраструктура на Факултета, обмяна на ноу-хау и опит с партньорските организации, както и привличане и назначаване на водещи изследователи от чужбина. С цялостната изследователска дейност по проекта, Факултетът ще се превърне в научно и образователно средище от световна величина и признание и ще повиши своето присъствие в обществото и индустрията.