Начало / Наука / Научни постижения 2008-2013 / Възрожденските граматики на българския език

   

Име на постижението: Възрожденските граматики на българския език

Автор: Проф. дфн Боян Вълчев, Катедра по български език, каб. 139А

Научна област на разработката: История на българския книжовен език, история на българската филологическа мисъл, теория на книжовните езици, социолингвистика

 

Проф. дфн Боян Вълчев
 

Проф. дфн Боян Вълчев е преподавател в Катедрата по български език, Факултет по славянски филологии. Специализирал е при проф. Ал. Младенович в Новосадския университет (Сърбия). Чел е курсове или отделни лекции в университетите в Берлин, Благоевград, Саарбрюкен, Краков и Кьолн.

Има над 200 научни публикации и 5 монографични книги. Участвал е в десетки научни форуми и изследователски проекти у нас и в чуж­бина.

Председател на секция „Филологически науки“ към Съюза на учените в България, главен редактор на списание „Език и литература“ и член на редакционните колегии на списани­ята „Многообразие в единството“ (София) и „MAJESS“ (Multilingual Academic Journal of Education and Social Sciences) (Флорина, Гърция).

Проф. дфн Боян Вълчев

Днес се установяват редица несъответствия между масовата книжовноезикова практика в живия живот и формулираните правила в граматиките и речниците. Това означава, че с течение на времето езикът се е отклонил в своето развитие от онова, което преди десетиле­тия е записано в наръчниците, т.е. кодифицирано. Съвремието ни дава множество такива примери.

Целта на разработката е да се посочат и анализират онези кодификационни „митове“, ко­ито днес вече би следвало да бъдат изоставени.

В процеса на изследването са проучени създадените от 1835 до 1875 г. 29 граматики на българския език. Заедно с разглеждането и сравняването на отделните трудове е обърнато сериозно внимание и на авторите им, което придава на разработката социолингвистичен характер. Така става възможно да се свържат редица от теоретичните постановки и пос­тижения с личностното оформяне на граматиците, които обикновено следват линията, за­дадена от учителите им.

Оказва се, че приемствеността и традицията имат както положително, така и отрицателно въздействие, тъй като в случая става дума за чужди образци. Българските граматици на­пример дълго време не обръщат внимание на факта, че новият български език е безпадежен, не разграничават определителен член от падежно окончание и т.н.

Успоредно с развитието на граматическата мисъл е проследено и състоянието на образова­нието у нас, както и цялостната книжовна продукция, която неминуемо отразява различни постановки, водещи началото си от граматиките.

Съществено постижение е обобщението на резултатите по части на речта.

Трудът е насочен и към теорията на граматическата мисъл, и към практиката на общество­то с неговите институции. От него могат да имат особена полза днешните кодификатори.

През 2009 г. книгата на проф. Вълчев „Възрожденските граматики на българския език“ е отличена с Наградата за високи научни постижения на Съюза на учените в България.

Възрожденските граматики на българския език

Представите на три поколения български граматици за формите на определителния член на съществителните от мъжки род в единствено число, отразени в техните граматики: (от ляво на дясно) - Неофит Рилски (Болгарска грамматика. Крагуевац, 1835), Иван Богоров (Първичка българска грамматика. Букурещ, 1844) и Иван Момчилов (Грамматика за новобългарския език. Русчук, 1868)