Име на постижението: Възрожденските граматики на българския език
Автор: Проф. дфн Боян Вълчев, Катедра по български език, каб. 139А
Научна област на разработката: История на българския книжовен език, история на българската филологическа мисъл, теория на книжовните езици, социолингвистика
| Проф. дфн Боян Вълчев е преподавател в Катедрата по български език, Факултет по славянски филологии. Специализирал е при проф. Ал. Младенович в Новосадския университет (Сърбия). Чел е курсове или отделни лекции в университетите в Берлин, Благоевград, Саарбрюкен, Краков и Кьолн. Има над 200 научни публикации и 5 монографични книги. Участвал е в десетки научни форуми и изследователски проекти у нас и в чужбина. Председател на секция „Филологически науки“ към Съюза на учените в България, главен редактор на списание „Език и литература“ и член на редакционните колегии на списанията „Многообразие в единството“ (София) и „MAJESS“ (Multilingual Academic Journal of Education and Social Sciences) (Флорина, Гърция). | |
Проф. дфн Боян Вълчев |
Днес се установяват редица несъответствия между масовата книжовноезикова практика в живия живот и формулираните правила в граматиките и речниците. Това означава, че с течение на времето езикът се е отклонил в своето развитие от онова, което преди десетилетия е записано в наръчниците, т.е. кодифицирано. Съвремието ни дава множество такива примери.
Целта на разработката е да се посочат и анализират онези кодификационни „митове“, които днес вече би следвало да бъдат изоставени.
В процеса на изследването са проучени създадените от 1835 до 1875 г. 29 граматики на българския език. Заедно с разглеждането и сравняването на отделните трудове е обърнато сериозно внимание и на авторите им, което придава на разработката социолингвистичен характер. Така става възможно да се свържат редица от теоретичните постановки и постижения с личностното оформяне на граматиците, които обикновено следват линията, зададена от учителите им.
Оказва се, че приемствеността и традицията имат както положително, така и отрицателно въздействие, тъй като в случая става дума за чужди образци. Българските граматици например дълго време не обръщат внимание на факта, че новият български език е безпадежен, не разграничават определителен член от падежно окончание и т.н.
Успоредно с развитието на граматическата мисъл е проследено и състоянието на образованието у нас, както и цялостната книжовна продукция, която неминуемо отразява различни постановки, водещи началото си от граматиките.
Съществено постижение е обобщението на резултатите по части на речта.
Трудът е насочен и към теорията на граматическата мисъл, и към практиката на обществото с неговите институции. От него могат да имат особена полза днешните кодификатори.
През 2009 г. книгата на проф. Вълчев „Възрожденските граматики на българския език“ е отличена с Наградата за високи научни постижения на Съюза на учените в България.
Представите на три поколения български граматици за формите на определителния член на съществителните от мъжки род в единствено число, отразени в техните граматики: (от ляво на дясно) - Неофит Рилски (Болгарска грамматика. Крагуевац, 1835), Иван Богоров (Първичка българска грамматика. Букурещ, 1844) и Иван Момчилов (Грамматика за новобългарския език. Русчук, 1868)