Първото издание на инициативата „EU Funds Forum“ отправи шест послания и препоръки за управлението и контрола на средствата от Европейския съюз – както по Плана за възстановяване и устойчивост, така и тези по програмния период след 2027 г.

То беше посветено на защитата на финансовите интереси на ЕС и инвестиционните възможности и събра на 15-16 май 2025 г. в зала „Яйцето“ в Ректората на Софийският университет „Св. Климент Охридски“ експерти от областта на икономиката и правото.

Идеята е форумът да се превърне в експертна платформа за споделяне на знания, идеи и добри практики в областта на управлението и контрола на европейски и национални публични средства. Инициативата за него е на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Стопанския факултет и неговия Център за образователни услуги, екип на магистърска програма „Икономика и управление на публични ресурси“, сдружение „Център за устойчиви политики“ и „Лекс Аналитика“ (партньори на форума са Виенският икономически форум и фонд ФЛАГ).

Сред лекторите на събитието бяха Детелина Караенева (шеф на дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите), д-р Розалина Козлева, адв. Марина Белчева, съдия д-р Деница Митрова от АССГ, адв. Ивелина Пенева, адв. Десислава Здравкова и други.

На снимката от ляво надясно: Ангелина Бонева, доц. д-р Атанас Георгиев, адв. Ивелина Пенева, доц. Савина Големинова, доц. Иван Ангелов, съдия Деница Митрова, адв. Десислава Здравкова и проф. Надя Соколова

Доц. д-р Савина Михайлова-Големинова, която е ръководител на инициативата, подчерта, че обществените поръчки са най-тясното място при управлението на проекти, финансирани със средства от ЕСИФ/ЕФСУ. Подобна е констатацията и на Европейската сметна палата в неин доклад, съгласно който рискът от грешки е висок при разходите, които се извършват съгласно сложни правила. В доклада се посочва, че това са предимно плащания за възстановяване на разходи, при които бенефициерите подават заявления за направени от тях допустими разходи. За тази цел бенефициерите трябва не само да докажат, че изпълняват дейност, която е допустима за подпомагане, но и да представят доказателства за извършени възстановими разходи. В хода на този процес те често трябва да следват сложни правила по отношение на това кои разходи могат да бъдат заявени за възстановяване (допустимост) и как те могат да бъдат правилно извършвани (обществени поръчки или правила за държавна помощ).

В изложението си пред форума съдия Деница Митрова обърна внимание на принципното положение, че ръководителите на управляващите органи на съответните програми по Споразумението за партньорство, включително Разплащателната агенция нямат санкционни правомощия по ЗОП/ЗАНН, за разлика от административнонаказващите органи на Сметната палата и АДФИ. Тя подчерта, че всички органи в системата на публичните средства от ЕСИФ/ЕФСУ си взаимодействат, но няма дублиране на функции.

Д-р Розалина Козлева и адв. Марина Белчева представиха предизвикателствата пред управлението на инфраструктурни проекти в България, като участниците се обединиха, че темата за концесиите и публично-частните партньорства следва да е във фокуса на форума през ноември 2025 г.

Aдвокат Ивелина Пенева направи преглед на видовете административни производства по ЗУСЕФСУ, на най-често срещаните нарушения в различните етапи от проектния цикъл, както и на актуална практика при управлението и контрола на средствата от ЕФСУ. Тя представи измененията в Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ.

Обзор на последните изменения на Закона за обществените поръчки и предстоящите такива беше направен от адвокат Десислава Здравкова. Тя представи и актуалните становища на националните и европейските съдилища по най-често срещаните нередности при провеждане на обществени поръчки, финансирани със средства от ЕФСУ.

Вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев и министърът на правосъдието Георги Георгиев уважиха форума.

Участниците във форума се обединиха около шест послания и препоръки:

• контролът, осъществяван от националните контролни и одитни органи, следва да има една и съща тежест, независимо дали става въпрос за публични средства на ЕС, или за национални публични средства;
• наред със средствата от ЕС следва да се използват и инструментите на публично-частните партньорства по-засилено и в частност концесиите;
• има необходимост от привличане на инвестиции и от трети страни при спазване на изискванията на правото на ЕС и Закона за насърчаване на инвестициите;
• бенефициерите трябва да се научат да използват комбинирано финансиране, защото финансовите инструменти ще са бъдещето след програмен период 2021-2027 г.;
• налице е необходимост от стартиране на обсъждания, свързани с подготовката на новия програмен период, тъй като този процес вече започна на ниво институции на ЕС;
• имайки предвид, че за следващия програмен период се планира управлението и контрола на средствата от бюджета и фондовете на ЕС да се фокусират върху прякото им управление, то неминуемо се очертава необходимостта от регулирането на правните отношения със закон в Република България, а не с подзаконови нормативни актове, както е в момента, имайки предвид правната рамка на управлението и контрола на средствата от НПВУ.