23.09.2021
Ще продължи ли да се ускорява темпът на поскъпване на стоки и услуги или ще бъде овладян? Този въпрос бе обсъден в предаването "Референдум" на БНТ на 21-ви септември. В дискусията участваха доц. Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания към БАН, ас. Васил Караиванов, председател на Българската макроикономическа асоциация, икономист и преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски", Илия Лингорски, главен икономист на Българската банка за развитие и Константин Проданов, финансист.
На отправен въпрос към ас. Васил Караиванов относно ценовите нива на електроенергията и горивата, които се повишават постоянно, и цените на ВиК услугите, които се определят като „почти замразени“, ас. Караиванов коментира: „КЕВР регулира не само цените за ВиК услугите, но и цените на електроенергията в бита. Между другото, в еврозоната, в Западна Европа - Франция, Германия - има социално напрежение, защото тази 3%-на инфлация за предишните месеци, която е средна, е в резултат от 15% вдигане на цените на електроенергията и енергоизточниците като цяло, защото там няма регулирани цени на бита. Ние все още сме в много хубава ситуация, защото пазарът ни на електроенергия не е напълно либерализиран и потребителите, домакинствата не са на свободен пазар, както в Западна Европа. Ако беше, както в Западна Европа, отчетената инфлация щеше да е с 10 пункта по-висока. Имаме забавяне на процесите на либерализация. По принцип пазарът на електроенергия би трябвало да бъде либерализиран в България преди няколко години. Едно забавяне на публичната администрация сега се оказва много полезно за хората. Във ВиК отрасъла имаме друг проблем, който тепърва ще предстои, защото КЕВР тепърва ще одобрява бизнес плановете и цените за следващия 5-годишен период“.
На въпрос от водещата на предаването за връзката между минималната заплата и инфлацията, той заяви: „Както каза и г-н Лингорски, доходите, които могат да бъдат регулирани от държавата на ниво минимална работна заплата, бяха вдигнати през последните години. За няколко години от ниво 500 лв. беше вдигната на ниво от 650 лв., както е в момента. В същото време социалните плащания и пенсиите не бяха вдигани с толкова голям процент. Това, което се получава е, че първоначално са вдигнати доходите на ниво минимална работна заплата, когато беше период на ниска инфлация и се стигаше дори до дефлация, и сега на практика тези хора се считат за ощетени и е съвсем естествено да е така. Сега пред тях са новите предизвикателства на зимните сметки за ток, новите сметки за вода, които ще излязат, както и всички други сметки. Това, което не споменахме е, че има голяма разлика кои цени се вдигат в България и кои – в Западна Европа. В различните градове, конкретни магазини или квартали инфлацията е различна“.
„Ако погледнем ЕС, той внася две-трети от енергийните ресурси, които са необходими на Съюза. Именно затова за този план за 2050 г. за въглеродна неутралност, смея да твърдя, че съм леко скептичен при този дисбаланс на внос на две-трети от енергийните ресурси. България, в сравнение с ЕС, е в по-добра позиция, защото при нас само половината от енергийните ресурси се внасят“, коментира още ас. Караиванов по отношение за плана за постигане на въглеродна неутралност през 2050 г.
Цялата дискусия по темата за инфлацията, в която ас. Васил Караиванов взе участие, можете да намерите тук.