Образуване и укрепване на българската държава (края на VІІ - средата на ІХ в.)
Прабългари и славяни през епохата на "Великото преселение на народите " (ІV-VІІ в.). Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение и централизация на България през първата половина на ІХ в.
Християнизация и политическо развитие на България (втората половина на ІХ - първите три десетилетия на Х в.)
Покръстване на българите и основаване на Българската църква. Дейност на Кирило -Методиевите ученици в България. Политическо и културно развитие на българската държава при цар Симеон.
Залезът на ранносредновековното Българско царство (927-1018)
Управление на цар Петър. Цар Самуил и неговите наследници в борба за запазване на българската държавна независимост. Завладяване на България от император Василий ІІ.
Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци до 1241 г.
Въстанието на братята Петър и Асен. Завършване на освободителното движение при цар Калоян. Политическа хегемония на Българското царство в Европейския югоизток при цар Иван Асен ІІ. Държавна уредба и стопанско развитие.
Църква и култура през ХV-ХVІІ в.
Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Църковна организация и манастирската мрежа. Книжовните средища, изкуството, народната култура.
Политически и съпротивителни движения на българите през ХV-ХVІІ в.
Българската антиосманска съпротива през ХV в. Хайдутството. Европейският свят и българите. Българските въстания през ХVІ -ХVІІ в.
Ранно българско възраждане.
Същност, съдържание и хронологически граници на възрожденската епоха. Фактори на Българското възраждане. Нови явления и тенденции в развитието на аграрните отношения в българските земи през ХVІІІ и началото на ХІХ в. Подем на градското стопанство (занаяти, търговия, наченки на манифактурното производство ). Социални промени в българското възрожденско общество. Зараждане на българската национална идея. Паисий Хилендарски и офроний Врачански – живот, дело, последователи.
Изграждане на новобългарската просвета и на възрожденската култура.
Движение за новобългарска просвета – предпоставки, основни етапи, дейци. Българската възрожденска култура – предпоставки за развитие; периодичен печат;наука; нови явления и тенденции в областта на литературата, изкуството, архитектурата, художествените занаяти; по -ярки възрожденски творци.
Църковно-национално движение през епохата на Възраждането.
Предпоставки за възникване на църковното движение. Основни етапи, програмни документи, дейци, идейни течения. Създаване на Българската екзархия.
Националноосвободително движение на българския народ през 50-те – средата на 70-те години на ХІХ в.
Кримската война (1853-1856 г.) и българите. Обществено -политическа дейност на Георги Раковски (1821–1867). Емигрантски политически организации през 60-те и началото на 70-те години на ХІХ в. Създаване и дейност на БРЦК.
Източна криза (1875-1878 г.) и българският политически въпрос.
Начало на Източната криза. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през септември 1875 г. Създаване и дейност на Гюргевския революционен комитет. Априлско въстание 1876 г. Руско-турската война 1877-1878 г. и освобождението на България.
Възстановяване и развитие на българската държава (1878 – 1885 г.)
Временно руско управление. Подготовка на Органическия устав. Учредително събрание и приемане на Търновската конституция. Избор на български княз. Държавно -политическо развитие на Българското княжество до Съединението.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.)
Съединисткото движение в Източна Румелия. Осъществяване на Съединението. Отношение на Великите сили и на балканските държави към Съединението. Сръбско-българска война (1885 г.). Признаване на Съединението.
България в края на ХІХ век (1887 – 1899 г.)
Управление на Народнолибералната партия – вътрешна и външна политика. Отстраняване на Стефан Стамболов от власт. Образуване на Народната партия. Вътрешна и външна политика на правителството на Константин Стоилов.
Българският национален въпрос (1878 – 1903 г.)
Възникване на българския национален въпрос. Националноосвободително движение на македонските и тракийските българи в края на ХІХ и началото на ХХ век. Илинденско-Преображенско въстание.
България в навечерието и по време на Балканските войни (1908 - 1913 г.)
Управление на Демократическата партия. Обявяване на независимостта на България (1908 г.). Изграждане на Балканския съюз. Първа Балканска война (1912 – 1913 г.). Втора Балканска (Междусъюзническа) война – 1913 г.
Държавно-политическо развитие на България (1918 – 1923 г.)
Следвоенната политическа обстановка в България. Съглашенска окупация. Коалиционни кабинети. Ньойски мирен договор. Самостоятелно управление на БЗНС – реформи и външна политика . Политически борби. Държавният преврат на 9 юни 1923 г.
България в годините на Втората световна война (1939 – 1944)
Българският неутралитет в началото на войната. Вътрешнополитическо развитие. Присъединяване към Тристранния пакт. "Обединена " България. Регентски съвет. Активизиране на опозицията . Външнополитическа преориентация. Държавният преврат на 9 септември 1944 г.
Формат на изпита
Писменият изпит по история на България се състои в развиване на тема по даден исторически проблем. Времетраенето на изпита е 4 астрономически часа. Предложената изпитна програма е съставена въз основа на учебната програма по история на България за ХІ клас на СОУ - задължителна подготовка. В нея са включени основни проблеми, които са обединени в тематични кръгове и се отнасят до развитието на българската държава и на българското общество във времето от края на VІІ до средата на ХХ в.
Изпитната комисия формулире темите в деня на изпита, така че те да покривет цялото учебно съдържание, заложено в програмата по история на България. При започване на изпита се изтеглят две теми, като всеки кандидат-студент има право да избере и да пише по една от тях.
Основни цели на изпита
- да се провери историческите знания на кандидат-студентите, предвидени в държавните образователни изисквания за първо равнище;
- да провери умения на кандидат-студентите за създаване на аргументиран текст по определен проблем;
- да провери нивото на владеене на книжовния български език, доколкото това е условие за създаване на правилен текст.
Критерии за проверка и оценяване на изпитната работа
Предлаганият формат на изпита дава възможност да се установят и оценят историческите компетентности и езиковата култура на кандидат-студентите, а не на наизустени знания. Проверяват се техните умения за:
- ясна структура на изложението и разкриване на логическата връзка между събитията;
- правилен подбор на фактологическия материал и неговата систематизация в хронологическа последователност;
- анализ и обощения върху определени събития, личности, явления и процеси, които са свързани с основните въпроси по темата;
- коректно използване на историческата терминология;
Оценката на историческите знания се осъществява на основата на:
- изчерпателността на фактологическия материал по зададената тема, заложен в учебната програма по история на България за ІХ клас на СОУ;
- задължитерна подготовка;
- точна хронология на събитията, явленията и процесите, които са предмет на анализ и оценка в темата;
- изводи и обобщения по темата;
- езикова и стилова грамотност на изложението.
При пропуск на основен въпрос оценката се намалява до две единици.
Методически указания
За успешното полагане на изпит на кандидатстудентите се препоръчва:
- да усвоят задълбочено задължителния учебен материал по проблемите, заложени в програмата по история на България;
- да използват тестоватаформа за проверка на знанията;
- да се научат да развиват тема на аснавата на план-тезиси по съответните учебни проблеми и въпроси;
- да се стремят при разработването на темата да обособят ясно увода, изложението и заключението на темата.
Забележка: От кандидатстудентите не се изисква в увода да посочват автори и изследвания по проблемите, които са предмет на темата.
Литература
История на България от древността до наши дни – за 11 клас, авторски колектив: Делев, П ., Г. Бакалов, П. Ангелов, Ц. Георгиева, П. Митев, И. Илчев, И. Баева, Е. Калинова, С., Планета 3, 2001.
История и цивилизация – за 11 клас на СОУ , авторски колектив: Гюзелев, В., Р. Гаврилова, И. Стоянов, М. Лалков, Л. Огнянов, М. Радева. С., Просвета, 2001.
История и цивилизация – за 11 клас на средните общообразувателни училища, авторски колектив: Мутафчиева, В., К. Косев, С. Грънчаров, Х. Матанов, И. Илиев, А. Василев. С., Анубис, 2001.