Писменият изпит по журналистика има за цел да оцени способността на кандидат-студентите да създават цялостен и завършен писмен текст по зададена тема. Работата може да бъде написана в свободно избрана от автора прозаична форма и достатъчен за пълноценното разгръщане на замисъла обем.
Темите за писмения изпит са от съвременния обществен, политически, икономически и културен живот, отразен в българския периодичен печат, радиото, телевизията, интернет.
Изпитната комисия формулира темите непосредствено преди изпита. Изпитът започва с изтеглянето на една тема от кандидат-студент, като контролно се отварят поне още две теми. Писменият изпит продължава 3 астрономически часа.
Предмет на оценка са:
а) уменията на кандидата да изгражда цялостен завършен текст – единен в структурно и смислово отношение; придържането към темата; ясното формулиране и аргументиране на авторската позиция (логическо, фактологическо, чрез позоваване на авторитети, чрез литературни, исторически и политически съпоставки и др.).
Самите твърдения на автора не са предмет на оценка, освен в случаите на допуснати фактологически грешки и смислови неточности, както и при изразяване на етническа и верска нетърпимост, на ксенофобия и омраза към другостта, към различието.
б) умението да се организира и композира изложението; да се подбират подходящи примери; да се правят анализи и обосновани заключения;
в) общата култура: познаване и уместно боравене с историческите, социалните, политическите, научните, културните, литературните и др. факти, използвани в изложението;
г) писмената култура: богатство на езика и обработеност на стила; правопис и пунктуация; избягване на клишета и заучени формулировки (езикови, литературни/литературоведски, журналистически и др.); избягване на словесно разточителство, общи фрази, преднамерена маниерност, смислови и логически повторения;
д) оригиналност на подхода при избор на гледна точка, на жанрова форма; при въвеждането в темата, финала на разработката; при изграждането на образи, използването на паралели, антитези и др.