Начало / Новини / Новини и събития / Режисьорът Университетския театър Николай Георгиев беше удостоен със Златен кръст за заслуги

   
Режисьорът Университетския театър  Николай Георгиев беше удостоен със Златен кръст за заслуги

С Указ на президента на Република Полша от 18 септември 2019 г. Николай Георгиев, режисьор на Университетския театър, бе удостоен с високото държавно отличие Златен кръст за заслуги за своя принос към развитието на полско-българското сътрудничество в областта на културата. Високото отличие беше връчено на режисьора Николай Георгиев на официална церемония в посолството на Република Полша в България.

Връзката между литература и театър отдавна е разкъсана. След Гротовски драматургията се осъществява от срещата на човеците и тази среща между автор, режисьор, актьори, зрители държи театъра жив и трасира неговия бъдещ път”, каза големият български режисьор Николай Георгиев, който посвещава творческия си път на изследването, проучването и осъществяването на тази жива, автентична среща между актьори и зрители и така създава един нов сценичен език – езикът на синтеза. Той е режисьор и сценарист на над 150 постановки в България и чужбина, показани по цял свят, донесли множество награди и рецензии на международната театрална критика.

За своята дейност Николай Георгиев получава призвание на три континента, сред многобройните му награди се откроява отличието за нов театрален език от Международния фестивал за експериментален театър в Кайро, 1999 г. В последните 30 години създава едни от най-устойчивите театрални програми, които се разгръщат между традициите и новаторството, между науката и културата, между изконно българското и космополитната човешка душа.

Като студент във Варшавската театрална академия Николай Георгиев стажува като асистент-режисьор на Кажимеж Деймек. По това време Кажимеж Деймек постига своите театрални идеи и внушения най-вече през фигурата на актьора. Той е истинският режисьор, автор на философията на спектакъла, на градежа на драматургията, а не просто интерпретатор на пиесата. Това е много силна полска традиция. Постановките му са събития в театралния живот на Полша. Това го довежда до онова неправдоподобно, огромно по значение събитие – постановката „Задушница“ от ноември 1967 г. В историческата драма на Адам Мицкевич, Деймек буквално сблъсква културата и политиката и предизвиква една социална революция с ярък антисъветски дух. Тогава полският народ му гласува доверие и го издига до поста министър на културата.

zl-1

Срещата с Йежи Гротовски е своеобразен подарък за младия Георгиев от неговия професор в Академията – Богдан Коженевски, който му дава препоръка. Общуването с Гротовски за Георгиев е приключение, едно пътешествие в бъдещето на театъра. Гротовски, подобно на Деймек третира актьора като автор, а не като изпълнител. Той въвежда нова театрална терминология, за да подчертае същностното значение на индивидуалността. Актьорът се превръща в човека-актьор, а зрителят, в човека-зрител. Така той извършва тотална революция и отваря пред световния театър едно духовно поле на среща, което превръща театъра в литургия на колективното случване на вярата.

“За мен, а може би не само за мен, но специално за мен, полската култура се оказа духовна майка. Тук истински открих и усетих себе си като артист, като творец, а може би и като човек. Имах невероятния шанс да се докосна до хората, които промениха лицето на съвременния театър, да вдъхна от въздуха, който дишаха, да тръгна по стъпките, по които те бяха ходили, за да намеря своя собствен творчески път. Тук, в България донесох всичко, което можах да събера от там. Това беше моето лично отстояване на определени творчески принципи, които влязоха в колизия с тогавашната конвенция за театър. Не можех да си представя, че този животворен за мен извор може да секне или да ми бъде отнет. Затова, когато дейността на Полския институт в София беше пред угрозата да бъде преустановена, категорично се възпротивих, написвайки своето протестно писмо. Полският институт за мен и за българската интелигенция и днес е прозорец към света и световната култура”, каза Николай Георгиев.

zl-2

Когато Георгиев се завръща в родината си, наученото в Полша се оказва, че не отговаря на тогавашния театрален светоглед в България и той се принуждава да създава поредица от частни и неформални трупи, сред които: Университетския театър „Бим Бом“ (1968) , Първи недържавен, неформален театър “4 + 4” (1970), ’’Първи женски театър’’ (1972), Експерименталните класове “4хС” (1996). Класовете завършват Петя Йосифова - Хънкинс, Иво Димчев, Орлин Павлов, Анна Пападополу, Елена Петрова, Ива Свещарова, Вили Прагер, Ралица Кашова, Стефан Щерев, Йоана Захариева, Антоанета Добрева, Таня Кожухарова и др. Георгиев не спира до тук и поставя началото на специалността „Синтетично сценично изкуство” и магистърската програма „Мениджмънт и продуцентство в областта на изкуството и културата” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.

През 2000 г. по молба на група студенти от Софийския университет и тогавашния ректор проф. Боян Биолчев, Николай Георгиев е поканен да води театъра на Университета. Така се ражда Театър - лаборатория „Алма Алтер” - живият театър, а няколко години по-късно - двугодишната професионална квалификация „Авторски театър”. Тук Георгиев поставя началото на три фундаментални за неговата кариера цикъла: “Шекспир, съвременен и жесток”, включващ спектаклите: “Аз, лейди Макбет” (2010), “Ричард, кой Ричард” (2012), “Хамлет или три момчета и едно момиче” (2013), “Бурята” (2016) “Време е за Лир”(2014) и “Ромео и Жулиета, сонет за безсмъртната любов” (2015); “Българската литература за българското усещане” и спектаклите “Албена” по Йордан Йовков (2012), “Последна радост” по Йордан Йовков (2019), “Септември” по Гео Милев (2017), “Що е отечество, въпросът, който уби Гео Милев (2018), “Дядо Йоцо гледа” по Иван Вазов (2017), “Стефан Стамболов, часът на моето убийство” по Христо Даскалов (2018), “По-добре да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня по Алеко Константинов (2013) и цикъла “Театър - полски”- ”Задушница, една възможна импровизация” по Адам Мицкевич (2010), “Реквием, за най-прекрасното приключение в историята на човечеството” (2011) за живота и делото на Мария Склодовска Кюри, “Когато отново ще бъда малък” (2012) за големия полски педагог Януш Корчак, “Актьорът-принц” (2014) по Адам Мицкевич и Адам Георгиев и “Окото на Кантор” (2015) по творчеството на Тадеуш Кантор.

Театърът към Софийския университет „Алма Алтер“ и днес не спира активно да работи, има стотици възпитаници и е носител на много престижни награди по света: 1986 - Носител е на Специалната награда, както и на Наградата на интервизията от МТФ “Златната ракла” за филма си “Жирафчето”. 1999 - Носител е на Наградата на критиката и Наградата на международното жури за нов театрален език от МФЕТ в Кайро

2005 Специалната награда на критиката, „Невъзможната скорост на мрака“ на Международния театрален фестивал “Хиперион” – Букурещ (Румъния) 2007 Награда за режисура, „Игра на убийство“ Международния театрален фестивал “Хиперион” – Букурещ (Румъния) 2009 - Наградата за най-добър спектакъл, „Орфей“ на Международния фестивал „ТЕАТРФЕСТ” – Сараево (Босна и Херцеговина) 2010 - Наградата за най-добър спектакъл, „Орфей“ на Международния фестивал „ROMATEATROFESTIVAL”, Рим (Италия) 2010 - Специалната награда за изключителни постижения на името на София Амендолея, „Орфей“ на Международния фестивал „ROMATEATROFESTIVAL”, Рим (Италия) 2012 - Специалната награда на критиката на Международния конгрес на университетските театри, „Хамлет или три момчета и едно момиче“, Минск (Беларус) 2012 - Специалната награда на критиката на Международния театрален фестивал „Леви бряг“, „Хамлет или три момчета и едно момиче“, Москва (Русия) 2015 - Голямата награда за режисура за спектакъла „Орфей или върни се в своя ад човече“ на Международния театрален фестивал във Фес, (Мароко)'2017- Гран При, Най-добро представление, Най-добър режисьор за спектакъла за спектакъла „Ромео и Жулиета - сонет за безсмъртната любов“ на Международен фестивал „Театрален Куфар“ Минск, Беларус2018 - Награда за активна класика – „Ромео и Жулиета - сонет за безсмъртната любов“. На Международен театрален конгрес на Университетските театри - Москва, Русия. 2019.

За приноса му за развитието на столицата по-рано тази година Николай Георгиев беше отличен със Значка на София.