Начало / Новини / Новини и събития / Лекция на д-р Кристофър Неринг на тема: „Медиите и тайните служби. Основни линии на едни напрегнати взаимоотношения“

   
Лекция на д-р Кристофър Неринг на тема: „Медиите и тайните служби. Основни линии на едни напрегнати взаимоотношения“

Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Медийната програма на Фондацията „Конрад Аденауер“ организираха открита встъпителна лекция на д-р Кристофър Неринг на тема: „Медиите и тайните служби. Основни линии на едни напрегнати взаимоотношения“.

Събитието се проведе в Аулата на Факултета по журналистика и масова комуникация и онлайн в платформата ZOOM. То бе открито от декана на факултета проф. Веселина Вълканова, която представи официалните гости – посланика на Федерална република Германия Кристоф Айххорн и г-н Хендрих Зитих - директор на Медийното бюро за Югоизточна Европа на Фондацията „Конрад Аденауер“, както и лектора д-р Кристофър Неринг, гост-преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Проф. Вълканова посочи, че през миналия семестър д-р Неринг представи на вниманието на научната общност учебни програми на два курса - "Медии и тайни служби" и "Дезинформация и медии“. Той участва с лекции и упражнения в академичния живот на Факултета по журналистика и масова комуникация, подготвя семинари, организира публични дискусии и събития. Работата му на гост-преподавател също така включва публикуване на резултати от научни изследвания в научни статии, както и участие в проекти с международно сътрудничество. Проф. Вълканова отбеляза още, че финансирането на гост-професурата е поето от медийната програма на Фондация „Конрад Аденаур“ в София и изрази благодарността на колегията за този проект.

По думите на декана темата „Медии и тайни служби“ - особено в бившата комунистическа сфера на влияние – е от голяма научна важност и обществена значимост. „Сигурна съм, че въвеждането на тази позиция на гост-преподавател и то именно на тази тема, в структурата на нашия академичен състав, ще допринесе за обучението по журналистика и медии, а в по-общ смисъл, има много какво да се прави още за преодоляване на последиците от комунистическата диктатура и за консолидирането на демокрацията и върховенството на закона у нас“, каза деканът.

1

Сферите на професионален и научен интерес на д-р Кристофър Неринг са: Медии и тайни служби, Дезинформация и медии, История на Студената война, Историческа журналистика. Д-р Неринг завършва с високо отличие докторантура в катедра „История на Източна Европа“, Университет Хайделберг, дисертацията му е на тема: „Сътрудничеството на външното разузнаване на ГДР с разузнаването на Народна република България. Регионални клонове на КГБ?"

От 2018 г. до днес той преподава „Културна история на насилието“ при проф. д-р Neitzel в Катедра по военна история на Историческия институт на Университета в Потсдам.

От 2017 до днес е журналист на свободна практика, гост автор, публицист по темите на тайните служби в Deutsche Welle, Welt, Spiegel online. През 2020 г. е журналист-стажант в „Капитал“ и „Дневник“.

Той е медиен експерт и консултант на ZDF, WeltTV, BBC, Deutsche Welle. 2015 - 2020 година е научен директор на Германския Музей за Шпионаж в Берлин.

Между 2012-2013 година е научен сътрудник в Изследователския отдел на Комисията за документите и история на Щази, Берлин. Работил е като гост-изследовател и асистент към Комисията по Досиетата, София, като гост-изследовател и стажант в Държавната агенция „Архиви“, в Централния държавен архив на Република България.

Д-р Неринг има 8 научни монографии, издадени от престижни издателства като Randomhouse, от Федералния комисариат по документите на държавните тайни служби на ГДР на ФРГ, има десетки научни статии в научни списания и сборници, редица медийни публикации в Дойче велле, Ди Велт, Велт компакт, Шпигел, Нойе Цюрхер Цайтунг, Тагесшпигел и др., бил е рецензент на няколко научни списания.

Деканът проф. Вълканова изрази убеждението си, че лекции като днешната допринасят за професионалните разговори и дискусиите между студенти, преподаватели, изследователи, практици по така важните теми за независимата журналистика и медийната свобода и по по-широк кръг теми, свързани с обществото, с културата, комуникациите, а гост-лекторите дават на нашите студенти и на нашата професионална общност опита и гледната точка на водещи журналисти, изследователи и професионалисти от Германия.

В изказването си проф. Вълканова отбеляза и успешната програма на Факултета по журналистика и масова комуникация съвместно с Медийното бюро на Фондация „Конрад Аденауер“ под надслова „Лекции Аденауер“ и изрази надеждата си да продължат дискусиите, срещите, обсъжданията по най-актуалните проблематики на медиите и комуникациите. „Защото трансформациите в средата, обществените функции и роли на „четвъртата“ власт, качеството на журналистиката на коректив и на независима институция, плурализмът и медийната свобода и влияние - са теми, на които дължим широк и задълбочен дебат, това разширява знанията на студентите и на колегията ни за сложната ситуация, в която се намират медиите днес, дава други гледни точки, нова информация, нова перспектива, важни съпоставки с развитието на медийната среда в други европейски страни“, каза проф. Вълканова.

Деканът подчерта, че с колегите й винаги са се опитвали да преподадат на своите студенти чувство за професионална отговорност, за принадлежност към професионална общност, именно на тях се надяват да променят медийната среда, да подобрят медийните продукти, да работят за по-независима журналистика, да са подготвени да отстояват свободата на словото и медийната свобода всеки ден, за да получи и обществото своето право на неманипулирана информация.

2

Хендрик Зитих - директор на Медийното бюро за Югоизточна Европа на Фондацията „Конрад Аденауер“, изрази радостта си да участва в това събитие, което показва как от една идея се стига до реализация на проекта в лицето на д-р Кристофър Неринг. Той благодари на Софийския университет и Факултета по журналистика и масова комуникация и на д-р Неринг, когото определи като доказан експерт. В изказването си той посочи колко е важно журналистите да задават въпроси, да се представят различните гледни точки, за дигитализацията на медиите и надеждността на представяната на обществото информация. Той представи накратко Фондацията и нейната програма и посочи, че с колегите му се опитват да подкрепят демократичните процеси и свободата на словото, независимостта на журналистите и да подкрепят ценностите на демокрацията.

3

Посланикът на Федерална република Германия у нас Кристоф Айххорн също отправи своя поздрав и изрази радостта си за поканата да присъства на събитието. Той поздрави Университета, Факултета по журналистика и работещите по проекта и пожела успех. „Не го казвам само като посланик на Германия в България, а и като бивш журналист. В предишен живот съм работил в Германското обществено радио. Когато човек има журналистически „микрочип“ в себе си, той се включва, когато работи и друга професия. Много се радвам, че днес можем да се срещнем тук и очаквам с нетърпение Вашата лекция. Сигурно сте чували цитата на британския министър-председател лорд Палмерстън, когато получава първото съобщение от телеграф и казва: „Боже, това е краят на дипломацията“. Междувременно установихме, че той се е заблудил. Дипломацията продължава да съществува, има растяща роля на журналистиката и има много централна роля на академичното образование точно за тези две области“, каза посланикът и отбеляза някои прилики между журналистиката, дипломацията и университета. По думите му, ако погледнем тези професии, ще установим много паралели. И трите професии задължават с ценности, те са задължени на истината, задължени са на фактите и техния анализ. Хората, които работят в тези три области, носят отговорност за всички нас, за обществото. Как се прави това? Като се идентифицират проблемите, достигат се корените на явленията, упорито се търси отговор на въпросите, когато не се задоволяваш с прости отговори.

Как човек не се задоволява с прост отговор? Когато влиза добре подготвен в разговора, когато направи добро разследване, когато се зарови в университетската библиотека“, каза още г-н Кристоф Айххорн и изтъкна още една прилика – когато разбираме добре от професията си, не само задаваме въпроси, а участваме в намирането на решения – всеки в своята област и допълни: „Основите, целите и методите на нашата работа много си приличат“. Накрая посланикът обърна внимание на отговорността за фактите, които изваждаме наяве и за които информираме. Той изрази становището си, че е много важно, че университетът поставя сериозен фокус върху темата за дезинформацията.

2-w

Д-р Кристофър Неринг благодари на ръководителя на медийната програма и всички които участват в проекта, както и на декана на Факултета по журналистика и масова комуникация проф. Вълканова. Той посочи, че целта на събитието е да се отбележи реално началото на проекта в новата учебна година и да даде обзор върху темата. Темата е актуална и необичайна. Общественото днес често свързва информационната епоха най-вече с медиите, но има и други участници. Един от тях са тайните служби. Основната тема на проекта е как функционират отношенията между медиите и тайните служби, как влияе дигитализацията на тях и защо именно днес дезинформацията има такъв резонанс?

Д-р Кристофър Неринг отбеляза, че на пръв поглед тази връзка е много противоречива, че това са комплексни отношения и имат различни характеристики. Той даде пример с разкритията на bellingcat, разгледа и как методите на дигиталната разследваща журналистика приличат на тези на тайните служби. Медиите вече работят с купени сателитни снимки, аудиовизуални източници; информация от информатори, хакнати бази данни, измамни разговори по телефон и др. Всичко това, според него, показва, че връзката между тайните служби и медиите не е еднопосочна, а се развива между двата полюса на концентрация и кооперация, конфронтация и сходство. Общите черти между медиите и тайните служби са добиването и анализът на информация; използват еднакви източници; зависят от езикови умения; работят под огромен натиск; имат интерес към политически и други тайни; използват се един друг като източници на информация.

Д-р Кристофър Неринг отбеляза, че в епохата на Студената война има скрита прес-работа между тайните служби и журналистите. След 1989 г. това се променя драстично и то не само в Западна Европа. В лекцията си д-р Кристофър Неринг засегна и темата за проблема с набирането на кадри в тайните служби днес и затова как дигиталните медии днес дават директна връзка на тайните служби с обществото.

5

Той посочи, че освен кооперация има и конфронтация в отношенията тайни служби-медии. Това е класическата връзка между тях. Разкритията на bellingcat например са предполагаеми акции на руското разузнаване и този тип репортажи демонстрират функцията на медиите като четвърта власт и как се опитват да контролират тайните служи и да наблюдават тяхната работа. От друга страна тайните служби наблюдават действията и работата на медиите. Пример за това са бившите комунистически тайни служби. В аналоговите времена основните оперативни средства са вербуването на агенти на влияние, изтъкна д-р Кристофър Неринг и допълни, че в дигиталната ера това е само едно от средствата. Днес значителна част се упражнява чрез технологии за дигитално наблюдение, хакерски атаки, подслушване. Наблюдението и контролът са ключови думи в тези двустранни отношения, но службите имат повече ресурси и са много по-мощни.

Секретността или държавна тайна е основният конфликт между медиите и тайните служби. Цензурата е друг елемент от конфликта между тях. И двете страни имат правила в отношенията си. В заключение д-р Кристофър Неринг отбеляза, че проектът е аналитичен, а не разследващ. Началото на проекта и резултатите показват, че ще е много успешен. Д-р Кристофър Неринг благодари за подкрепата на всички партньори.

Събитието продължи с въпроси по темата от страна на присъстващите.