Начало / Новини / Календар / Проф. Константинос Нихоритис ще бъде удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

Аула, Ректорат

На тържествена церемония, която ще се състои на 5 май 2022 г. от 11.00 ч. в Аулата в Ректората, проф. Константинос Нихоритис ще бъде удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по славянски филологии и е по повод изключителния му принос за изследването на българската средновековна книжовна традиция и за приноса му за укрепване на научните контакти между българските и гръцките медиевисти.

Проф. Константинос Нихоритис ще произнесе академично слово на тема: "Опознай себе си чрез съседа си".

plakat DHC Nichoritis

Проф. Константинос Нихоритис е роден през 1955 г. в с. Калитея, гр. Тива. Завършва Атонската духовна академия и Духовната академия в София. През 1987 г. като докторант към Кирило-методиевския научен център към БАН с научен ръководител акад. Петър Динеков защитава дисертация на тема ,Атонската книжовна традиция и разпрoстранението на старобългарската литература (по неизвестни и непроучени материали). От 2013 г. е професор във Факултета по славистика, балканистика и ориенталистика в Македонския университет в Солун. Бил е ръководител на магистърската програма „Езиците и културата на страните от югоизточна Европа“. Сред дисциплините, по които преподава, са „Български език и литература“, „Кирилометодиевистика“, „Духовен живот и култура на славяните“, „Въведение в славянската палеография“, „Света Гора и славяните“, “Изследване на славянските извори“, „Проблеми при преводите на български език“, „Личности от балканската култура“, “История на балканските литератури“. Член е на управителния съвет на Дружеството на гръцките слависти. През различни периоди преподава български език в университета „Аристотел” в Солун и в неговия филиал във Флорина. Има няколко специализации в София, Велико Търново и Гьотинген. Член е на редколегията на няколко авторитетни научни списания.

Научната продукция на проф. Нихоритис е изключително богата и разнообразна. Той е автор на единадесет книги на гръцки и на български. Благодарение на отличното владеене на двата езика - родния си гръцки и български, както и на великолепните си познания по старобългарски и църковнославянски, проф. Нихоритис умее да работи с гръцки и славянски средновековни текстове и документи. Неуморен изследовател и търсач на извори, отличен познавач на библиотеките във всички манастири на Света гора, той почти всяка година намира нови извори за българската история и за българското книжовно наследство. Роля за това изиграва и неговото образование в Светогорската духовна академия, но преди всичко причината за неговата плодотворна научна дейност и за многобройните му открития трябва да се търси в несекващия му изследователски ентусиазъм и в неуморната му работа с ръкописи и старопечатни книги.

В научните трудове на проф. Нихоритис могат да се откроят две основни теми, в които той има многобройни приноси. Едната тема е Кирило-Методиевото книжовно наследство, дейността на Кирило-Методиевите следовници и прославата на Светите братя и на техните ученици. Проф. Константинос Нихоритис е един от учените, на които дължим в световен мащаб най-много открити гръцки извори за Кирило-Методиевото дело. Второто важно направление от научните дирения на проф. Нихоритис е свързано с късното Средновековие и Възраждането. Той посвещава монографично изследване и редица статии на българските новомъченици от XVIII и XIX в., като проследява житейския им път от тяхното духовно изграждане до мъченическия им подвиг, открива и публикува техните гръцки жития и служби, създадени на Света гора. Значителни са заслугите на проф. Нихоритис и за проучването на трудовете и книжовното наследство на Неофит Рилски и на други видни рилски книжовници.

В резултат от дългогодишните си изследвания на ръкописи и старопечатни книги в светогорските манастири Константинос Нихоритис изгражда своята теза за Светогорската православна вселена, за светогорския свят, където работят в духовна връзка и в сътрудничество православни книжовници от различни народности: гърци, българи, сърби, руси, грузинци, албанци. Неговите трудове хвърлят обилна светлина върху българо- гръцките книжовни и духовни връзки през вековете, върху сътрудничеството между българи и гърци, върху плодотворното влияние на богатата византийска култура върху българската. Той подчертава, че запазването и поддържането на православните ценности изиграва съществена роля за възраждането на балканските народи, които възприемат европейските научни и технически постижения, но запазват своята православна духовност. Неговите трудове са едно от най-добрите доказателства, че европейската идентичност се постига чрез запазването на националната идентичност, чрез познаването и съхраняването на народностните традиции, защото неговите думи не са обикновени декларации, а се основават на многобройни литературни и книжовни източници.

Освен в тези две основни области проф. Нихоритис има изследване и върху народната култура на славяните, върху техните езическите култове, които той разглежда в диахронен план, като показва как някои от тях се съхраняват трайно, а други приемат християнска трансформация. Той е отличен познавач и на българските народни обичаи.

Същевременно проф. Нихоритис неуморно служи на каузата за популяризирането на българския език и българската култура. Повече от 30 години той преподава български език в няколко гръцки университета и води различни курсове по българска култура от Средновековието през Възраждането до съвременността. Той е автор на няколко учебника и учебни помагала по български език за гърци (някои от тях в съавторство със съпругата му Марияна Нихорити) и на два разговорника - гръцко-български и българо-гръцки. Също така той редактира гръцки преводи на художествени произведения от български автори.

Проф. Константинос Нихоритис е истински посланик на византийската и гръцката култура в България и още повече - на българския език и българската култура в Гърция. Той е бил научен ръководител на многобройни магистърски тези и на четирима успешно защитили докторанти, ръководил е също и български специализанти в Солун по програмата „Еразъм“. Удостоен е с медал „Иван Вазов“ (през 2002 г.) за приноса си в популяризирането на българския език и култура.