Александър Теодоров-Балан – един от т.нар. Нови Седмочисленици, е първият ректор на Софийския университет и основоположник на Университетската библиотека. От 1893 до 1934 г. е неизменен титуляр на Катедрата по българска и славянска литература. Чете лекции по Българска литература, Българска граматика, Българска реч, Периоди в българската книжнина, Наука за езика, Славянски литератури. Действителен член е на Българското книжовно дружество от 1884 г., на Българския археологически институт от 1922 г. и почетен доктор на Алма матер от 1939 г.

Проф. Балан е един от основоположниците на българската филологическа наука. Повече от 75 години той работи върху описанието на българския книжовен език и има огромна заслуга за теоретичното изучаване на неговия граматичен строеж, за създаването на български тълковен речник и демократичен правопис. Работи и в областите на българската диалектология и ретроспективна библиография. Автор е на първата научна история по българска литература до края на XIX в., както и на редица изследвания върху българската литература след Освобождението.

Акад. Александър Теодоров-Балан оставя огромно по обем научно творчество. Пълната библиография на трудовете му съдържа повече от 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език.

Директорът на Университетска библиотека доц. Анна Ангелова поздрави всички присъстващи: „Тази година отбелязваме 155-та годишнина от рождението и отдаваме заслужена почит на един от градителите на първия български университет и основоположник на Университетската библиотека – акад. Александър Теодоров-Балан. Разлиствайки пожълтелите страници на спомените, оставени от неговите колеги, студенти и съвременници, до нас достига образът на мъж с ярка индивидуалност – чепат, сравнително дребен на ръст с библейска брада и жив, проницателен поглед. Така изглежда и на снимката, незнайно как оцеляла сред библиотечните документи през годините, сниман пред библиотеката със студентите от специалност Славянска филология – випуск 1937”, каза доц. Ангелова.

Блестящ изследовател, оставил над 860 публикации, все още неописани в подобаващ библиографски указател, Балан определя себе си като – „учител и книжовен работник” и така лаконично, само с две думи, обобщава своя път, подчерта доц. Ангелова и добави, че той е сред онези неповторими личности, превърнали се още приживе в легенда, за които сред глъчката на университетските коридори студентите продължават да разказват анекдоти и забавни случки, къде реални, но много по-често измислени, един от най-колоритните и емблематични български учени, съумял да остави трайна диря, която дори патината на времето не е в състояние да заличи – дирята на думите.

„Днес езикът ни гъмжи от думи като „линк”, „слайд”, „мейкър”, „курсор”, „пействам”, „кликвам”, „мержвам”, „чат” – един безкраен списък, който бележи задъханите ни електронни делници. Наред с тях продължават да звучат и прекрасните Баланови думи – усет, творба, възглед, заплаха, поява, украса, дейност, гледище, излет, летовище, хижа, съответен, преходен, верски, общувам, изтъкна и редица други. Думи близки, без които не можем, защото са неизменна част от езика ни, думи далечни, защото малцина ги свързват с отдавна отминалите битки за езика на първостроителя – Александър Теодоров-Балан”, каза в заключение доц. Ангелова.

Ректорът на Софийския университет проф. дин Иван Илчев изказа голямата си благодарност на Университетската библиотека и на нейния директор за изложбите, които правят, за да ни припомнят първостроителите на българското образование, култура, книжовност, език и допълни: „Аз съм не само наследник, но и съвременник на проф. Балан, защото в годината на неговата смърт съм тръгвал на училище. Което само показва колко е кратка новата българска история - в рамките на един човешки живот“.

Ректорът разказа за свое скорошно посещение на Националната кралска библиотека в Брюксел, където е бил поразен от великолепната изложба „История на книгата“ и не скри, че мечтае и в Софийския университет да бъде организирана подобна изложба.