Проф. Карагьозов отбеляза, че за него е чест да открие конференцията, която обединява съдбите на трите народа – българския, словашкия и украинския.

„Много общи черти имаме – част от тях е това, че дълго време сме съжителствали в условията на многонародностни империи, където не сме били сред народите хегемони, че възстановяваме нашата държавност сравнително късно, че нашето държавно развитие е прекъснато.”, отбеляза проф. Карагьозов и добави, че в ново време обаче и трите държави се развиват много динамично, за което свидетелства и развитието на филологиите в България, Словакия и Украйна.

Деканът подчерта, че днес се срещат най-младите представители на най-младите профили на най-старата специалност „Славянска филология”, които за кратък период от време са се развили и дори се организират международни конференции. Проф. Карагьозов пожела успешна работа и даде думата на посланика на Украйна в България г-н Микола Балтаджи.

Посланикът отбеляза, че му е много приятно да бъде част от конференцията между стените на университета и благодари за възможността да поздрави тристранната инициатива под егидата на Факултета по славянски филологии, с който отдавна ползотворно работят.

„Това събитие разглеждаме като акт на солидарност с Украйна, което е релефно отражение на приятелските взаимоотношения между държавите ни, а също и подкрепа в това трудно за украинската държава време.”, добави г-н Балтаджи. Той подчерта, че хуманитарното сътрудничество в областта на образованието, науката и културата е неразделна част от двустранните отношения, то има дълбоки корени и силни традиции и на тази тема могат да бъдат посветени безброй лекции и речи.

„Надявам се, че възможностите и формите на сътрудничество между нашите водещи висши училища ще се увеличават и разнообразяват и ще виждаме по-често български студенти в украинските вузове.”, каза посланикът и отбеляза,че обмените между преподаватели и студенти са своеобразен мост на дружбата, който позволява да се опознаят страните, да се усъвършенстват езиковите знания и да се намерят нови приятели и колеги.

В заключение посланикът подчерта, че именно младите учени са и ще бъдат онази двигателна сила, която ще определя бъдещето европейско развитие на трите общества: „Няма съмнение, че българистиката в Украйна и украинистиката в България са двете страни на един медал, своеобразно огледало на приятелския характер на нашите отношения, които имат голямо бъдеще.”

Г-н Балтаджи пожела на гостите успешна работа и ползотворна дискусия.

Посланикът на Словакия в България г-н Мариан Якубоци се пошегува, че той днес е в ролята на българист. Той изказа уважение към всички, които толкова задълбочено изучават езика и литературата на неговия народ и пожела трудът им да им носи удовлетворение и признание. „За посолството предоставянето на подкрепата на словакистите в Софийския университет не е само задължение, но и удоволствие. Надяваме се, че събитията в които се включват и студентите, успяват да ги приобщят и да направят Словакия по-близка до тях.”, отбеляза посланикът.

Г-н Якубоци отбеляза, че през октомври 2015 ще бъдат отбелязани 200 години от рождението на Людовик Щур, който е една от най-значимите личности в Словакия, създател на книжовния словашки език, благодарение на който се формира съвременния словашки народ. „Студентите сигурно съжаляват, че не е запазен неговият правопис, в който пишеш каквото чуваш”, отново се пошегува посланикът. Той посъветва студентите да възприемат сложността на словашкия език като добро упражнение за ума и път към по-широки знания: „Защото ако владеете български и словашки език, няма да ви се опре никой славянски език. Защото всеки език е ключ към нова култура. То е нематериално богатство, което никой не може да Ви отнеме.”

Колегиумът по словакистика от Великотърновския университет също изпрати поздравителен адрес по повод конференцията.

Събитието продължава с доклади и дискусия на младите българисти, словакисти и украинисти.