Над 50 са участниците в престижния форум. В продължение на два дни учени от Софийския университет „Свети Климент Охридски“, Пловдивския университет „П. Хилендарски”, Института за български език при БАН, Югозападния университет „Неофит Рилски”, Шуменския университет „Епископ К. Преславски“ и представители на чуждестранни университети представят своите актуални възгледи по най-разнообразни проблеми, свързани с историческото и съвременното състояние на българския език.

Срещата бе открита от Неда Павлова от Института за български език към БАН. Тя заяви, че списанието „Българска реч“ е като един жив организъм, който на 20 години е достатъчно зрял и има своя облик.

Деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Панайот Карагьозов поздрави участниците в кръглата маса и честити юбилея на списанието. „Това е един много добър повод да поздравим редакцията. Издателите тук се преплитат в ролята на редактори и на автори“, заяви той и пожела на списанието да стане още по-реферирано в световните мрежи.

Участниците бяха поздравени и от ръководителя на катедрата „Български език“ към Факултета по славянски филологии проф. Гергана Дачева. Тя заяви, че списание „Българска реч“ е пореден повод катедрата да се гордее с постиженията си. Проф. Дачева отбеляза, че успехът и утвърждаването на списанието се дължи изключително много на проф. Радева, която винаги е успявала да се справи при всякакви условия, обстоятелства и различни проблеми.

Проф. Дачева благодари и на редколегията, както и на колегите, които се включват в списанието. „През годините списанието е приютявало и много опити на студенти, докторанти и магистранти, с което наистина се превърна в едно уютно място за публикуване на гилдията“. Тя пожела на колегите си да продължат издателската си дейност, а на участниците в националната кръгла маса - успешни изяви.

Георги Колев от Фондация за българска реч „Проф. Максим Младенов“ заяви, че фондацията съществува толкова време благодарение на проф. Радева, която дълги години е била председател. Той ѝ пожела творческо дълголетие и сили да работи все така неуморно по продължаването и просъществуването на списание „Българска реч”.

Списание „Българска реч”, чиято първа книжка е публикувана през 1995 г., не е пряк приемник на издаваното през 1921 г. едноименно списание, учредено от Ст. Аргиров, Ст. Младенов, Александър Теодоров-Балан и Б. Цонев, но с него го свързват стремежът и желанието да се повиши интересът към културата на речта, да се насочи вниманието към грамотността и към съхранението на българското словно богатство.

Списанието е свързано с дейността на Фондация „Проф. д-р Максим Младенов” – Общество за проучване на българската реч и е издание на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Концепцията на списанието е подчинена на основната идея, че дейността за повишаване на езиковата култура не може да има кампаниен характер. Тя изисква постоянство и общи усилия, а грижата за опазване на езика ни, за правилното му усвояване и използване в речта трябва да бъде постоянна задача, изпълнявана внимателно, упорито и търпеливо. Целта на списанието е да поддържа интереса на носителите на българския език към неговото изучаване и познаване с оглед на правилната му употреба.

На страниците на единственото у нас списание за езикова култура и езикознание се публикуват проучвания, които научно, но достъпно отразяват:

– различните аспекти на езиковия развой и резултатите от него;

– актуалните въпроси на езиковата култура;

– изясняването на наблюдаваните в речевата практика отклонения от книжовноезиковата норма с оглед на тяхното преодоляване;

– постиженията на видни наши и чуждестранни българисти езиковеди;

– юбилеи на заслужили български и чуждестранни езиковеди;

– рецензии на езиковедски трудове, чийто обект на изследване са българският език и речевата му реализация.

Списание „Българска реч” предоставя страниците си за мнения и препоръки от страна на учители, преподаватели, дейци на просветата и културата и др., които имат отношение към езиковата грамотност и култура.

Профилът на списанието се разкрива от постоянните му рубрики: Езиковедска българистика; Езикова култура; Език и реч; Общество и език; Българският език и неговите диалекти; Из историята на българския език; Етнокултура и реч и др.

Целта на предлагания проект е да се даде възможност на редколегията, която вече 17 години подготвя списанието без щатни сътрудници или служители, да продължи неговото издаване и утвърждаване. Заявените средства са предвидени за издаване на 6 книжки в период от две години.

Програмата на кръглата маса може да се види тук.