Нобелова награда за физика за 2014 г. получиха японските учени Исаму Акасаки, Хироши Амано и Шуджи Накамура. Според Нобеловия комитет изобретяването на ефективни сини светоизлъчващи диоди е позволило създаването на източници на ярка и енергоспестяваща бяла светлина.
В изследователската работа на Хироши Амано и Исаму Акасаки през последните десетина години успешно са участвали със съвместни публикации български физици, завършили Физическия факултет на Софийския университет, някои от които работят или са работили във Физическия факултет и в БАН.
Доц. дфн Евгения Вълчева от Физическия факултет участва в 13 статии, главно посветени на взаимовръзката между структурни и излъчвателни свойства на мултиквантови ями и свръхрешетки от GaN (галиев нитрид) и AlN (алуминиев нитрид) – основни компоненти на синьоизлъчващите светодиоди и лазери.
Други съвместни статии са посветени на детайлно изучаване на излъчвателната рекомбинация в InN (индиев нитрид) – ключов, по-теснозонен полупроводник от активната област на синьоизлъчващите светодиоди и лазери, както и в модулационно легирани мултиквантови ями от GaN. В една от тези работи, направена по идея на проф. дфн Борис Арнаудов, за пръв път се определя истинската ширина на забранената зона на InN. С това се слага край на дългогодишен спор.
Съавтори във всички изброени изследвания са и възпитаниците на Физическия факултет на СУ “Св Климент Охридски”, които понастоящем работят в чужбина, д-р Таня Паскова, д-р Пламен Пасков, д-р Ваня Даракчиева, както и гл. ас. д-р Кирил Младенов Кирилов от Физическия факултет на СУ.