На събитието присъстваха посланикът на Република Франция Ксавие Лапер дьо Кабан, Латифа Ахарбаш – посланик на Кралство Мароко и Имам Уадир – първи съветник в посолството, Сюзън Музи – временно управляващ посолството на Република Ливан, Виктор Дедю – съветник в посолството на Румъния, Ирина Яшагашвили, съветник в посолството на Република Грузия, Васко Шутаров – директор на Македонския културно-информационен център, Пенка Балтажи – съпруга на посланика на Република Украйна, зам.-ректорът на СУ доц. Бенова, преподаватели и студенти.

Речникът бе представен от чл.-кор. проф. Тодор Бояджиев – езиковед и изследовател на българския език и проф. Вера Ганчева – преводач и литературовед.

Проф. Бояджиев заяви, че съставянето и издаването на речници у нас винаги се е смятала за важна, общокултурна задача, а авторите им са били обграждани с почит и уважение. Това е така, защото речникът е произведение с дидактичен характер, което читателите му използват за проверка и разширяване на своята информация за езика, за значението на думите, които се употребяват в определен период. По думите на проф. Бояджиев, появата на нов речник е събитие не само за научните среди, а и за цялото общество. Той поздрави авторите за смелостта им и за огромната работа.

Проф. Бояджиев заяви, че в първия том са определени характерът и целите на речника. Според него в краткия си увод авторите общо и емоционално коментират възприемането на чуждите думи. В речника се разглежда историята на френско-българското езиково взаимодействие, проникването на френските думи, пътищата за навлизането, разпространението им и употребата им. „Речникът има енциклопедичен и справочен характер, защото цели да представи процесите на първоначалното проникване, установяване и отмиране на френските думи, тяхната семантична динамика и употреба“, добави проф. Бояджиев. Той заяви още, че авторите са вложили много изследователски труд, който убедително е довел и до определени научни резултати.

Проф. Вера Ганчева отбеляза, че речникът на френските думи в българския език я е удивил с мащаба на проникване в самите недра на взаимодействието не само между два езика, а и между две култури – френската и българската, между два народа.

Тя припомни сентенцията на Ралф Уолдо Емерсън, че всяка дума е поема и окачестви труда на доц. Анна Ангелова и проф. Веселинов като научен подвиг, като роман, като красив филологически сказ за една любов, чието пламенно начало трябва да търсим още в епохата на българското Възраждане и която не е угаснала до днес.

Проф. Ганчева подчерта разясненията и примерите, които съпътстват всяка дума в речника. По думите й, те не натежават, а още повече разпалват любознателността на читателите. Тази своеобразна биография на френско-българските отношения в областта на словото, художествено и научно, се отличава с безукорен професионализъм от първата до последната страница и заема достойно място сред останалите проучвания и публикации по темата, добави проф. Ганчева.

„Думите не ни въздействат самостойно, а в различни контексти, придобиват свойствата на едва ли не пътни знаци, които ни ориентират за насоките при изучаването и усвояването на една или друга култура в стремежа ни да се обогатяваме, да се извисяваме и чрез нея”, каза в края на словото си проф. Вера Ганчева.

Доц. Анна Ангелова отбеляза, че думата на проф. Александър Теодоров-Балан „духоморен” много добре описва труда, на който заедно с проф. Димитър Веселинов са посветили толкова дълго време. Тя се върна към XIX век, който е френскоезично белязан за българите. Именно тогава България общува с Европа на френски език и френският език се приема у нас като белег на цивилизованост. Водени от това чувство, двамата автори се стремят да установят първите фиксации на думата и да ги подкрепят с над 250 000 примери. Авторите проследяват в диахронен план пътуването на всяка една от думите във времето. Това е било най-трудното - да се установи животът на думите в езика ни, добави доц. Ангелова.

Тя припомни още, че през 1824 г. от страницата на Рибния буквар в езика ни навлизат четири нови френски думи - „Париж”, „парижанин”, „френец” и „етаж”. Доц. Ангелова отбеляза, че времето опровергава твърдението на проф. Балан, че френската дума „етаж” няма да замени наложилата се в езика ни турска дума „кат”.

Проф. Димитър Веселинов отбеляза, че при създаването на речника е било изключително трудно да се определи колко думи да се включат в речника и по какви критерии да бъдат избрани те. По думите му, историческият поглед към тази лексика позволява много точно да се видят процесите на промените й и как тя се развива във времето и по този начин се виждат всички процеси, настъпили във филологическата наука. Речникът съдържа около 5000 речникови думи, които заедно с производните им думи създават корпус от около 7000 думи. Проф. Веселинов изказа благодарност на всички, помогнали за създаването на речника.