Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Публична дискусия на тема: „Настигат ли страните от Централна и Източна Европа останалите държави от ЕС? Мястото на България“

   
Публична дискусия на тема: „Настигат ли страните от Централна и Източна Европа останалите държави от ЕС? Мястото на България“

В Конферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе публична дискусия на тема: „Настигат ли страните от Централна и Източна Европа останалите държави от ЕС? Мястото на България“ е организирана от катедра „Политология“ на Философския факултет на СУ и Институт „Отворено общество“-София.

Събитието имаше за цел да бъде обсъден процесът на настигане на страните от ЦИЕ на по-старите страни-членки на ЕС, постиженията и предизвикателствата от различни гледни точки с фокус върху България.

В дискусията участваха Меглена Кунева, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси, и доц. Румяна Коларова, ръководител на катедра „Политология”, директор на магистърска програма „Европейска интеграция” и секретар по връзки с гражданското общество на Президента на Република България, студенти, преподаватели и гости.

Събитието бе открито от доц. Румяна Коларова, която поздрави присъстващите в препълнената зала и заяви: „Индексът на догонването е събитие, което има вече традиция в България. Разбира се, политическите оценки къде сме по отношение на останалите държави-членки в Европейския съюз са важни. Но редовно, ежегодно „Отворено общество“ се опитва да оцени мястото на България с оглед на обективни критерии и също така съпоставяйки го всяка година, връщайки се назад, но и едновременно с това опитвайки се да спази принципа на безпристрастността“.

5

Доц. Румяна Коларова

Доц. Коларова подчерта, че предпочита да използва термина „догонване“, а не „настигане“, защото успешните общества и успешните икономики се движат и то с бързи темпове. И ако имаме шанс да постигнем това, към което се стремим, трябва да го направим именно с технологията на догонването.

Доц. Коларова благодари на Георги Стойчев и на Марин Лесенски от Институт „Отворено общество“, че тази година Софийският университет и Катедрата “Политология“ са домакини на това събитие. „За нас това е важно, не само защото то има своята значимост за управляващите, има своята значимост за гражданското общество, но и защото то има голямо значение и за нашите колеги, които в момента получават своето образование както в специалността „Политология“, така и в специалността „Европеистика“, в специалностите „Публична администрация“, „Социология“ и за всички останали специалности на СУ“.

1

Георги Стойчев

Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество“ – София, посочи, че Софийският университет е най-логичното място за представянето на Индекса на настигането за 2014 г., защото наблюдението показва, че Естония и Полша, които имат най-добри резултати в сферата на образованието, са двете нови страни-членки, които най-успешно догонват старите и при които процесът на настигане и сближаване е най-динамичен и най-успешен.

По думите на вицепремиер Меглена Кунева Индексът на настигането е българска инвенция, а „Отворено общество“ – първата организация, споделила този опит с останалата част на Европа. Тя добави още, че индексът е изключително важен, защото дава умения, които могат да се използват във всяка сфера, както и голям стимул – стимулът на настигането.

2

Меглена Кунева

Меглена Кунева отбеляза, че в страните, в които има свободни медии, има и най-ниска корупция, а страните с най-ниска корупция имат най-добрите икономически резултати.

Според Меглена Кунава в страната ни има огромен ресурс за промяна. Осем години след влизането ни в Европейския съюз доверието в общността остава високо. „Трябва да погледнем онези сфери, които трябва да догоним в ЕС. Догонването всъщност е въпрос на реформи. Не толкова усвояване на еврофондове, което несъмнено е от огромно значение, но именно реформите в основни сектори – администрация, образование, съдебна система, възможности за правене на бизнес“, отбеляза вицепремиерът. Тя подчерта, че тези приоритети са приоритетите на целия Европейски съюз.

Меглена Кунева направи паралел с реформите в правната система и образованието в някои страни-членки на ЕС и отбеляза, че в Полша например образованието е определено като приоритет. „Всеки просперитет във всяка една област на нашата страна започва от класната стая. Тук, в Университета, е една от спирките. И докато това не стане факт в правенето на политика, докато целият път – от започването на училище до реализацията, не се изясни и не се направи такъв, че хората да имат възможност да дадат най-доброто от себе си, ще отчитаме скромен успех по отношение на индекса на всичко“.

Марин Лесенски, програмен директор на Програма „Европейски политики“ на ИОО-София, представи Индекса на настигане за 2014 г., който измерва и класира постиженията на 35 страни в Европа – страни-членки и кандидат-членки, по 47 индикатора, разделени в 4 категории – икономика, демокрация, качество на живот и управление.

3

Марин Лесенски

В цялостната класация за 2014 г. България заема 29 място от 35 страни, като слиза една позиция по-долу в сравнение с индекса за 2011 г. и 2013 г. и е на нивото от 2012 г. По отделните категории, сравнително най-добре страната се представя в категория икономика, където заема 28 позиция, следвана от демокрация на 28 място и добро управление на 29 позиция, но с по-малко точки. Страната ни се представя най-слабо в категорията качество на живот, където заема едно от последните места - 30 от 35, при измерване на индикатори по образование, здравеопазване, потребление. При отделните индикатори България се представя най-добре при ниво на държавен дълг, където е втора в класацията след Естония. Сред най-лошите индикатори на страната са енергийна ефективност- последно 35 място, корупция - 34 място, върховенство на закона - 31 място, свобода на медиите - ЗО място.

Основният извод, който се налага от "Индекс 2014", е положителен- настигането работи и дава резултати, но някои страни се възползват по-добре, а други - по-слабо от членството си в ЕС. Няколко страни от ЦИЕ се справят много добре като настигат референтната група от "западни държави", стари страни-членки.

Най-динамично и успешно настигащата страна е Естония, която е на 13 място от 35 страни, като се изкачва с по три места спрямо 2011 и 2012 г. Полша и другите две балтийски държави - Литва и Латвия, също показват положителни тенденции на развитие. Това показва, че навременните и решителни реформи се отплащат и водят до успешно настигане на по-развитите европейски държави. Но има и обратни примери, когато страни с високи стартови позиции като Унгария или Словения влошават положението си.

4

България и Румъния остават на последните места и в четирите издания на индекса. За утешение на изоставащите страни се вижда, че все пак страните-членки на ЕС се справят по-добре от страните, които са още извън ЕС и членството има много голямо значение.

Досега индексът има четири издания от 2011 насам, последното е от месец декември 2014 г. Това дава възможност да се определят тенденции и модели в процесите на развитие на отделни страни, групи от страни или определени категории. Индексът има и интерактивна онлайн платформа на адрес: www.TheCatchUpIndex.eu, която позволява на потребителите да видят класациите по страни и индикатори и да съставят свой „собствен индекс“, като използват наличните данни.