Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Проф. Ян Рихлик стана доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски”

   
Проф. Ян Рихлик стана доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски”

Проф. Ян Рихлик

В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” се състоя тържествена церемония по удостояването с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на проф. Ян Рихлик – изтъкнат университетски учен и специалист в областта на бохемистиката, балканистиката и българистиката.

Предложението за удостояването му с почетното звание на най-старото висше училище в България е на колегията на Историческия факултет на СУ. Церемонията бе открита от декана проф. Пламен Митев, който представи биографията на големия учен пред аудиторията в Аулата.

Проф. Ян Рихлик е роден през 1954 г. в Прага. Средното си образование завършва в елитната пражка английска гимназия. Учи история и етнология в Карловия университет, където се дипломира като магистър през 1979 г. Няколко години по-късно той вече е в България и подготвя в Института по етнология на БАН своята дисертация, посветена на славянския език и фолклор, която успешно защитава през 1985 г.

1

Проф. Пламен Митев

Професионалната кариера на проф. Ян Рихлик преминава през различни институции – регионални и национални музеи, Масариковия институт в Прага, Архива на Чешката академия на науките, Карловия университет. Чете лекции като гост-професор по чешка и световна история в Университета „Кирил и Методий" в Търнава, Словакия, и в Техническия университет в Либерец. Участва в многобройни научни проекти, между които заслужава да се отбележат поне два: „Перспективите на Западните Балкани в контекста на политическото, икономическото и демографското им развитие през последните 20 години" и „Икономическото, политическото, социалното и културното развитие на Карпатска Украйна".

Проф. Рихлик членува в многобройни чешки и международни организации на историци. Негови публикации има в най-авторитетните европейски научни издания в областта на хуманитаристиката. Сред по-известните му монографии проф. Пламен Митев спомена „Икономическо, социално, културно и политическо развитие на Карпатска Украйна 1919-1939 г" (в превод на български и в съавторство със съпругата му); двата тома „Чехи и словаци през ХХ в. Сътрудничество и конфликти” (Братислава, 1997, Прага, 2012); „Разделянето на Чехо-Словакия 1989-1992 г." (Прага, 2012); „Финансовите гаранции и пътуването в чужбина по време на „нормализацията" (2012). Знакови за научните му дирения като българист са и книгите му: „Етнос и фолклор" (София, 1997) и „История на България" (Прага, 2000), „История на Чехия” (2010), в съавторство с Владимир Пенчев. Проф. Рихлик участва в съавторство в много трудове, посветени на историята на Словакия, Словения, Хърватия, Македония, Сърбия и др.

Проф. Ян Рихлик е член на Консултативния съвет на Международната асоциация по българистика.

2

Ректорът на СУ проф. дин Илчев връчи високото отличие „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на проф. Ян Рихлик. Пред преподаватели и студенти в Аулата новият Доктор хонорис кауза на СУ изнесе академично слово на тема: „Разпадане на многонационалните държави в Средна и Източна Европа през 90-те години на XX век. Причини и последици”.

В лекцията си той проследи някои от събитията в двете големи многонационални империи в Европа през XIX в. - Руската и Хабсбургската. Основен акцент в изказването на проф. Рихлик заеха процесите, които протичат в Чехословакия, Кралството на сърби, хървати и словенци и Полша още след разпадането на Австро-Унгария, както и случилото се след 1989 г. в многонационалните държави в Централна и Източна Европа.

3

Проф. Рихлик разгледа и въпроса дали процесът на разпад на многонационалните държави е неизбежен или има възможност да бъде спрян. „На първо място трябва да кажем, че в историята не съществуват неизбежни процеси. Историята – това е дейността на хората, а хората действат свободно. Разбира се, върху техните действия винаги упражняват влияние различни фактори, които често можем да определим и съответно можем да кажем, че един или друг вариант на бъдещ развой на събитията е по-вероятен. В този смисъл и разпадането на многонационалните държави не е неизбежно, но все пак е много вероятно. Като цяло за многонационалните държави можем да кажем следното: всички подобни държави са и ще бъдат относително нестабилни, ако съществуват като федерации или ако по-малките нации притежават само автономия. Съхраняването им изисква постоянно балансиране, което никога не приключва и налице са все по-нови и нови компромиси. Трайното или по-скоро дългото им съществуване (тъй като в историята няма нищо трайно), е възможно единствено при условие, че населението като цяло смята съществуването на общата държава като conditio sine qua non, с други думи - ако смята не само своята национална част на федерацията, а цялата федерация за собствената си държава, за която носи отговорност. Или с други думи - ако се създаде съвсем нова политическа нация, макар и съставена от няколко народа, т.е. нещо подобно на онова, с което срещаме в Швейцария. То обаче се нуждае от мощна обединяваща идея, а не само от празни декларации за сътрудничеството”.

Проф. Рихлик отбеляза, че в Европа има идея за европейско обединение, но все още не е измислено нищо, което би могло да послужи като идея за обединяване на валонците и фламандците в Белгия. Той изказа своето предположение, че най-вероятно няма да бъдем в състояние да спрем процеса на по-нататъшно разпадане на многонационалните държави, но подчерта, че този процес не пречи на процеса на европейска интеграция и на разширяването на Евросъюза.

Цялата лекция на проф. Рихлик можете да видите тук .

4