Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Проф. дюн Васил Мръчков бе удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

   
Проф. дюн Васил Мръчков бе удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Проф. дюн Васил Мръчков

В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя тържествена церемония по удостояване с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на проф. дюн Васил Мръчков. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото и авторитетно висше училище в България е на Юридическия факултет на СУ за изключителните постижения в правната наука, юридическото образование и нормотворческата и правоприложната практика, за изключителен принос в научното и педагогическото сътрудничество с Университета и във връзка с 80-годишнина на проф. Васил Мръчков.

Церемонията бе открита от декана на Юридическия факултет проф. д-р Сашо Пенов, който отбеляза, че в съвременната история няма друг български учен и изобщо юрист извън академичния състав на Университета, който да е допринесъл толкова за развитието на обучението на студентите, подготовката и развитието на млади академични кадри и развитието на българската наука в областта на трудовото, осигурителното, международното и други области на правото.

Проф. дюн Васил Мръчков преподава задължителните учебни дисциплини „Трудово право“ и „Осигурително право“. Създател и първи преподавател в дисциплината „Международно трудово право“. Автор е на пет учебника, десет монографии, десет коментара и практически ръководства, 34 студии, 207 статии, 19 рецензии и информации и десетки научно-популярни публикации на български, английски, испански, полски, руски и френски език.

3

Проф. д-р Сашо Пенов

Проф. Мръчков е автор на първия след 1957 г. български учебник по трудово право, на първия български учебник по осигурително право и на първия и единствен досега учебник по международно трудово право. Работил е в Комитета по правата на човека на ООН, в Административния съвет на Международната организация на труда и Международната асоциация по трудово право и обществено осигуряване.

Проф. Сашо Пенов добави, че има и още нещо, което подчертава уникалността на учения и преподавателя проф. д.ю.н. Васил Мръчков - той не се покрива с класическата представа за учения - затворен човек, вдълбочен в своите мисли. Проф. Мръчков е открит, щедро раздава своите знания, насърчава, критикува, търси истината в науката в обстановка на спокойно зачитане на другите мнения и насърчаване за тяхното изразяване. Такъв учен е гордост за всяка академична институция. А постоянното негово плодотворно академично присъствие в образователния и научен живот на Софийския университет правят повече от естествено удостояването му с предлаганото почетно звание, каза проф. Пенов.

„Богатото научно творчество в областта на трудовото право и другите отрасли на правото, ценено от българската и чуждестранна научна общност, дава оценката за проф. Мръчков, като юрист, с който всяка правна общност и нация трябва да се гордее”, добави в заключение проф. Пенов.

Ректорът на СУ проф. дин Иван Илчев връчи почетното отличие „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на проф. Мръчков.

1

Проф. Васил Мръчков благодари за почетното звание и отбеляза, че за него това е голяма чест: „Приемам удостояването с дълбоко преклонение пред името и великото дело на патрона и покровителя на Софийския университет българския светец Климент Охридски. С дълбоко уважение приемам удостояването ми от Софийския университет – първото висше училище в България не само по време на неговото създаване, но и по забележителния принос за духовното развитие на България през изтеклите 127 години от създаването му“.

Темата на академичното слово на проф. дюн Васил Мръчков беше „Българската социална държава“.

Според проф. Мръчков социалната държава има високо развита и просперираща икономика, осигурява благоприятни материални и духовни условия за гражданите, повишава тяхното жизнено равнище и качество на живот, така че те да избират родината си като предпочитано място, в което да живеят. Проф. Мръчков отбеляза, че моделът на нашата конституция за социална държава е заимстван от конституциите на Германия, Франция, Белгия, скандинавските страни, следователно от водещия европейски опит в създаването на социална държава.

Проф. Мръчков подчерта, че конституцията води нишката на социалната държава на две нива. Като примери за първото ниво той разгледа две разпоредби на Конституцията. Първата разпоредба се отнася до семейството, майчинството и децата, които са поставени под закрила на държавата и обществото. Според втората разпоредба трудът се гарантира и защитава от закона. Тези две разпоредби обхващат основните части от живота на всеки гражданин и на обществото като съдружие на гражданите.

4

Проф. дюн Васил Мръчков

Второто ниво, на което конституцията води нишката на социалната държава, се съдържа в главата за социалните и културни права. Социалните и културни права като част от правата на гражданите, между които е правото на здравословни и безопасни условия на труд, правото обществено и здравно осигуряване, на трудово възнаграждение, на образование и достъп до културните ценности.

Проф. Мръчков подчерта, че заедно с конституционната уредба юриспруденцията на Конституционния съд образува един конституционен блок за развитието на българската социална държава и цитира някои от най-важните решения на Конституционния съд, които гарантират това развитие.

В словото си проф. Мръчков обърна внимание и това, което на практика ни отдалечава от реалната социална държава и избора ни да се развиваме като такава.

Фактите не позволяват този избор. Не го позволяват високите стойности на безработицата в страната, които оставят на улицата стотици хиляди хора без издръжка за тях и членовете на семейството им. От 5,8 на сто от активното население в първата половина на 2009 година в края на 2014 г. процентът на безработните в страната е 11 на сто.

Не го позволява и един друг, струва ми се, най-големият порок в недостигането на социалната държава в нашата страна – бедността. По официални данни от 40 до 50 % от населението на страната, т.е. от българските граждани, живеят в беднота. Българската беднота е голяма беднота. Тя е беднота с 5, 8, до 10 пъти по-голяма от европейската беднота“.

Като пример проф. Мръчков посочи разликите между установената минимална работна заплата у нас и тази в други европейски страни.

Според проф. Мръчков бедността е голямата язва на нашето общество, която ни отдалечава от реалната социална държава. Нашето общество е социално дълбоко разделено на една малка група от много богати и на една голяма група от много бедни. По думите на проф. Мръчков България се превърна, за съжаление, в страна на работещите бедни, които и като работят не смогват да издържат семействата си със заплатите, които получават.

Години наред живеем в тежък недоимък на средства в общественото и здравното осигуряване. Тези показатели показват широките проблеми и трудности, с които българската социална държава се сблъсква и не може да преодолее, каза още той.

„Образованието, което години наред беше на високо ниво в нашата страна – основно, средно и висше, отново търпи не само финансови проблеми, но и други проблеми, свързани с реализацията на това основно право”, подчерта проф. Мръчков.

2

Той се спря и на проблемите в общественото и здравното осигуряване и в социалното подпомагане: „Нашата социална държава е една преразпределителна социална държава, която преразпределя чрез механизмите на държавния бюджет брутния вътрешен продукт, който намира израз в държавния бюджет. Разпределя се това, което се произвежда. И понеже у нас се произвежда малко, малко се и разпределя”.

По думите на проф. Мръчков съвременната, модерната социална държава е държава на развита и просперираща икономика, която свързва разпределението с икономическото оживяване, която прави от вложенията за социалното осигуряване и за реализиране в социалните права инвестиции в образованието, здравеопазването, културата, които се възвръщат многократно чрез създаване на дълголетно, работоспособно и изпитващо радост от живота си население в страната.

Според проф. Мръчков пред нас стои проблемът за преосмисляне на целия модел, по който е изградена философията на осигуряването: „Вярно е, че живеем във време, в което световната осигурителна система преживява криза, но силните икономики бързо се справиха с нея. И данните показват, че са излезли от нея. Следователно изходът, струва ми се, е не да се върви по пътя на преразпределение, а по пътя на инвестиции в социалната политика, които позволяват и които генерират брутен вътрешен продукт за благоприятни условия на живот на всички граждани в страната”.

В края на словото си проф. Мръчков се върна в спомените си, когато през септември 1952 г. прекрачва прага на Университета като студент в Юридическия факултет. Той отбеляза, че неговото поколение е имало шанса да има за свои преподаватели професори, големи юристи, общественици и държавници като акад. Петко Стайнов, акад. Любен Василев, акад. Стефан Павлов, чл. – кор. Борис Спасов. Именити професори и ерудити като Нисим Меворах, Димитър Силяновски, Ангел Ангелов, Живко Сталев, Иван Ненов, Михаил Андреев, проф. Владимир Кутиков - все имена, които оставят след себе си богато книжовно наследство. Сред първите асистенти тогава са Витали Таджер, един от първите доктори на юридическите науки в България, Лиляна Ненова, чл.-кор. проф. Александър Янков. „Нашите професори и преподаватели бяха хора с европейски дух и култура. Университетската аудитория беше техният храм, университетската катедра беше техният амвон, от който те преподаваха. А те не просто преподаваха, те проповядваха правото и го изповядваха и ни внушаваха уважение и преклонение пред правото. На тях, на моите университетски професори и преподаватели, е моята последна дума на поклон. Благодаря!”, каза проф. Мръчков.

5
6