Заседанията на Форума са разпределени в 17 специализирани секции. Участват 250 млади изследователи от 18 държави. По-голяма част от разработките, които ще бъдат представени, са в сферата на българистиката.

Проф. дфн Анастас Герджиков, зам.-ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, приветства всички в Аулата с добре дошли на и изрази радостта си да се обърне към толкова много хора, отдадени на духовността.

Проф. Герджиков започна словото си с цитат от романа „Малък свят: Академичен романс” на Дейвид Лодж, известен английски филолог, литератор, написал редица академични трудове, но също и автор на романи, в които, според собствените му думи, посочва аналогията между съвременните професори и средновековните рицари.

„Когато сладостни априлски дъждове пронижат мартенската сухота до корен и облеят всяка земна жилка с онази влага, от чиято сила поникват цветята; когато зефирът с мекия си полъх вдъхне живот в крехките филизи на горичките и шубрака и младото слънце преполови пътя си през знака на Овена, а птичките, заспали с отворени очи, запеят (подтикнати в сърцата си от майката Природа), тогава, както е отбелязал поетът Джефри Чосър, много хора закопняват да тръгнат на поклонение. Само дето в наши дни то се нарича — на професионален език — конференция.

Модерната конференция напомня поклонението на средновековното християнство по това, че дава възможност на участниците да си позволят всички удоволствия и развлечения на пътуването, като същевременно си дават вид на аскетично отдадени на самоусъвършенстване. Наистина, налага се да извършат известни упражнения по разкаяние — изнасяне на доклад може би, и със сигурност — изслушване на нечии доклади”.

Проф. дфн Анастас Герджиков

След това шеговито начало, проф. Герджиков подчерта, че за него наистина е голяма радост да приветства форум като днешния, защото не става дума само за филологическа конференция, но и за конференция, която е събрала толкова много млади хора. Той допълни, че е хубаво, че в тази конференция участват не само филолози, а и млади колеги от други хуманитарни специалности, които като прозелити най-после са се насочили към правилната религия.

В словото си проф. Герджиков проследи промяната на термина филология от Античността до наши дни. Терминът филология, макар че на старогръцки език означава буквално „любов към словото”, всъщност още от Платон нататък се използва в смисъл на ученолюбие, на любознателност и на образованост. Думата филологос по това време започва да означава човек, който обича науката и заляга над образованието. Затова Аристотел схваща въпросите, които се отнасят до четенето, реториката, стилистиката, историята като нещата, които се отнасят до образоваността и използва думата филология.

„Така продължава до Средновековието, където в седемте свободни изкуства виждаме голямо разнообразие, но те тръгват от една книга на Марциан Капела, която е свързана пак в заглавието си още с думата филология. Понеже през Ренесанса античната култура е на голяма почит, обръщането към образците довежда до това отново филологията да се промени и тя започва да означава по-скоро писмеността на древните и оттам заниманието с важни хуманитарни неща”, каза проф. Герджиков.

През вековете терминът филология променя много пъти значението си, но в по-ново време то постепенно започва да се превръща в това, което познаваме днес. Причината е, че многото изкуства обединени във филологията в началото на новото време, се разпадат на няколко по-малки хуманитарни области и така филология вече престава да бъде синоним на хуманитарните науки изобщо.

Проф. Герджиков допълни, че хуманитарните науки имат не само общ произход, но и общи интереси и теми. Всички те са свързани с поглед към миналото, с история на литературата, история на езика, история на философията, история на културата, история на идеите или просто история. В същото време хуманитарните науки и тяхната прародителка филологията пораждат и духовната перспектива за бъдещето на човека и човечеството, защото хуманитарен е от един корен с хуманен, в двата смисъла на присъщ на човека и човечен.

В заключение проф. Анастас Герджиков пожела на всички участници във Форума успех в хуманитарните науки в бъдеще, много нови и интересни запознанства и заниманията им с филологията да запазят интереса им към хуманитарните науки, за да вкусят от тяхната наслада, която е единственият възможен свят за културния човек.

Проф. дфн Панайот Карагьозов, декан на Факултета по славянски филологии, поздрави аудиторията и заяви, че за него е изключителна радост да приветства форума, в който ще участват около 250 студенти, докторанти, млади асистенти, повечето от половината от чуждестранни университети.

„За мен е голямо удоволствие да установя, че сред тези колеги има повече от 20, които познавам лично. Повечето от тях са чужденци, които са минали или през нашия факултет, или през Летния семинар по български език за чужденци. Много се радвам, че форумът се вмества в световната тенденция студентите да бъдат привличани към изследването. Да бъдат привличани към изследвания не само тези, които по-късно ще станат докторанти и преподаватели, но и тези, които ще тръгнат да работят по своята частна специалност. Тъй като изследванията, навиците, които придобиват в процеса на изследването, след това им помагат да се адаптират по-бързо към средата, в която ще се реализират професионално“.

Проф. Карагьозов изрази удовлетворението си от идеята на организаторите Форумът да бъде съпътстван от лекции и представяния на утвърдени наши преподаватели и учени. Той поздрави организаторите за прекрасната идея и за нейното осъществяване и пожела на всички успешна работа.

На тържествената церемония по откриването бе прочетен и приветствен адрес от г-жа Маргарита Попова, вицепрезидент на Република България.

В него г-жа Попова отбелязва, че Софийският университет „Св. Климент Охридски” чрез своя достолепен Факултет по славянски филологии за пореден път защитава класата си на авторитетно образователно средище и на притегателен център за активен международен академичен и културен живот: „Убедена съм, че изучаването на езика е най-разумната и перспективна политика, чрез която всяка страна разширява политическото и културното си влияние. Не на последно място българският език е богатство на целия Европейски съюз и европейските народи трябва да имат възможността да го познават и изучават”.

„Пожелавам успех на Първия филологически форум, към който очакванията са високи, но несъмнено ще бъдат оправдани. Така е, скъпи колеги, защото най-важните предпоставки за успеха на начинанието ви са налице. Търсещият ум и интелигентното познание са подкрепени с вдъхновено и упорито преследване на видими резултати”, се казва още в поздравителния адрес.

Приветствен адрес бе получен и от кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова.

Форумът продължи с встъпителни лекции на проф. дфн Валери Стефанов на тема „Четирима автори на „Дон Кихот“ (Сервантес, Бененхели, Борхес, Пиер Менар)”; проф. дфн Василка Радева на тема „Няколко думи за думата” и проф. дфн Искра Христова-Шомова на тема "Свети Климент Охридски - ораторът и химнописецът".

Програмата на Форума можете да видите тук .