12.08.2021
Списание Икономика публикува в броя за август 2021 г. коментар на проф. Теодор Седларски относно възможностите за повишаване на инвестициите в българските региони.
Пълен текст на коментара:
проф. Теодор Седларски
Как регионите да привличат повече инвестиции
Промените в начините на правене на бизнес с последните развития в комуникационните технологии и стимулът за бързо преобразуване на работното място от епидемията отварят нови възможности за привличане на бизнес дейности на регионално равнище. Бързото децентрализиране на дейността на компаниите е видимо навсякъде в развитите икономики – изнасяне на офиси извън големите градове, политики за „работа от където и да е“ (work from anywhere) на служителите, възприети от множество от най-големите в световен план работодатели, търсене на локации в трети страни, предлагащи по-изгодни условия за живот в по-приятна и близо до природата среда. Един бърз поглед към ситуацията на финансовите пазари показва излишък на капитали, „излезли на лов“ за всякакви потенциално доходосни инвестиции. Големите правителствени финансови стимули за справяне с последиците от епидемията понижават лихвените проценти по финансовите активи и създават предпоставки за инфлация. В такива периоди инвестициите в реални бизнеси и производства обещават по-добра възвръщаемост за глобално активните инвеститори.
В този смисъл успешна стратегия за привличане на инвестиции в българските региони към настоящия момент включва: 1) разпространяване на знание за даденостите на малко познатите навън места в страната чрез модерни информационни кампании, особено за положителните примери (например инвестиционните успехи на Зона Тракия в Пловдив); 2) привличане на допълнителен човешки ресурс обратно от столицата, от диаспорите в чужбина и чрез мерки за бърз естествен прираст на населението; 3) подобряване на административния капацитет на общините и областните администрации за преговори с потенциални инвеститори от страната и чужбина – създаване на звена от специалисти (с предимство на образованите навън), които да представят града и инвестиционните възможности в него, да оказват подкрепа по цялостния процес на реализация на инвестицията – от намирането на подходяща локация, през връзки с местните учебни заведения и местни кампании за набиране на персонал, до представянето на възможностите за данъчни облекчения и подкрепя от страна на БАИ, документална и юридическа помощ; 4) развитие на местния предприемачески потенциал чрез подкрепа на стартиращи компании, иновационни институции, предприемачески проекти в средното и висшето образование по места и представянето му на международната инвеститорска сцена. Привлечените по този начин средства към проекти в градовете ще засилят допълнително тяхната видимост на световната карта на инвестициите и ще създадат условия за проявлението на т.нар. ефект на снежната топка, водейки след себе си нови капиталовложения.
Опитът от разговорите с европейски компании, стъпващи или планиращи стъпването си в Бургас през последните месеци, например показва, че българските региони се следят отблизо от фирми в областта на аутсорсинга на бизнес процеси, производството и логистиката, а конкуренцията за местни кадри започва да се усилва скокообразно. Това ще доведе до увеличаване на заплатите в региона и ще привлече обратно хора, които са го напуснали в търсене на по-високи доходи, заедно с допълнително преселващи се заради по-високото качество на живот близо до морето. От друга страна обаче по-бързото нарастване на търсенето на образовани хора в градовете от очаквания прираст на броя им в близките години вече създава бариера пред навлизането на повече компании. Всички потенциални инвеститори споделят първо притесненията си за намирането на служители. В този смисъл разпръсването на семената на икономическия потенциал от столицата, за да „поникнат“ умножени икономически резултати на цялата територия на страната е непосредствена задача. Тя може да бъде оставена на частната инициатива на инвеститорите, които постепенно в конкуренцията за персонал да увеличат заплатите, да привлекат допълнителни хора в регионите, включително чрез връщане на част от заминалите за чужбина и така да разпределят населението по-равномерно от сега. Този процес обаче може да бъде ускорен от държавата и местната власт чрез предоставянето на по-добри условия за отглеждане на деца, образование, бърза интернет свързаност, целенасочени програми за регионални инвестиции, евентуално преместване на различни структури от държавната администрация в градовете, което би дало допълнителна сигурност за проектите по изграждане на нови жилищни и офис сгради по места, задържане на населението и използване на капацитета на местните учебни заведения. Към тези мерки принадлежи и специално гостоприемно отношение към т.нар. дистанционни служители (англ. teleworkers) от страната и чужбина, избрали да работят в по-малки населени места заради предимствата на живота там, но получаващи заплатите си от централите на компаниите някъде другаде. Последното включва осигуряването на възможност за т.нар. летни офиси на български и международни фирми (Бургас има вече няколкогодишен опит в това отношение), подпомагането с co-working и co-living пространства пристигащите от развитите икономики дистанционни работници, градска културна среда (например „Капана“ в Пловдив). Така натискът върху имотния пазар в столицата, придобиващ характеристики на инвестиционен балон, ще се облекчи, като същевременно се оживят местните пазари на недвижима собственост, услугите, образователните институции и инициативи на регионално равнище, помагайки на хората да избегнат „тесните места“ пред увеличаването на населението – например на недостига на детски градини и въобще трудностите в грижата за децата на работещите родители, високите цени на жилищната площ, както и досега твърде тясно струпаните възможности за кариерно развитие на младите хора.