В рамките на курса се прави опит да се надзърне в безкрайния свят на Ф. М. Достоевски и някои от великите му открития за духа в един апологетичен ракурс, като се анализират екзистенциалните измерения на вярата. Днешният човек изглежда е по-предразположен към една екзистенциална форма на познание. В смисъл – той много по-лесно възприема определени идеи, когато те са представени в образите на живи герои, а не като абстрактни понятия. Човек предпочита да види идеите в действие, т.е. приложени в една динамична форма в живота, в реалността, която го обкръжава и му е позната. При Достоевски диалектиката на идеите се въплъщава в сблъсъка, споровете и постъпките на различните му литературни герои. Макар Достоевски да не построява философска система в класическия смисъл на това понятие, той съзнателно влага в своите романи дълбоко религиозно-философско съдържание. По данни на ЮНЕСКО, Достоевски днес е един от най-четените писатели в света. Произведенията му изиграват огромна социокултурна роля в световната литература. Те обогатяват съзнанието на хората и ги приобщават към непреходните духовни ценности на християнството. Същевремнно те надхвърлят триизмерното пространство на социокултурния си контекст и внасят и едно четвърто измерение, което не е само отражателно, а е едновременно откровенческо, пророческо, тайновидско; не само виждащо, но и про-виждащо, про-зренческо.