Ръководител: доц. д-р Женя Йорданова
тел. 02 8167 264
e-mail: jiordanova@biofac.uni-sofia.bg
Секретар: гл. ас. д-р Десислава Мантовска
тел.: 02 8167 388
е-mail: d_mantovska@biofac.uni-sofia.bg
Срок на обучение: 3 семестъра (за завършили ОКС „бакалавър“ от професионални направления: Биотехнологии, Биологически науки, Педагогика на обучението по: биология и химия, география и биология, биология и английски език; Медицина; Фармация; Аграрни науки – Растениевъдство, Растителна защита, Горско стопанство; Химични технологии; Науки за земята)
Форма на обучение: редовна (държавна поръчка и обучение срещу заплащане)
Прием: зимен семестър
За формиране на състезателния бал се взема оценката по балообразуваща дисциплина: Физиология на растенията, Растителни клетъчни и тъканни култури, или Биохимия, както и еквивалентни дисциплини от СДК „Биотехнология на лечебни и ароматични растения“.
Балът за кандидатстващите по държавна поръчка се формира като сума от: а) средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование; б) оценката по балообразуващата дисциплина; в) оценката от изпит по Физиология на растенията, умножена с коефициент 2.
Приемът за обучение срещу заплащане е по документи с минимален успех от дипломата за ОКС „бакалавър“ или ОКС „магистър след средно образование“ – Добър.
Балът за кандидатстващите в платената форма на обучение се формира като сума от: а) среден успех от семестриалните изпити; б) успех от държавните изпити; в) оценката по балообразуващата дисциплина.
Обучението на студентите в магистърска програма Растителни биотехнологии завършва със защита на дипломна работа.
Магистърската програма Растителни биотехнологии предлага на своите студенти задълбочена подготовка и обширни познания в пошироки аспекти на биотехнологията, акцентирайки върху приложението на съвременните знания и умения, придобити от разнообразните биологични дисциплини:
• знания и умения за работа с основните типове in vitro култури, тяхното приложение, изследване спектъра на синтезираните от тях вторични метаболити и изследване на промените във физиолого-биохимичната им активност в резултат на биотичен и абиотичен стрес;
• клонално микроразмножаване на растенията – практически аспекти;
• in vitro размножаване на лечебни растения, изследване на тяхната биологична активност и синтез на биологично-активни вещества;
• култивиране на микроводорасли и познания за физиолого-биохимичните им особености;
• принципи на рекомбинантните ДНК технологии при растенията;
• екстракция на етерични масла и БАВ от растителна биомаса, формулиране на козметичен продукт и влагане на изолираните БАВ в него.
Студентите, завършили магистърската програма, могат да продължат развитието си в научно-образователната степен „доктор“ или да се реализират професионално, като специалисти в различни научно-изследователски институти, висши учебни заведения и производствената сфера, фармацевтични компании, както и във фирми и организации, които имат отношение към клинични изследвания и използването на растителни ресурси.
Теми за събеседване по Физиология на растенията
1. Физиология на растителната клетка. Специфика и структурна организация. Клетъчна стена – строеж, химичен състав и физиологична роля. Апопласт и симпласт. Вакуола.
2. Особености на растителната клетка като осмотична система. Приемане на вода от растителната клетка. Придвижване на водата в растенията – близък и далечен (масов) транспорт. Механизми.
3. Фотосинтеза – същност и значение. Хлоропласти, фотосинтетични пигменти. Молекулна и надмолекулна организация на фотосинтетичния апарат. Фотосистеми.
4. Светлинна фаза на фотосинтезата. Нецикличен транспорт на електрони. Фотоокисление на водата. Фотофосфорилиране.
5. Тъмнинна фаза на фотосинтезата. С3-тип асимилация на СО2 – цикъл на Калвин. С4-тип и САМ-тип асимилация на СО2.
6. Хормонална регулация при растенията. Фитохормони – същност. Ауксини – строеж, механизъм на действие, физиологична роля.
7. Растежни регулатори. Гиберелини – строеж, механизъм на действие, физиологична роля.
8. Растежни регулатори. Цитокинини – строеж, механизъм на действие, физиологична роля.
9. Растежни регулатори. Етилен, абсцисиева киселина, природни инхибитори – строеж, механизъм на действие, физиологична роля.
10. Стрес и адаптация при растенията.