Ръководител: доц. д-р Женя Йорданова
тел. 02 8167 264
e-mail: jiordanova@biofac.uni-sofia.bg

Секретар: гл. ас. д-р Детелина Петрова
тел.: 02 8167 272
е-mail: detelina@biofac.uni-sofia.bg

Срок на обучение: 3 семестъра (за завършили ОКС Бакалавър от професионални направления: технически науки (биотехнология), биологически науки, педагогика на обучението по: биология и химия, география и биология, биология и английски език; аграрни науки – Растениевъдство, Растителна защита, Горско стопанство)

Форма на обучение: редовна (държавна поръчка и обучение срещу заплащане)
Прием: зимен семестър

За формиране на състезателния бал се взема оценката по балообразуваща дисциплина: Физиология на растенията или Растителни клетъчни и тъканни култури.

Кандидатите за обучение срещу заплащане се приемат с успех от дипломата за висше образование не по-нисък от Добър 4.00.

Балът за кандидатстващите по държавна поръчка се формира като сума от:
а) средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование;
б) оценката по балообразуващата дисциплина;
в) оценката от изпит по Физиология на растенията, умножена с коефициент 2.

Приемът за обучение срещу заплащане е по документи с минимален успех от дипломата за ОКС Бакалавър – Добър.

Балът за кандидатстващите в платената форма на обучение се формира като сума от:
а) среден успех от семестриалните изпити;
б) успех от държавните изпити;
в) оценката по балообразуващата дисциплина.

Обучението на студентите в магистърска програма „Растителни биотехнологии“ завършва със защита на дипломна работа.

Магистърската програма “Растителни биотехнологии” предлага на своите студенти задълбочена подготовка и обширни познания в по-широки аспекти на биотехнологията, акцентирайки върху приложението на съвременните знания и умения, придобити от разнообразните биологични дисциплини:

• -знания и умения за работа с основните типове in vitro култури, тяхното приложение, изследване спектъра на синтезираните от тях вторични метаболити и изследване на промените във физиолого-биохимичната им активност в резултат на биотичен и абиотичен стрес;
• клонално микроразмножаване на растенията – практически аспекти;
• in vitro размножаване на лечебни растения, изследване на тяхната биологична активност и синтез на биологично-активни вещества;
• култивиране на микроводорасли и познания за физиолого-биохимичните им особености;
• принципи на рекомбинантните ДНК технологии при растенията
• екстракция на етерични масла и БАВ от растителна биомаса, формулиране на козметичен продукт и влагане на изолираните БАВ в него.

Студентите, завършили магистърската програма, могат да продължат развитието си в научно-образователната степен “доктор” или да се реализират професионално, като специалисти в различни научно-изследователски институти, висши учебни заведения и производствената сфера, фармацевтични компании, както и във фирми и организации, които имат отношение към клинични изследвания и използването на растителни ресурси.

Теми за събеседване по Физиология на растенията

1. Физиология на растителната клетка. Специфика и структурна организация. Клетъчна стена – строеж, химичен състав и физиологична роля. Апопласт и симпласт. Вакуола.

2. Особености на растителната клетка като осмотична система. Приемане на вода от растителната клетка. Придвижване на водата в растенията - близък и далечен (масов) транспорт. Механизми.

3. Фотосинтеза – същност и значение. Хлоропласти, фотосинтетични пигменти. Молекулна и надмолекулна организация на фотосинтетичния апарат. Фотосистеми.

4. Светлинна фаза на фотосинтезата. Нецикличен транспорт на електрони. Фотоокисление на водата. Фотофосфорилиране.

5. Тъмнинна фаза на фотосинтезата. С₃-тип асимилация на СО₂ - цикъл на Калвин. С₄-тип и САМ-тип асимилация на СО₂.

6. Хормонална регулация при растенията. Фитохормони – същност. Ауксини – строеж, механизъм на действие, физиологична роля.

7. Растежни регулатори. Гиберелини – строеж, механизъм на действие, физиологична роля.

8. Растежни регулатори. Цитокинини – строеж, механизъм на действие, физиологична роля.

9. Растежни регулатори. Етилен, абсцисиева киселина, природни инхибитори – строеж, механизъм на действие, физиологична роля.

10. Стрес и адаптация при растенията.