Ръководител: доц. д-р Светослав Димов
Тел.: (02) 8167 342
е-mаil: svetoslav@biofac.uni-sofia.bg

Секретар: доц. д-р Деница Теофанова
е-mаil: teofanova@biofac.uni-sofia.bg
Тел.: 02 81 67 337

Срок на обучение: 3 семестъра за бакалаври или магистри, завършили професионални направления различни от: Биологически науки, Биотехнологии, Аграрни науки и ветеринарна медицина, Здравеопазване и спорт.)

Прием: зимен семестър

За формиране на състезателния бал се взема оценката по балообразуваща дисциплина: Генетика или Въведение в генното инженерство, или Молекулярна генетика, или Молекулярна биология, или Физиология на растенията.

Балът за кандидатстващите по държавна поръчка се формира като сума от:
а) средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование;
б) оценката по балообразуващата дисциплина;
в) оценката от изпит по Приложни аспекти на генетиката, биохимията и физиологията на растенията в генното инженерствo пред комисията по селекция на кандидат-магистри, умножена с коефициент 2.

Приемът за обучение срещу заплащане е по документи с минимален успех от дипломата за ОКС Бакалавър или ОКС Магистър след средно образование – Добър.

Балът за кандидатстващите в платената форма на обучение се формира като сума от: а) среден успех от семестриалните изпити; б) успех от държавните изпити; в) оценката по балообразуващата дисциплина. Завършилите магистърската програма по генно и клетъчно инженерство придобиват задълбочена молекулярно-биологична подготовка с приложна насоченост в генните и клетъчни манипулации при прокариотни и еукариотни (животински и растителни) клетки, включително и имунобиотехнологиите, за което свидетелства досегашната им реализация както у нас, така и в чужбина.

Завършилите магистърската програма по генно и клетъчно инженерство придобиват задълбочена молекулярнобиологична подготовка с приложна насоченост в генните и клетъчни манипулации при прокариотни и еукариотни (животински и растителни) клетки, включително и имунобиотехнологиите, за което свидетелства досегашната им реализация както у нас, така и в чужбина. Дипломираните кадри могат да се реализират професионално в производствени лаборатории, фирми, производители на биотехнологични препарати, научно-изследователски звена с биотехнологична насоченост.

Теми за събеседване по Приложни аспекти на генетиката, биохимията и физиологията на растенията в генното инженерствo

1. Белтъци. Градивни единици. Строеж на полипептидните вериги. Пептидна връзка. Нива на структурна организация на белтъците;

2. Структурни мотиви в белтъците. Доменна организация и значение. Белтъци със специфични функции – връзка между структура и функция (колагени, кератини, антитела, хемоглобин и др.);

3. Каталитични свойства на белтъците. Ензими. Коензими. Механизъм на ензимното действие. Регулиране на ензимната активност. Алостерично повлияване. Ковалентни модификации;

4. Метаболизъм на въглехидратите. Разграждане на поли- и олиго-захариди. Гликолитичен обменен път. Цикъл на Кребс. Хетеротрофна биосинтеза на въглехидрати;

5. Електрон-транспортни вериги. Механизми на енергетично спрягане. Формиране на електрохимичен градиент на протони в митохондриални и фотосинтетични мембрани. АТФ-синтетазен комплекс;

6. Метаболизъм на липидите. Метаболизъм на триглицероли и фосфолипиди. Разграждане на мастните киселини – в-окисление. Биосинтез на мастни киселини. Метаболизъм на холестерола;

7. ДНК. Структура. Организация на про- и еукариотния геном;

8. Хроматин структурна организация. Хромозоми структура и организация. Гени, съвременна представа за гена при про- и еукариотните представители;

9. Биосинтеза на ДНК (репликация) – обща характеристика. Белтъчен апарат на репликацията. Молекулен механизъм;

10. Увреждане и поправка на ДНК. Възникване на увреждания. Мутации. Механизми за поправка на ДНК;

11. Преструктуриране на генома. Подвижни генетични елементи. Транспозони;

12. Видове рекомбинация – обща и мястоспецифична. Генетичен контрол на рекомбинацията. Генетични доказателства за линейното разположение на гените в хромозомите. Кросинговер. Супергени;

13. Структура на РНК. Видове РНК-и. Биосинтеза на РНК (транскрипция). Механизъм на транскрипцията. Ензими, участващи в процеса. Следсинтетични промени;

14. Регулация на транскрипцията при прокариоти и еукариоти;

15. Фина генна структура. Алелизъм и критерии за алелизъм. Стъпаловиден псевдоалелизъм, тестове за алелизъм. Рекомбинационен анализ. Съвременна представа за гена. Цистрон, мутон, рекон, алел;

16. Генетичен код – особености. Биосинтеза на белтъците (транслация). Етапи. Белтъчни фактори. Особености при про- и еукариоти. Рибозома. Функционално-важни участъци. Регулация на транслацията;

17. Посттранслационни промени. Гликозилиране, ковалентни модификации. Сортиране, пренос и насочване на белтъците;

18. Трансформация – молекулни механизми. Трансдукция – видове;

19. Рекомбинатни ДНК-и. Ензими, използвани за получаването им. Молекулно клониране. Вектори;

20. Системи за клониране и маркиране. Геномни, хромозомни и к-ДНК-бибилиотеки. Методи за секвениране на ДНК. Примери за приложение. ГМО и съхраняване на биоразнообразието. Геномно клониране Геномни библиотеки. Приложение на генното клониране в съвременните биотехнологии;

21. Мястоспецифична (насочена) мутагенеза;

22. Приложение на генното клониране в съвременните биотехнологии;

23. Хибридизация на ДНК – общи принципи на молекулната хибридизация. Southern, Northern и in situ хибридизации, приложение;

24. Фотосинтеза – същност и значение. Пластиди – пластидни пигменти. Светлинна фаза на фотосинтезата. Енергетика на фотосинтетичния процес. Миграция и преразпределение на енергията на възбуждане в пигментния апарат. Фотосинтетични реакционни центрове. Първа и втора фотосистема. Комплекси от електронни преносители. Фотосинтетично фотофосфорилиране. Циклично и нециклично. Фотоокисление на водата;

25. Методи за култивиране на микроорганизми. Периодичен метод, периодично култивиране с подхранване (feed-batch culture) и отливно-доливен метод (repeated feed-batch culture);

26. Растителни клетъчни култури. Условия на култивиране. Получаване на биологично активни вещества от тях. Имобилизиране на растителни клетки;

27. Животински клетъчни и тъканни култури. Култивиране – проблеми и перспективи.