Мистиката на древните траки – вътрешни и външни публики през 70-те години на 20-ти век
Резюме
Докладът е посветен на тракийската религия така, както е концептуализирана от Александър Фол и неговите последователи през 70-те години на миналия век. В текстовете на проф. Фол могат да бъдат разграничени няколко взаимно непротиворечиви нейни варианта. Първият от тях набляга на индивидуалното самоусъвършенстване, предаването на тайни знания в елитна затворена общност, възможността за лично безсмъртие, интуитивното познание и в много отношение съвпада с хуманистичните послания на съвременните му ню ейдж религиозни движения. Тази визия за тракийското общество и религия стои в основата на най-успешния експортен културен продукт на България през ХХ век, Тракийската изложба и отговаря на очакванията на добронамерената западна публика към едно периферно общество.
Вторият представя ретро-дистопия. В него древна Тракия представлява общество, напълно контролирано от владетел, който е едновременно бог (при това дуален, покриващ доброто и злото) и притежава пълна икономическа, военна, социална и идеологическа власт върху следовници и поданници. Тази тоталитарна дистопия рязко се различава с обикновено утопичните картини, проектирани върху българското минало.
В доклада се проследяват паралели между биографичната траектория на Александър Фол и неговите възгледи за тракийското общество и религия, както и с политиките, провеждани от него в качеството му на министър на образованието. Накрая се разглежда и трети вариант, където орфикът е мислен като самотен индивид, прерязал всички свързващи го с околните нишки.
Доц. д-р Илия Илиев е преподавател по етнология и ръководител на кат. "Етнология и културна антропология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областите на история на българската етнология (автор е на монографията "Строители на общности и професионални чужденци. Диалози между български и чуждестранни антрополози"), социалната история на комунизма, всекидневния живот в пост-социалистическа България. Понастоящем в техния фокус е социалната история на остаряването и старостта в България.