Строеж на атома
Основни понятията: атом, атомно ядро, електронна обвивка. Определяне на масовото число, броя на протоните, неутроните и електроните в състава на атомите. Схематично представяне на електронната обвивка на атомите от първите три периода на Периодичната таблица. Квантови числа . Прилагане на правила за запълване на електронните слоеве , подслоеве и орбитали с електрони . Изразяване на електронни конфигурации на основни и възбудени състояния на атомите на s- и p- атомни орбитали.
Периодична таблица
Описание на периоди и групи в Периодичната таблица въз основа на подобието в строежа на атомите. Определяне мястото на химичния елемент в Периодичната таблица, чрез строежа на електронната обвивка и обратно. Определяне на общите свойства и вида на елементите в зависимост от мястото им в Периодичната таблица. Обясняване на свойствата на елементите със структурата на електронната обвивка на атомите им.
Химична връзка и строеж на веществото
Основни понятия: химична връзка, ковалентна връзка, обща електронна двойка, полярна и неполярна ковалентна връзка, прости и кратни връзки, йонна връзка, кристална решетка, метална връзка, координационна (донорно -акцепторна) връзка, междумолекулни взаимодействия, водородна връзка. Образуване на σ- и π-връзки връзки чрез припокриване на s и p атомни орбитали и sp-, sp²- и sp³- хибридни атомни орбитали. Използване на хибридизацията за обясняване на пространствения строеж на молекулите. Описание на основните видове кристални решетки и особеностите им. Предсказване на вида на химичната връзка чрез електроотрицателността на елементите.
Термохимия
Основни понятия: топлинен ефект, ендо - и екзотермични процеси, топлини на образуване и изгаряне. Записване на термохимични уравнения. Закон на Хес и приложението му за изчисляване на топлинни ефекти чрез топлините на образуване.
Химична кинетика
Основни понятия: скорост на химичната реакция, кинетично уравнение, скоростна константа. Катализатори, ензими. Енергетичен ход на химичната реакция, активираща енергия. Зависимост на скоростта на химичните реакции от: природата и концентрацията на реагиращите вещества, температурата и катализаторите.
Химично равновесие
Основни понятия: обратими и необратими реакции, химично равновесие, равновесна константа. Особености на химичното равновесие и факторите, които влияят върху него (концентрация, налягане, температура). Равновесни константи на хомогенни и хетерогенни реакции
Разтвори
Основни понятия: ненаситен, наситен и преситен разтвор. Изчисляван на масова част на разтворено вещество и моларна концентрация на разтвор. Свойства на разтворите: парно и осмотично налягане, промяна на температурите на топене и кипене на разтвора – качествено обяснение
Разтвори на електролити
Основни понятия: електролит и неелектролит, електролитна дисоциация, дисоциационна константа, степен на електролитна дисоциация, силен и слаб електролит. Киселини, основи, соли. Йонообменни реакции с отделяне на газ ,получаване на слаб електролит, получаване на утайка. Дисоциация на водата и pH. Хидролиза на соли.
Окисление и редукция
Основни понятия: електролит и неелектролит, електролитна дисоциация, дисоциационна константа, степен на електролитната дисоциация, силен и слаб електролит. Киселини, основи, соли. Йонообменни реакции с отделяне на газ, получаване на слаб електролит, получаване на утайка. Дисоциация на водата и pH. Хидролиза на соли.
Химия на елементите и техните съединения
Метали от главните групи на Периодичната таблица и изучените преходни метали – обща характеристика и физични свойства. Взаимодействие на металите с кислород, водород, неметали, вода, киселини и соли. Характеризиране на изучените неметали, техните оксиди и водородни съединения. Взаймодействие на неметалите с кислород, водород, други неметали и метали. Химични свойства на основите и киселинните оксиди, основите и киселините. Реакции за доказване на катиони (NH₄⁺, Ca²⁺, Ba²⁺, Fe³⁺, Ag⁺, Cu²⁺, Pb²⁺, Al³⁺, Zn²⁺) и на аниони (Cl‾, I‾, S²‾, SO₄²‾, CO₃²‾). Изразяване с химични уравнения на генетични преходи между елементите и техните съединения. Основни приложения, физиологично действие и участие на химичните елементи и техните съединения в замърсяването на околната среда.
Структурна теория
Различаване на прави, раклонени, ациклични и циклични въглеродни вериги. Съставяне на различни видове въглеродни вериги чрез електронни и структурни формули. Разпознаване на структурни - верижни и позиционни изомери. Представяне на цис- и транс- изомери.
Въглеводороди
Познаване на въглеводороди – наситени, ненаситени, ароветни и хомоложните им редове. Илюстриране на разликата между изомери и хомолози с примери. Прилагане на правилата за наименуване на въглеводороди. Съставяне на формули за хомолози и изомери, съставяне на наименованията им по зададена формула и обратно. Изомерия, видове изомери, различаване на изомери на ацикличните, цикличните и ароматни въглеводороди. Строеж и свойства на ацикличните, цикличните и ароматни въглеводороди. Обясняване на строежа на въглеводородните и хибридизация, s-, p- и делокализирани връзки. Описване с химични уравнения на основните химични свойства на въглеводородите и получаването на техните производни (халогенопроизводни, алкохоли и т.н.). Изразяване с химични уравнения на генетични преходи с въглеводороди и техни халогенопроизводни. Описване с химични уравнения на характерни взаимодействия, приложими за експериментално доказване на въглеводороди. Описание на физиологичното действие и практическото приложение на въглеводородите и използването на нефтопродуктите. Определение на въглеводородите като изтичници на замърсяване на околната среда.
Хидроксилни производни на въглеводородите
Познаване на алкохоли и феноли. Различаване на алкохоли и феноли от други кислородосъдържащи органични съединения. Прилагане на правилата за наименуване на алкохолите и фенолите. Съставяне на формули за хомолози и изомери, съставяне на наименованията им по зададена формула и обратно. Описване и характеризиране на водородната връзка при алкохолите и фенолите. Свойства на алкохолите и фенолите и изразяването им с химични уравнения. Изразяване с химични уравнения на генетични преходи, свързани с алкохоли и феноли. Описване с химични уравнения на характерни взаимодействия, приложими за експериментално доказване на алкохоли (етанол), поливалентни алкохоли (глицерол) и феноли. Описване на наркотичното действие на етанол и токсично действие на метанол, 1, 2-етандиол и фенол. Илюстриране с примери на практическото приложение на хидроксилните производни на въглеводородите
Карбонилни съединения
Познаване на алдехиди и кетони . Различаване на алдехиди и кетони от други кислородосъдържащи органични съединения. Прилагане на правилата за наименуване на алдехидите и кетоните. Съставяне на формули за хомолози и изомери, съставяне на наименованията им по зададена формула и обратно. Свойства на алдехидите и кетоните и изразяването им с химични уравнения. Изразяване с химични уравнения на генетични преходи, свързани с алдехидите и кетоните. Описване с химични уравнения на характерни взаимодействия, приложими за експериментално доказване на алдехидна и кетонна група. Познаване на практическото приложение на алдехидите и кетоните, илюстрирано с примери.
Карбоксилни киселини и техните производни
Познаване на мастни и ароматни карбоксилни киселини и техните производни. Различаване на тези съединения от други кислородосъдържащи органични съединения. Прилагане на правилата за именуване на мастни и ароматни карбоксилни киселини и техните поризводни. Съставяне на формули за хомолози и изомери, съставяне на наименованията им по зададена формула и обратно. Описване и характеризиране на водородната връзка при карбоксилните киселини и значението им за техните свойства. Свойства на карбоксилните киселини и изразяването им с химични уравнения. Изразяване с химични уравнения на генетични преходи, свързани със свойствата на карбоксилните киселини и техните произвадни. Описване с химични уравнения на характерни взаймодействия, приложими за експериментално доказване на кърбоксилните киселини. Илюстриране с примери на практическото приложение на карбоксилните киселини и техните производни. Описание на физиологичното им действие.
Мазнини . Сапуни . Синтетични миещи вещества
Познаване на състава, строежа и физичните свойства на мазнините. Хмичични свойства на мазнините. Познаване на практическото им приложение. Състав, строеж и измивно действие на сапуните и синтетичните миещи вещества. Илюстриране с примери на здравните и екологични проблеми, които поражда използването на съпуните и синтетичните миещи вещества.
Въглехидрати
Познаване на монозахариди, дизахариди и полизахариди. Сравняване по състав, фунционални групи и свойства на моно-, ди- и полизахаради. Изразяване на ациклични и пръстенни форми на монозахаридите чрез съответните структурни формули. Сравняване структурата и свойствата на нишестето и целулозата. Познаване на методи, приложеме за експериментално доказване на въглехидратите. Познаване на практическото приложение на въглехидратите.
Амини , аминокиселини и белтъчни вещества
Познаване на мастните и ароматни амини. Илюстриране на разликата между изомери и хомолози при амините, изразено с примери. Прилагане на правилата за наименуване на амините. Съставяне на формули за хомолози и изомери, съставяне на наименованията им по зададена формула и обратно. Строеж и свойства на мастните и ароматни амини. Познаване на практическото приложение на амините.
Познаване на строежа и свойствата на аминокиселините и белтъчните вещества. Обясняване на амфотерните свойства на аминокиселините и изразяването им с химични уравнения. Доказване на аминокиселини и белтъчни вещества в хранителни продукти - ксантопротеинова и биуретова реакции.
Сравняване на хидролизата на ди- и полизахариди, естери, мазнини и белтъци.
Полимери . Пластмаси
Сравняване на процесите на полимеризация и поликондензация. Познаване на полимери и основни видове пластмаси. Илюстриране с примери на здравните и екологични проблеми, които поражда използването на пластмасите.

Методически указания
Кандидатстудентският изпит за учебната 2007/2008 г. Времетраенето на изпита е 4 астрономически часа. Той се състои от две части. Първата част е от 20 тестови задачи, включващи въпроси по неорганична химия, с изброен отговор (един от пет); втората част включва 4 логически задачи (2 по неорганична и две по органична химия).
При подготовката за изпита могат да се използват всички одобрени от МОН, действащи учебници за 7, 8, 9 и 10 клас задължителна и профилирана подготовка. Учебниците за 11 и 12 клас профилирана подготовка могат да се използват като допълнителна литература за по-пълно изясняване на материала от програмата. В конкурсния изпит няма да бъде включен материал извън изпитната програма.
Отговорите на задачите от теста се събират един час след началото на изпита. На всеки въпрос трябва да се отбележи само едно вярно решение. Въпроси с повече от един отбелязан отговор се приемат за невалидни. Всяка вярно решена тестова задача носи 2 точко. Максималният брой точки за теста е 40.
При решаването на логическите задачи може да се изисква кратко обяснение на някои факти или закономерности, които са отбелязани в условията на задачите. Решаването на задачите трябва да бъде илюстрирано с изравнени химични уравнения, като се посочат и условията, при които те протичат. Обемът на задачите е съобразен с времетраенето на изпита. Общият брой на точките от втората част на изпита е 80. В зависимост от сложността, всяка задача носи от 15 до 25 т.
Основното при решаване на логическите задачи е каниддат-студентите да покажат разбиране и осмисляне на учебния материал, задълбочени знания по химия, умения да прилагат тези знания при решаване на конкретните задачи и добра химична култура.
По време на изпита всеки каниддат-студент ще разполага с помощни материали: периодична таблица, таблица за разтворимост, ред на относителна активност и ред на електроотрицателност.