Събитието бе открито от директора на Летния семинар доц. д-р Атанас Атанасов от катедра „Български език“ на Факултета по славянски филологии. който припомни, че семинарът се провежда за първи път през 1962 година и има само едно пропускане на провеждането му – през Ковид пандемията. По думите му през дългогодишната традиция на семинара са преминали хиляди студенти, преподаватели, преводачи от всички краища на света, от всички континенти.

„Тазгодишното издание на семинара стъпва върху тази богата, дългогодишна традиция и нашият екип се опира на най-доброто от утвърдените през изминалите десетилетия практики“, посочи доц. Атанасов и допълни, че традициите задължително трябва да бъдат надграждани и това е довело до съществени промени в протичането на тазгодишния семинар, който тази година ще се проведе в Софийския университет и семинаристите ще имат възможност да се насладят на богатата културна програма на София през юли. За тях е подготвена и богата културна програма и в самия семинар – среща с писатели, кинопрожекции, посещения на музеи, екскурзии.

Доц. Атанасов представи и хората, които стоят зад организацията на семинара и им благодари на заместник–директора гл. ас. д-р Славея Димитрова, научния секретар: гл. ас. д-р Мартин Стефанов, на сътрудниците гл. ас. д-р Катрин Костова и хон. ас. Мила Милиева, на преподавателите по практически български език проф. д-р Мирена Пацева, доц. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Катрин Костова, гл. ас. д-р Лилия Желева, хон. ас. Мила Милиева, хон. ас. Паола Георгиева.

Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Мадлен Данова приветства всички от името на ректора проф. Георги Вълчев. Тя посочи, че удоволствието е огромно семинарът да се завърне в Ректората на Софийския университет и припомни, че през изминалите години той се е провеждал на различни места, но винаги е бил много търсен и винаги е имало голям интерес към него.

„Убедена съм, че за всеки, който изучава чужд език и култура, за всеки, който преподава чужд език и култура, най-важното е да се потопи в тази култура и това ще може да направите през следващите дни, когато сте тук, в България, в София, в Софийския университет и наистина да почувствате туптящото сърце на България“, каза проф. Данова. Обръщайки се към семинаристите, тя посочи, че те са хората, които носят по света знанието за България, за българския език и култура и ще могат да научат много нови неща през дните, прекарани в страната ни.

Заместник-ректорът посочи още, че през годините в семинара са участвали повече от 6000 колеги българисти и слависти и допълни, че участниците днес стават част от една голяма общност и изрази увереността си, че те са посланици на България по света.

Проф. Данова благодари организаторите и пожела на всички участници ползотворна работа.

Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова изрази задоволството си да присъства на откриването на 62-то издание на Летния семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти. Обръщайки се към участниците в семинара, тя заяви, че те са най-добрите посланици на България, на българския език и култура по света, най-успешните представители на културната дипломация. „Щастлива съм, че днес в Аулата на най-стария български университет представители на толкова много държави нямаме нужда от преводач и говорим на прекрасен български език“, каза още вицепрезидентът.

Илияна Йотова поздрави организаторите за богатата програма на семинара. „Летният семинар за българисти е посветен на паметта и на бъдещето. Памет, която има пресечна точка с днес, разказва за миналото и отпраща към бъдещето – развитието на българския език, новите тенденции в съвременната българска култура и литература с автори с широко международно признание“, подчерта тя.

В приветствието вицепрезидентът посочи двете знакови годишнини, които отбелязва България – 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от глаголицата. „Глаголицата е уникална графична система, истинска революция, създадена, за да достигне божието слово до хората на разбираем език“, отбеляза Илияна Йотова и определи приемането на християнската вяра от българския народ като съвършено нов етап в развитието и утвърждаването на тогавашната българска държава. „Приемането на християнството през 865 г. е неразривно свързано и с българската писменост. Мъдрият държавник княз Борис Първи е знаел, че само на роден език новата религия може да бъде разбрана от народа. Той приютява гонените Кирило-Методиеви ученици и им предоставя всички условия, за да създадат кирилицата, да разпространят писменост, духовност и култура в целия славянски свят. От България тръгва третата християнска цивилизация славянската. Духовната империя България предопределя съдбата на много славянски народи“, изтъкна още вицепрезидентът.

В своето приветствие деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева изрази своята благодарност към всички, които са избрали да учат български език, един различен и за мнозина труден език. „Правите това в момент, в който изкуственият интелект ви позволява да преведете всичко, което искате, за няколко секунди“, отбеляза проф. Личева. Тя посочи, че това знание ще им позволи да станат професионалисти, експерти, добри преводачи или изследователи.

„Учейки този език, вие ще се докосвате до една нова култура, ще можете да усвоявате умения и да разширявате своите знания за света“, допълни проф. Личева и благодари на семинаристите, че наистина ще бъдат посланици на България, защото няма по-добри посланици от тези, които могат да чупят клишетата, съпътстващи образа на България по света.

Проф. Личева благодари на всички, които се ангажираха в организацията и провеждането на семинара.

В своето приветствие доц. Елка Трайкова от Института за литература към БАН обърна внимание, че е много важно да бъде провокиран интересът на семинаристите към българската култура, история и фолклор, да изучават българския език с любов. „Целта на семинара и на програмата „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, която създадохме преди две години съвместно с колегите от Софийския университет и останалите големи държавни университети в страната, е точно това – да създаваме приятели на България. Да установим не само мост между различните култури, да направим българския език популярен и обичан, но и да създадем култура на общуване между различните поколения, между различните науки“, посочи доц. Трайкова.

Дългогодишният директор на Летния семинар проф. Панайот Карагьозов също отправи поздрав и обърна внимание върху книгата на френския философ, антрополог и историк Мишел Сер „Палечка“, издадена през 2012 година. В нея авторът поставя въпроса кого и как обучаваме през 21 век и в тази връзка прави преглед как се е развивало създаването, съхраняването и разпространяването на знанието. Проф. Карагьозов уточни, че заглавието „Палечка“ идва от нашите млади съвременници, които с невероятна сръчност пишат по клавиатурите на своите телефони. Той направи кратък анализ на книгата, в която се обръща внимание на разпространението знанието. Знанието, което днес е достъпно не само на една ръка, но и на един палец от нас. Проф. Карагьозов заяви, че благодарение на интернет с едно натискане на мишката може да получиш необходимата информация от различни информационни сайтове. Той обърна внимание и на изкуствения интелект, който може да мисли вместо нас.

Проф. Карагьозов подчерта, че е свързан с Летния семинар почти четири десетилетия. Той припомни, че преди около 40 години, когато семинарът се е провеждал в Студентски град, от Университетската библиотека тръгваше библиотекар с два микробуса с книги, с каталози, за да могат семинаристите да се запознават с българската култура, литература, език. Припомни и времето, когато за семинаристите са се купували речници и учебници, а по-късно са ползвали касети, дискети, дискове с филми, образователни програми. „Всичко това вече го има в телефоните“ – каза проф. Карагьозов и допълни, че след като образованието, обучението са възможни чрез изкуствения интелект, се питаме има ли смисъл от семинар като нашия и от подобни семинари. „Моето мнение е, че смисъл има. Защото от изкуствения интелект можеш да научиш две хиляди думи от съответния език, но не можеш да ги използваш в съответния контекст“, подчерта той и посочи, че на такива семинари слушателите имат възможност да влязат в пряка връзка с носителите на езика, да се запознаят с културата и природата на страната ни. Проф. Карагьозов подчерта още, че смисълът на подобни семинари е общуването. Общуване на български език между преподаватели и студенти, между самите студенти, между чужденците и носителите на езика в нашата страна.

Дългогодишният директор на Летния семинар призова всички да общуват помежду си на български език не само по време на занятията. Той благодари на организаторите и участниците и им пожела успех.

Официалното откриване завърши с кратка програма на Фолклорен танцов ансамбъл „София 6“.

В шестдесет и второто издание на семинара се обучават над 80 студенти, преподаватели и преводачи от 25 държави - Австрия, Азербайджан, Армения, Беларус, Великобритания, Германия, Гърция, Грузия, Индия, Италия, Китай, Република Корея, Молдова, Нова Зеландия, Полша, Португалия, Румъния, САЩ, Словакия, Сърбия, Турция, Украйна, Унгария, Чехия, Япония.

Програмата предвижда изучаване на практически български език, теоретични семинари по български език и превод и българска литература и културна антропология, а също така и факултативно разучаване на български народни песни и танци.

По време на семинара участниците ще имат възможност да посетят Регионалния исторически музей в София, Националния археологически институт с музей, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Пловдив и Бачковския манастир, Копривщица. Организирани са още кинопрожекции на филмите „Сляпата Вайша“ и „Физика на тъгата“ на Теодор Ушев по текстове на Георги Господинов, първи епизод от сериала „Майките“ на Виктор Чучков по романа на Теодора Димова, много ателиета и работилници, посветени на песенния фолклор на България, езика на българския танц, визуалната култура и българска шевица, езика в играта и играта в езика и др. Участниците в семинара ще се срещнат с писателите Теодора Димова и Георги Господинов.

Летният семинар по Българистика за чуждестранни българисти и слависти е сред най-старите институции на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е основан през 1962 г. и досега в него са се обучавали над 6000 студенти и преподаватели от различни университети на Европа, Азия и Америка. Голяма част от участниците в Семинара са достигнали реализация като професори, преподаватели, изследователи, преводачи, журналисти и дипломати и са станали неформални посланици на нашата страна.

Първоначално замислен като форум за усъвършенстване на българистичните умения на задгранични студенти и преподаватели, Семинарът постепенно разширява периметъра на участниците. През последните години в Летния семинар се обучават и преводачи и слависти, на които българистиката не е първа специалност, наши сънародници, родени и израснали в Бесарабия, Молдова, Западните покрайнини или в други по-отдалечени от родината ни региони с компактно българско население, както и деца или внуци на български емигранти в Западна Европа и Америка.

Семинарът се провежда с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката на Република България и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Цялостната подготовка, организация и провеждане на Семинара са поверени на Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

Гласове от откриването на 62-рия Летен семинар по български език и култура - репортаж на телевизия "Алма Матер":

Запис от официалното откриване на телевизия "Алма Матер":