Начало / Новини / Новини и събития / Юбилейна изложба "120 години филиална библиотека „История“ и 25 години филиална библиотека „Археология" бе открита в Алма матер

   
Юбилейна изложба "120 години филиална библиотека „История“ и 25 години филиална библиотека „Археология" бе открита в Алма матер

В Южното крило на Ректората бе експонирана изложба, посветена на 120-годишнината на филиалната библиотека „История“ и 25-годишнината на филиалната библиотека „Археология“. Изложените постери разказват за пътя им от семинарни сбирки до едни от най-модерните филиални библиотеки с богат специализиран фонд в системата на Университетската библиотека. Изложбата може да бъде разгледана до 22 декември 2017 г.

На откриването присъстваха заместник-ректорът доц. д-р Георги Вълчев, деканът на Историческия факултет доц. д-р Тодор Попнеделев, директорът на Университетската библиотека доц. д-р Анна Ангелова, чл.-кор. проф. Иван Илчев, библиотекари, студенти и преподаватели.

Доц. Ангелова заяви, че библиотека „История“ е следвала първия университетски факултет на нашата Алма матер и отбеляза, че този факт сам по себе си подчертава необходимостта от библиотеката във времето: „Всички колеги знаят, че тя е една от най-активно ползваните библиотеки, защото историците не могат без книги, не могат да не се връщат назад във времето без да ползват богатите фондове на библиотеката“.

1

В приветствието си директорът на Университетската библиотека подчерта, че са важни не само книгите, но и хората. Тя отбеляза, че колегите й, работили в историческата библиотека, са оказали изключително голяма помощ на колегите от Историческия факултет за научните им търсения, издирване на материали, за подготовката на библиографии. „Тази невидима част на пръв поглед от тяхната дейност е най-важната част, която те са направили през годините. Те са дали своя достоен дан именно по този начин за развитието на факултета“, добави още доц. Ангелова.

Доц. д-р Тодор Попнеделев заяви, че неговите думи са благодарност към всички, позволили да бъде възстановена и паметта на факултета чрез тази изложба.

Има нещо, което през годините, ние, преподавателите, а и студентите от този факултет знаем. Когато отидеш в библиотеката, ще намериш протегнатата ръка и услужливия човек, който ще ти помогне. Много хора минаха през библиотеката, получавайки знанието, получавайки ориентацията къде да намериш това, което ти трябва“, каза деканът и отбеляза още, че наистина историците не могат без книгите. Той добави, че библиотеката е както знанието, така и паметта на факултета. „Имали сме късмета през годините в библиотеката да работят хора, които са имали душата на Историческия факултет, за което им благодаря!“, каза още доц. Попнеделев и показа пред присъстващите списък с имената на всички, работели през годините в библиотеката, като поднесе искрената си благодарност пред труда им.

4

Той припомни някои от тях, както и времето, когато библиотекарите заедно със студентите са пренасяли книгите в новия им дом. „Библиотеката е факултетът и факултетът е библиотеката“, каза още деканът на Историческия факултет.

От свое име и от името на студентите, възпитаници на факултета, поздрав към работещите в библиотеките поднесе и председателят на Студентския съвет на Историческия факултет Десислава Георгиева.

3

По повод двойния юбилеен празник ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков изпрати поздравителен адрес, в който подчертава, че библиотека „История“ води началото си още от зората на възникването на първото българско висше училище и е една от най-старите научни библиотеки у нас. Едни от най-изтъкнатите и ерудирани български историци като проф. Димитър Агура, проф. Васил Златарски, проф. Александър Бурмов са и сред първите уредници на библиотеката. Със своята изключителна компетентност, вещина и познание те са комплектували фонда с уникални поредици и съчинения, които да бъдат от полза на студентите в техните научни дирения. Измерен във времето, четвърт век библиотека „Археология“ не е дълъг период, но е достатъчен, за да бъде направена равносметка за извървения път, изтъква още ректорът и подчертава, че работата на библиотекарите изисква освен висока квалификация и изключително високо чувство на отговорност, защото са пазители на историческата памет, на връзката между миналото, настоящето и бъдещето.

2

Eдновременно с учредяването на Историческия семинар през 1897 г. е създадена и Институтската библиотека. Целта е да се "улесняват и упътват членовете му студенти историци към изучаване на исторически извори, към самостойни научни изследвания и към практическо прилагане на придобитите знания из областта на всеобщата и българската истории и на археологията[...]."

Новоизграденият исторически семинар първоначално е ръководен от Димитър Д. Агура, а след смъртта му през 1912 г. е заместен от Васил Златарски. През 1924 г. ръководството на Семинара се поема от Гаврил Кацаров.

Със създаването на семинарните библиотеки към Историческия и Философския семинар се поставя началото на изграждането на първата централизирана библиотечна мрежа в страната.

През 1904 г. фондът на библиотеката наброявал 1000 тома книги и списания, през 1920 г. нараства на 1500 тома, през 1932 г. – на около 3500 тома. Понастоящем фондът на факултетната библиотека наброява над 66 000 тома, от които 60 650 книги и над 6000 тома периодика.

6

До 2007 г. библиотека „История“ се намира в каб. № 37 – втория етаж на Южното крило на Университета. До 1986 г. не разполага с читалня. От 1986 г. кабинет № 36, в който се помещава проф. Ал. Фол, е преотстъпен за читалня, в която са обособени 20 места. Сътрудниците в библиотеката са историци по образование и със следдипломна квалификация по библиотечно-информационни науки, с повече от 20-годишна библиотечна практика.

През лятото на 2007 г. след близо пет десетилетия, библиотеката напуска своето място и се пренася в новите преустроени и модернизирани помещения на университетската печатница в партера на Южното крило. Студентите от Историческия факултет чрез жива верига пренасят библиотечните томове на новото място.

22

Днес Библиотека „История“ e една от модерните библиотеки в системата на Университетската библиотека, чиято материално-техническа база и условия за работа и четене отговарят на съвременните изисквания и стандарти в областта на библиотечната практика. Фондът й наброява над 66 000 тома книги, периодични издания, карти, отпечатъци. Библиотеката притежава ценни сбирки, свързани с отделни исторически дисциплини и редки издания по история на Българското възраждане. Разполага с богат справочно-информационен фонд от езикови и тематични речници, атласи, албуми и др. на български и чужди езици. Фондът на библиотеката се попълва с нови заглавия чрез покупка, дар и книгообмен, а по линия на абонамент се получават специализирани български и чуждоезикови периодични издания. Част от постъпленията във фонда са дар от авторите или техните наследници и близки.

5

Библиотеката разполага с 25 читателски места, 11 от тях компютъризирани.

През 1992 г. библиотека „Археология“ става филиал на Университетската библиотека. В момента притежава над 15 850 тома - книги, научна периодика, справочници, каталози от изложби, редки и ценни издания в областта на археологията, историята на изкуството, нумизматиката и епиграфиката, археометрията.

Съхраняват се и личните библиотеки на доц. Васил Василев, един от най-добрите познавачи на античните технологии на металите, както и на доц. Стефка Ангелова, дългогодишен преподавател и ръководител на катедра „Археология“, специалист по средновековна археология и прехода от Античност към Средновековие.

Библиотеката е с 24 читателски места, разполага със скенер и на един от компютрите се съхраняват дигитализирани материали, предоставени от преподавателите.