В Аулата бе открита международна научна конференция на тема: „Балканите и Европа в Източната криза (1875–1881 г.)“, организирана от Историческия факултет на Софийския университет. Събитието е част от програмата за честванията във връзка със 140-годишнината от Руско-турската освободителна война (1877-1878) и възстановяването на българската държавност и е финансирано от Университетския комплекс по хуманитаристика "Алма матер".
На официалното откриване на научния форум, организиран по повод 140-та годишнина от края на Руско-турската война (1877–1878 г.) и Освобождението на България, присъстваха ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков, посланици, преподаватели, студенти и гости.
Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков откри конференцията и заяви, че за Алма матер е чест да бъде домакин на такъв научен международен форум. „Темата, която ще обсъдите днес, е важна. Тя е била важна през този исторически период за цяла Европа, важна за Балканите и най-вече – важна за нас, българите, за които това е ключов исторически момент“, подчерта проф. Герджиков. Той отбеляза още, че именно на историците е задачата да подходят обективно така, че да научим истината такава, каквато я представят документите и свидетелствата. Проф. Герджиков пожела успех в тази важна мисия и изрази увереността си, че това ще се случи, защото международното участие и експертизата на участниците, както и съставът на конференцията и качеството на научните изследвания са гаранция за това.
Председателят на организационния комитет проф. Иван Илчев приветства присъстващите и благодари на Университетския комплекс по хуманитаристика и на ръководството на Софийския университет за осигуреното финансиране на събитието.
„Миналото си не рядко виждаме едноцветно. Като далтонисти. Черно и бяло. А другите оценки? Тези, които дават истинският цвят на картината?“, с тези думи проф. Илчев започна приветственото си слово. Той обърна внимание, че доскоро Освобождението и създаването на самостоятелната българска държава са били сред най-безспорните събития.
„Появиха се сладкогласни историци или търсещи особена популярност или с политически наочници и исторически букаи, които подминават с пренебрежение всичко, що обикновените руси сториха, подминават делото на десетките руски войни, десетки хиляди, от които са оставили костите си в България – по полесраженията, но най-често в лазаретите и болниците“, каза проф. Илчев.
Той изрази съжалението си, че и Трети март е станал жертва на скудоумни подозрения: „Не била тази дата начало на българската държавност, прерано дошло Освобождението, прекъснато било спокойното развитие на българите в гостоприемната утроба на Османската империя“, посочи проф. Илчев и добави, че безстрастната история отмерва намеренията, но и резултатите. Той изтъкна, че каквито и да са били намеренията на Санкт Петербург, обективните историци знаят, че решенията са смесица от алчност, отстъпление пред общественото мнение, от идеализирана славянска солидарност, резултатът е един – свободна България.
Проф. Илчев посочи, че някои предлагат за начало на нашата държавност да се счита свикването на Учредителното събрание, забравяйки удобно, че то е свикано от русите. Или изборът на княз Александър, забравяйки, че той е избран като руска креатура. Или независимостта на България през 1908 г., забравяйки, че за да я признае Османската империя, отново голяма е била ролята на Русия.
В живота на народите символът, идеята, себепредставата имат не по-малко значение от институцията, от владетеля, от пръкването на политиците, изтъкна проф. Илчев и добави: „Ако говорим реално за началото на Нова България, то това по-скоро е приемането на Търновската конституция. Но народите не се нуждаят от юридически сухи словеса, а от символи. И този символ бе безсилието на султана, руските казаци, които разярчиха конете си на хвърлей място от Цариград, обширните, макар и никога неосъществени, граници от Сан Стефано, хвърлянето на фесовете и трескавото полагане на новия тип европейски шапки на вдигнатите гордо глави“.
Проф. Илчев попита дали терзанията ни не са резултат от дълбоко вкорененото неудоволствие, че не ние се освободихме, а нас ни освободиха. По думите му, тези терзания често са безоснователни и посочи, че съдбата на други балкански народи не е по-различна и техният път като самостоятелни държави е дошъл като резултат от успешни руско-турски войни. Проф. Илчев постави въпроса дали оспорването на войната и Освобождението не идва от гузната съвест на нашите политици и интелигенти после и добави, че начинът, по който е дошло Освобождението, не е успял да създаде нужния авторитет на българския политически елит. Той даде пример със съседните балкански народи и техните герои Милош Обренович, Александър Куза, княз Данило, застанали начело на народите си с успеха на делото си. По думите на проф. Илчев, българските герои са Левски, Бенковски и Ботев, които са загинали без да доведат борбата до успешен край и с оправдано самочувствие да застанат в предните редици на ръководителите на новата държава.
Той посочи още, че и самите освободители не са искали българите да трупат прекомерно самочувствие и неслучайно българският корпус е ограничен на 7-8 хиляди души и изключвайки сраженията при Шипка, е използван повече за охранителна дейност. „Българите са поставени във второстепенно подчинено положение при извоюване на свободата си – на безгласни пионки, за да са вечно признателни“, отбеляза проф. Илчев.
По думите му, характерните особености на Освобождението довеждат и до особения български биполярен модел на света, който си изгражда политическият ни елит и който с малки изменения господства до наши дни.
„Освобождението всъщност бе провал. Катастрофа на всички основни идеи на Левски, когото славим като идеолог и стратег на националната революция“, каза проф. Илчев и допълни, че то е една голяма печалба, която българите са изтеглили от историческата лотария след пет века османска власт.
По думите му, войната и Сан Стефано са срутили окончателно започналата да се пропуква вече стена, отделяща българите от Европа. Проф. Илчев отбеляза, че не бива да допускаме паметта да изчезне и посочи, че Трети март ще остане, защото в народното съзнание тогава е теглена междата между „робското“ вчера и свободното днес. В края на словото си той призова да не се отказваме от традициите си, да не ги отхвърляме с лека ръка, за да помислим за поколенията с българи, които са виждали в Трети март един край и едно начало.
Проф. Пламен Митев от Историческия факултет изнесе доклад на тема „Войната, мирът и свободата (140 години по-късно)“, в който насочи вниманието върху достойнствата и недостатъците на натрупаната през поколенията солидна историографска книжнина за събитията по време и след Руско-турската война 1877-78 год.
Освободителната война безспорно е едно от най-проучваните събития в българска възрожденска история, като интересът към нея започва още след обявяването й и не стихва до ден-днешен, формирайки огромен масив от информация и изследвания. Историци, политолози и културолози периодично издават нови тематичните сборници и монографии, студии, статии и научни съобщения, посветени на един или друг аспект от Освобождението, като към момента общият им брой надхвърля 5 хиляди издания.
Представители на различни историографски школи дават своя принос за формиране и разширяване на познанията ни за ключови теми от периода, като събитията на Балканите в годините на голямата Източна криза, изясняването на ролята на нашето национално-освободително движение (по-конкретно Априлското въстание от 1876 г.) за задълбочаване на Източния въпрос и за формирането на онова обществено мнение, принудило правителствата на Великите сили да се намесят пряко в разрешаването на сложния възел от балкански проблеми; за българското участие в структурите на временното руско управление; детайли от регионално естество, засягащи развоя на бойните действия и много други.
Според проф. Митев, един обективен преглед на специализираната българска литература от последните години, посветена на Освободителната война, би отбелязал тенденцията да се отделя все по-голямо място за въпроса за „цената на свободата“ - имайки предвид не отколешния спор за броя на жертвите от войната, нито вложените от Русия човешки, стопански и финансови ресурси за военната кампания. Като по-важна промяната в акцента на новите исторически изследвания трябва да се считат опитите за вменяване на наши и чужди специалисти на усещането, че българите са получили свободата си даром. Не би могло да се отрече огромната заслуга на руската дипломация и император Александър II за разрешаването на Източната криза, но това не означава, че българите са стоели безучастно. Част от цената за Освобождението е платена с български жертви, но също така, бойният дух и мъжеството на българските отряди има неоспоримо значение за развоя на военния конфликт.
Въпреки това, именно тази завишена пристрастност и романтично-героичен патос ограничава възможностите за обективен анализ на героизирания документален материал, посочи проф. Митев. Като най-силен недостатък на българската историография по отношение на Освободителната война бе посочено обстоятелството, че всички поколения историци тогава и сега са "заложници на политическото злободневие". Неизменните сблъсъци между русофилското и русофобското мислене за войната са уловими не само в публичното говорене на политици и недоучени журналисти и общественици, но за съжаление присъстват видимо и в научната книжнина. Според проф. Митев, докато тези характерни нашенски политически нрави и страсти не бъдат преодолени, обективният разказ за нашето Освобождение няма скоро да бъде написан.
В края на доклада си той призова колегите си от академичната общност да се прояви воля за отхвърлянето на наложените от предните години митологеми, да се премине отвъд на националния исторически разказ, за да се усвоят подходите и инструментариума на модерните историографски школи и пожела на участниците в международната конференция да дадат такъв добър пример именно в тази посока.
В рамките на международната конференция в Централното фоайе на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе открита и съпътстваща събитието документална изложба „Възкресение на свободата“.
Изложбата, която може да бъде разгледана до 23 март 2018 г., е организирана съвместно от архивите на Република България, Руската федерация и Република Румъния. В нея са включени документи, снимки и гравюри, представящи воюващите страни, хода на военните действия, живота по време на войната и нейния заключителен етап с подписването на Сан Стефанския и Берлинския мирни договори. Много от материалите се показват за първи път пред българската публика. Техните оригинали се съхраняват в архивните хранилища на централните и регионалните архиви на България и Румъния, на руския Държавен военно-исторически архив, руския Държавен исторически архив и в Архива на външната политика на Руската империя.
Експозицията бе открита от председателя на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев, който заяви, че за него е чест да открие съвместната изложба, посветена на 140-годишнината от Руско-турската война и от Освобождението на България. Доц. Груев подчерта, че изложбата е продукт на съвместните усилия с Руското федерално агентство на архивите и по-специално с Руския военно-исторически архив. Тя е част и от общите усилия с румънските архиви, които също са представили изключително интересни документи.
Доц. Груев представи накратко идеята за зараждането на тази изложба и отбеляза, че инициативата е дошла от румънска страна. Доц. Груев обърна внимание, че в изложбата са показани нови неща от българските архиви, но преди всичко нови неща от руските и румънски архиви, които са малко известни на българската публика. „Опитали сме се да представим не само военните действия, но санитарното дело в годините на войната, животът в тила, страданията на цивилното население, включително и на мюсюлманското население в хода на бойните действия“.
Доц. Груев подчерта, че организаторите на изложбата са се опитали да пресъздадат и паметта за войната и в трите страни в десетилетията след нейния край.
„По този начин ние изказваме нашата почит към руските воини, които оставиха костите си при Плевен, Шипка, Пордим, Бяла. Към румънските воини, дали голям брой жертви при Гривица, Плевен, Оряхово. На онзи финландски корпус от доброволци, който даде голям брой жертви при Горни Дъбник. Считам, че като държава, като общество, ние им дължим почит и това е една от формите да я изразим“, каза в края на словото си доц. Груев.
Директорът на Руския държавен военно-исторически архив Ирина Гаркуша изрази огромната благодарност към председателя на Държавна агенция „Архиви“ за организацията на събитието. Тя припомни, че Руският държавен военно-исторически архив е основният съхранител на документите от събитията от Руско-турската война и в него се пазят над 1500 архивни единици, съхраняват се много лични фондове на военни подразделения, фондът на генерал Гурко, Скобелев.
В тридневната конференция ще вземат участие учени и изследователи от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Българската академия на науките, Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Националния военен университет „Васил Левски“, Нов български университет, Руския държавен хуманитарен университет, Белградския университет, Института за славистични изследвания РАН, Санкт-Петербургския исторически институт, Македонския научен институт, Института за военна история в Москва, Националния университет „В. Н. Каразин“ в Харков, Университета в Нови Сад, Историко-археологическия музей в град Азов и други.
Докладите ще бъдат разпределени в няколко тематични секции: Балканските общества в навечерието на Източната криза; Европейското обществено мнение и Източната криза; Високата порта, реформите и Източният въпрос; Войната; България, Балканите и мира; Към нов международен ред; Паметта за войната.