Лектори бяха д-р Емил Вубен от Университета във Вагенинген - Холандия, Ееф Леу от Европейската платформа за иновации в управлението на водите, д-р Клаудия-Силвиана Муресан от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия и Катерина Михайлова от „Загорка“, част от групата на HEINEKEN / Загорка Зелена Зона.

Модератор на събитието бе акад. Атанас Атанасов от Съвместния геномен център. В своето въведение той отбеляза, че биоикономиката е сложно и противоречиво понятие. По думите му, биоикономиката се превръща от икономика, основана на познанието, в биоикономика, основана на иновациите.

Акад. Атанасов отбеляза, че кръговата икономика означава да не се губи нищо и посочи, че земеделието ще определя не само храните и фуражите на сто процента, но и енергията – 25-30%, химическата промишленост на 20-25%, профилактиката и лечението на 40-50%, леката промишленост и туризма.

Доц. д-р Стоян Шишков, декан на Биологическия факултет приветства присъстващите в Аулата на факултета. По думите му, провеждането на сесията от лекциите е знаменателно, защото сградата на Биологическия факултет хронологично е свързана със селското стопанство. Деканът припомни, че тя дълго време е била Агрономически институт.

„Радостно е, че този стопански отрасъл бавно, но уверено се възстановява и времето е много подходящо за въвеждане на нови подходи за усвояване и устойчиво развитие на земеделските ресурси“, каза още доц. Шишков.

По думите му, амбициозната цел за преминаване от линеен модел на икономически растеж към кръгова икономика е особено важна за оптималното използване на земеделските ресурси и въвеждането на иновативни агро-екологични решения.

Емар Хемеке, съветник по земеделие за България и Румъния в посолството на Кралство Нидерландия, също отправи своя поздрав към аудиторията. Той посочи, че на европейско ниво има редица инициативи, свързани с кръговата икономика. По думите му, това е начин за прилагането на амбициите по отношение на Парижкото споразумение и на целите на ООН за устойчивото развитие. Ако го правим интелигентно, тези цели могат да бъдат постигнати в голяма степен чрез кръговата икономика, подчерта Емар Хемеке и отбеляза, че темата е важна и трябва да има дискусии, за да се намерят най-правилните решения в тази посока.

В рамките на събитието присъстващите имаха възможността да научат повече за кръговата икономика през призмата на сектор „Земеделие и храни“, да чуят мненията на експерти от Холандия, водеща страна в прилагането на кръговата икономика, както и да разберат кои са успешните бизнес модели на кръговата икономика и дали има успешни истории в тази сфера и в България.

Основните теми на форума бяха преходът на земеделието в ЕС към кръгова икономика, основи и теория на кръговата икономика, действащи бизнес модели и конкретни примери. Събитието бе част от серия лекция в България и Румъния, като първите дискусии започнаха на 21 ноември в Клуж-Напока.

Кръговата икономика е един от приоритетите на ЕС, след като в края на 2015 Европейската комисия одобри амбициозен пакет от мерки. Неговата цел бе да стимулира прехода на Европа към кръгова икономика, което от своя страна ще повиши конкурентоспособността в световен мащаб, ще стимулира устойчивия икономически растеж и ще създаде нови работни места.