Научният форум, с който се отбелязва значимото събитие от българската история, е организиран от Историческия факултет и Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Института за исторически изследвания и Института по балканистика с център по тракология към Българската академия на науките, Военната академия „Г. С. Раковски“, ДА „Архиви“ и други национално значими научни и музейни институции. Той ще продължи и на 5 септември 2025 г. и в него участват 21 изследователи от България, Англия, Германия, Австрия, Румъния и Гърция.

Участниците и гостите на конференцията бяха посрещнати от декана на Историческия факултет проф. д-р Мира Маркова, която поздрави всички и заяви, че има събития в българската история, които никого не оставят безразличен. Съединението през 1885 година на Княжество България и Източна Румелия е именно такова събитие. Проф. Маркова отбеляза, че подготовката и реализацията на Съединението е пример за борбата за държавност, която тогавашните българи са демонстрирали без външна подкрепа и въпреки неблагоприятната международна обстановка.

Дръзкият акт на Съединението и неговата безапелационна защита чрез сръбско-българската война поставят основите на съществуването на българската държава в модерността и анонсират утвърждаването на тази държава, която да служи на българския народ. „Днес наистина сме се събрали съмишленици, за да отбележим този феноменален акт на българската борба за държавност“, каза още проф. Маркова и припомни, че много скоро след Съединението се изгражда и Софийският университет и че мнозина от присъстващите в Аулата са негови възпитаници.

В словото си ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев отбеляза, че за него е чест и удоволствие да отправи приветствие по повод провеждането на тържествената научна конференция, защото тя е посветена на наистина знаменателен акт в българската история, чиято 140-годишнина отбелязваме днес.

Ректорът посочи, че този акт показва няколко важни неща – на първо място той илюстрира големия исторически оптимизъм, с който българите се опитват да стъпят пълноценно в съвременната карта на Европа и на света. Акт, който показва, че въпреки политическите различия, тогава, когато имаш подкрепата и въжделенията на цял един народ, обикновено се постигат добри крайни резултати. Акт, който може да ни накара да се замислим за съвременността, за това накъде сме тръгнали, къде искаме да стигнем, как да го направим. Който с цялата своя сложност, с противоречивите си процеси, говори, че ако нямаме държавници на висота, едва ли бихме могли да утвърждаваме държавност, да утвърждаваме самочувствие и национално единение, каза още проф. Вълчев.

Той обърна внимание на програмата на научния форум, в която се засяга различна проблематика и специално изрази задоволството си, че е поставен акцент върху ролята и значението на княз Батенберг. „Истината е, че ако той не беше проявил мъжество, не беше поел този труден избор да подкрепи и да застане начело на този акт, той може би нямаше да бъде толкова успешен и нямаше да можем да кажем, че това събитие в пълнота реализира самочувствието и желанието на българите да се наредят сред останалите народи по напълно достоен начин“, каза още проф. д-р Георги Вълчев. Той пожела успешна работа и успешни дискусии по време на конференцията и изрази надежда този празник да утвърди самочувствието на съвременна България – нещо, от което имаме въпиюща нужда в днешно време.

По повод тържествената сесия бе изпратен поздравителен адрес от председателя на Народното събрание доц. Наталия Киселова. В него тя изразява увереност, че конференцията ще бъде интересна и полезна, защото ще бъдат споделени различни исторически факти и научните изследвания на изявени учени и специалисти за този самостоятелен акт на българския народ, повод за национална гордост и самочувствие. Доц. Киселова благодари за оказаната чест да бъде патрон на конференцията съвместно с ректора на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев.

В своя поздрав доц. Киселова изразява увереността си, че дискусиите във форума ще бъдат удовлетворяващи за всички участници, които ще представят своята гледна точка за събитията, свързани със Съединението на Княжество България с Източна Румелия и ще дадат началото на националното честване на забележителната 140-годишнина.

Приветствие поднесе и чл.-кор. проф. Евдокия Пашева, заместник-председател на Българската академия на науките. Тя отбеляза, че много рядко в новата история на България сме свидетели на събития, които резултат от националното единство на българския народ. Тя припомни ключови моменти от историята, свързани със Съединението и пожела успешна работа.

В своето приветствие деканът на Геолого-географския факултет проф. дн Климент Найденов отбеляза, че днес сме се събрали с гордост и благодарност, за да отбележим 140 години от едно паметно събитие, което обедини нашата държава, нашия народ и нашата географска съдба под общ флаг и обща воля.

В словото си проф. Найденов отбеляза, че географията винаги е била невидимият съюзник в историята. Съединението обединява не само исторически владения, но и природно-социални пространства, които са географски взаимосвързани. Съединението означава обединяването на тези пространства в една икономическа и военна цел, което позволява по-ефективен обмен на стоки и капитали, по-кооперативно икономическо развитие, по-силна защита на националните интереси и идеал. Проф. Найденов акцентира върху развитието на стопанството и индустриалното начало, на по-сериозната мобилизация на човешки и материални ресурси и по-добрите възможности за образование и култура, за по-широките връзки между центровете на най-добрите региони.

„Съединението показа волята на народа да живее в свободна и суверенна държава. То разкри потенциала на гражданската енергия, на местното самоуправление, на институциите, на културното наследство като движеща сила за национално възраждане“, каза още проф. Найденов.

Полковник доц. дн Петър Маринов, зам.-началник по учебна и научна част на Военната академия „Г. С. Раковски“, също отправи приветствие, в което посочи, че Съединението е едно от най-величавите събития в новата българска история и първа успешна стъпка по пътя към тъй жадуваното национално обединение. В словото си той акцентира върху ролята на българските офицери в знаменателното събитие и припомни имената на част от тях и техните дела.

Заместник-председателят на Македонския научен институт доц. д-р Наум Кайчев също поздрави участниците на конференцията и припомни исторически факти и дейци, дали своята лепта за Съединението.

Паралелно с научния форум в Централното фоайе в Ректората бе подредена изложба от карти, подготвена от Геолого-географския факултет.

Студентският Военно-исторически клуб към Историческия факултет на Софийския университет представи изложба за войнишките паметници.

Научният форум продължи с научни доклади.

Поднесен бе венец на мавзолея-костница на княз Александър Батенберг.

Програма

Ден преди откриването на конференцията в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция се проведе пресконференция по повод събитието, на която бяха представени целите и програмата на научния форум, както и идеята в София да бъде издигнат паметник на княз Александър Първи Батенберг и на Съединението.

Репортаж на Телевизия "Алма Матер":