Начало / Новини / Новини и събития / Софийският университет и НДК отбелязаха Деня на народните будители с изложба и кръгла маса за бъдещето на българския език

   
Софийският университет и НДК отбелязаха Деня на народните будители с изложба и кръгла маса за бъдещето на българския език

По случай Деня на народните будители и отбелязването на 1100-годишнината от блажената кончина на свети Климент Охридски на 1 ноември в Централното фоайе на НДК бе открита интерактивната изложба „Искони бѣ слово”. По-късно през деня в НДК започна и кръгла маса на тема „Бъдещето на българския език“.

Събитията са съвместна инициатива на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Националния дворец на културата.

Експозицията „Искони бѣ слово” представя в образ и текст историята на българската книжнина от идването на Кирило-Методиевите ученици в България през 885/6 година до създаването на „История славеноболгарская“ и началото на Българското възраждане. Визуалната концепция и дизайн на изложбата са дело на авторите Борис Мисирков, Георги Богданов и Кирил Кузманов, които с иновативния си подход на разполагане на различни типове обекти превръщат изложбеното пространство в своеобразна машина на времето. Интерактивният мизансцен се допълва от внушителна хронологична визуализация на съдържанието, съпоставяща събития от европейската и българската история с развитието на славянската писменост. По този начин се провокира не само любопитство към многообразието на българската история, но и чувство на приемственост и принадлежност.

1

На откриването на изложбата изпълнителният директор на Националния дворец на културата Мирослав Боршош изрази радостта си да бъде домакин на експозицията и подчерта страхотното усилие на нейните създатели и на катедрата по Кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии на Софийския университет. „Чудим се как това тъмно място винаги да свети и това е начинът“, отбеляза той и подчерта, че предстои много важна работа – разговорът за езика. „Проблемът, който ние срещаме тук, е да запазим нивото и качеството на това, което правим за българската култура. Голямо изпитание е, защото същевременно търсим и онази масовост, с която да привлечем и много публика“. Мирослав Боршош изрази мнение, че това до някаква степен е и проблемът на езика – как да се променя, така че да е широко достъпен и в същото време да запази качеството си, смисъла си, важността си. Той пожела приятна работа на участниците в кръглата маса и изрази надеждата си резултатите от конференцията да са значими.

8

Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Анастас Герджиков поздрави присъстващите с Деня на народните будители и изрази радостта си, че партньорът на Университета – Националният дворец на културата – е домакин на тази прекрасна изложба, която много се харесва на посетителите. Той отправи своята благодарност към нейните създатели и организаторите на представянето й в Двореца. По думите на ректора изложбата е ценна и защото показва, че няма нужда да избираме между традициите и съвременното развитие и новите технологии. Тя показва как можем да използваме модерни начини да представяме това, което е със стара традиция, отбеляза проф. Герджиков и подчерта, че именно това е един от начините то да съществува и да оживее. По думите му, това е духът на това, което са правили народните будители. Ректорът подчерта, че поради тази причина днешният ден е особено подходящ за откриването на такава изложба.

7

Изложбата бе представена за пръв път в Централното фоайе на ректората на Софийския университет през май 2013 г. Името на изложбата „искони бѣ слово”, изписано на кирилица и на глаголица, ни отвежда към началото на славянската писменост, защото така започва първата книга, преведена от Св. Константин-Кирил на познатото му от ранно детство солунско наречие.

2

Седемдесет светещи пана, фрагментарно разпределени по теми, изпълват залата и напомнят за комплексната структура на историческото познание. Интерактивният мизансцен се допълва от внушителна хронологична визуализация на съдържанието, съпоставяща събития от европейската и българската история с развитието на славянската писменост.

В Националния дворец на културата изложбата може да бъде разгледана до 18 ноември 2016 г.

6

По-късно през деня в Зала 7 на Националния дворец на културата започна кръгла маса на тема: „Бъдещето на българския език“. Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков поздрави участниците в конференцията и заяви: „Мисля, че една кръгла маса по темата за българския език е подходящ начин да отпразнуваме Деня на народните будители. Народните будители са тези, които чрез книжовност и просвета са успели да пробудят националното самосъзнание и важен аспект в това самосъзнание е нашият роден език“.

Проф. Герджиков изрази уверението си, че хората, присъстващи на конференцията, ще допринесат сериозно за това българският език да стане език с наистина изследвани всички сложни аспекти, защото съсредоточаването върху езиковата норма през последните 30-40 години ни е лишило от възможността да изследваме езика в дълбочина. „Сигурен съм, че вашите приноси през следващите години ще попълнят тази празнина и ще успеем да се похвалим пред света с българистика, която впечатлява“, добави още ректорът на Софийския университет.

9

Той пожела голям успех в начинанието и изрази увереността си, че всеки от участниците в научния форум, представяйки това, което е подготвил, ще го свързва и с днешния празник. „Празник, който ни задължава да дадем най-доброто от себе си не само като учени, но и като българи. Успех!“, каза в края на приветствието си проф. Герджиков.

Проф. дфн Анна-Мария Тотоманова, ръководител на Катедрата по Кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии на Софийския университет, приветства участниците в кръглата маса и отбеляза, че българският език е езикът, на който сме казали първите си думи, езикът, на който сме чули първите песни и приказки от своите майки и баби, това е езикът, на който общуваме и учим децата си на това що е добро и що е зло. Това е езикът, чрез който мислим и чрез който опознаваме околния свят. Това е езикът на едно културно и духовно пространство, съществуващо от векове, езикът, с който си служи първият учител на българския народ св. Климент 1100 години, от чиято блажена кончина отбелязваме през тази година.

10

За мен българският език е най-ценното ни национално достояние, съхранило духовността и културната рамка на народа ни“, отбеляза проф. Тотоманова и подчерта, че съвсем не е случайно, че на старобългарски думата „език“ означава народ. Тя подчерта още, че макар днес в нас да тече кръвта на много народи, по език ние сме и оставаме българи. Благодарение на това наследство сме се съхранили като народ. „Времената, в които живеем, поставят пред този език много предизвикателства. Успяват ли учителите по български език и литература в българското училище да покажат силата на родното слово? Да убедят учениците, че българският език не е просто един малък език. Успяват ли да покажат, че той е съвършен инструмент, на който се твори и превежда литература и наука? Инструмент, който може да създава светове и да вдъхновява своите носители“, каза проф. Тотоманова.

Проф. Тотоманова повдигна въпроси и за това какво става с езика на онези българи, които напускат родината ни в търсене на по-добър живот? Какво става с езика на медиите и социалните мрежи, където кирилицата е заменена с развалена латиница. Как глобализиращият се свят е запазил своята културна и езикова идентичност, как да покажем красотата на нашия език и постиженията на българската литература и култура на другите народи. И по-важното – ще се гордеят ли нашите деца с езика на своите предци, така както нашите деди са се гордели с него?

По тези въпроси ще разговаряме днес в Деня на нароните будители и в памет на св. Климент, почитан не само от българския народ, но и от целия православен свят“, обобщи проф. Тотоманова. Като благодари на всички участници в това важно събитие, тя подчерта: „Отговорността за нашите бъднини, за бъдещето на езика ни и на България е в нашите ръце, дами и господа, и нашият глас заслужава да бъде чут“.