На събитието присъстваха ректорът на Софийския университет доц. д-р Първан Първанов, президентът на Република България госпожа Илияна Йотова, проф. дфзн Иван Лалов, проф. д.ик.н Соня Милева, директорът на Университетската библиотека доц. Биляна Яврукова, деканът на Историческия факултет проф. Мира Маркова, представители на Българската православна църква, на дипломатически мисии в Република България, учени, преподаватели, гости.

Директорът на Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" проф. дфн Вася Велинова отправи поздрав към присъстващите в Аулата и отбеляза, че на нея се е паднала честта да сложи началото на тържественото честване на 40-годишнина на Центъра за славяно-византийски проучвания „Професор Иван Дуйчев". Юбилей, предразполагащ към равносметка, поглед към миналото и разбира се - към мечти за бъдещето.

Още в началото на словото си проф. Велинова призова, за да не се изневери на традицията, която се спазва на юбилейните чествания на Центъра, тържеството да започне с почитта към миналото. Тя припомни, че през последните пет години ни напуснаха уважавани колеги и членове на научния и международния научен съвет на Център „Професор Иван Дуйчев: проф. Желязко Стоянов, проф. Петър Ангелов, проф. Николай Шиваров, доц. Христо Темелски, доц. Костадинка Паскалева, доц. Стефан Тъпанов, проф. Хайнц Миклас, проф. Джанфранко Джираудо, проф. Борис Фонкич, ас. Иван Патев. Проф. Велинова призова с минута мълчание и със ставане на крака да се почете светлата им памет.

В приветствието си директорът на Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" отбеляза, че в ден като днешния би следвало да се замислим къде се намира Центърът в сложната плетеница от мостовете на времето, успя ли той да намери своята „пътека към утрото" по заглавието на една от последните книги на професор Иван Дуйчев.

„40 години за една институция са достатъчно, за да се утвърди и недостатъчно, за да разгърне истинския си потенциал, защото зрелостта носи със себе си повече ефективност и дълбочина, но и повече отговорности. И това ще видите в изданията, в резултатите от научните ни проекти, в участията ни в различни научни форуми, в публикациите на членовете на научния колектив. Това е и надеждата ни за бъдещето“, каза проф. Велинова и допълни, че за да може днес центърът да бъде едно добре функциониращо научно звено, основната заслуга е на хората, които през изминалите години са приемали работата си като мисия, като кауза, която трябва да бъде активно отстоявана. За да бъде центърът атрактивен и за млади, и за утвърдени учени, причината са неговите ресурси и начина на тяхното управление и презентиране.

„Затова не мога да не кажа следното: Ако днес ние честваме този юбилей и се радваме на резултатите от положения труд, заслугата е на нашия патрон професор Иван Дуйчев, който е проявил завидна прозорливост, очертавайки профила на мечтаното от него звено и завещавайки му своя вечно търсещ дух и безкомпромисност в науката. Заслугата е и на Фонд „13 века България“ и на Фондация „Св. св. Кирил и Методий“, които подпомогнаха и контролираха изпълнението на завета на професора“, подчерта проф. Велинова и не пропусна да припомни и втората съпруга на проф. Иван Дуйчев - г-жа Нонка Дуйчева, работила всеотдайно за неговото дело.

Проф. Велинова акцентира и върху заслугите на първия директор на Центъра чл.-кор. проф. Аксиния Джурова. По думите й проф. Джурова не е пожалила време и усилия и постави солидни основи на целия проект, така че да направи по-лесно надграждането и опазването на създаденото.

„Няма как да пропусна усилията и всеотдайния труд на всички, подчертавам на всички колеги, работили в Центъра и допринесли за неговото израстване. Благодарност дължим и на нашите дарители - без вашата безкористна щедрост много събития просто нямаше да се случат. Трябва да отдадем дължимото и на многобройните ни приятели и съмишленици, както и на онези, които се опитваха да бъдат неприятели. Защото приятелите възвисяват духа ни - неприятелите го каляват и правят по-силен“, заяви още проф. Велинова.

Тя открои и приноса на всички ректорски ръководства на Софийския университет, подкрепяли според възможностите и контекста на времето всички начинания на Центъра, и отправи своята благодарност.

В своето приветствие проф. Велинова обърна внимание и на това, което екипът на Центъра ще остави за бъдещето. С видеопрезентация бе представен новия сайт на Центъра, който ще бъде активен от октомври тази година, за новата учебна година. „Той показва, че ние живеем в крак с времето и не се капсулираме в носталгична черупка по добрите стари времена. Стараем се да останем в сегашното и да надникнем в бъдещето. Затова сбирката ни от славянски ръкописи е напълно достъпна онлайн на сайта на Университетската библиотека, подготвяме същото и за колекцията с гръцки ръкописи, които са изцяло дигитализирани. Благодарим за това на Университетска библиотека и лично на нейната директорка за оказаното съдействие“, каза проф. Велинова и допълни, че чеклистът е актуализиран с всички нови датировки на ръкописите, идентификации на автори и произведения, сигнатури и идентифицирани фрагменти. Добавена е и библиография с публикациите върху ръкописи от центъра - почти 800 заглавия, които също ще бъдат достъпни онлайн от началото на идната учебна година.

Накрая проф. Велинова благодари на всички, уважили празника.

Доц. Първан Първанов, в. и. д ректор на Софийския университет, отправи поздрав от свое име и от името на академичната общност на университета. Той отбеляза, че в продължение на четири десетилетия Центърът за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ се е утвърдил като водеща научноизследователска структура в България и региона, посветена на задълбоченото изучаване на богатата история, култура и разнообразните аспекти на връзките между славяните и Византия през Средновековието. Доц. Първанов акцентира върху усилията на Центъра за опазването и популяризирането на безценно писмено наследство.

„Гордея се с факта, че Софийският университет е сред малкото университети, които притежават собствена сбирка от средновековни ръкописи от най-разнообразни жанрове. Интердисциплинарният характер на провежданите в Центъра изследвания дава възможност за изследователска работа на различни специалисти - историци, филолози, изкуствоведи, а библиотеката „Елена и Иван Дуйчеви” съхранява уникални заглавия и издания и е единствената специализирана библиотека, посветена на славяно-византийските отношения на всички равнища – политически, икономически, културни“, каза още доц. Първанов.

Обръщайки се към колегите си от Центъра, той ги поздрави и с решението да отбележат 40-годишнината с настоящата международна научна конференция. „Сигурен съм, че в рамките на научния форум ще бъдат представени интересни доклади, а дискусиите несъмнено ще вдъхновят нови сътрудничества и партньорства, каза още доц. Първанов и пожела на всички здраве и още много успехи.

Поздрав по повод 40-годишнината на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ отправи и президентът на Република България Илияна Йотова, която заяви, че днес ни събира една постигната мечта, един активен творчески път и едно обещаващо бъдеще. „Центърът на името на проф. Иван Дуйчев е жив и цялостен организъм, в който знаещи и можещи учени са вградили и умовете, и сърцата си. Това ще всеки каже, който познава тяхната дейност“, заяви г-жа Йотова.

В словото си държавният глава подчерта, че учените от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ също като своя патрон правят най-доброто за нашия род и държава. Те спасяват българската памет. Служат и на науката, и на българското достойнство. В приветствието си г-жа Илияна Йотова посочи още, че много авторитетни учени са вградили в центъра умовете и сърцата си, своята необикновена любов към историята и архивистиката, към писмеността, произхода на източниците, първопричината на духовността. „Тази любов е неръкотворното наследство на изтъкнатия медиевист и полиглот проф. Иван Дуйчев“, заяви Йотова.

Държавният глава припомни, че проф. Иван Дуйчев си отива от този свят през 1986 година, като завещава и къщата си, и библиотеката си на Софийския университет. В изпълнение на волята му дареният дом и събираният цял живот архив се превръщат в самостоятелен филиал на университета. „Богатата и ценна колекция от ръкописи, архиви, специализирана литература е опазена и като добра почва подхранва следващото поколение на студенти и докторанти“, допълни президентът.

Първи директор на центъра е проф. Аксиния Джурова, която го ръководи в продължение на 25 години. За проф. Дуйчев тя казва: „Да си обичаш Родината за Дуйчев беше основата. За България той говореше с думата „Отечество“. И книгите му, и изворите, които е търсил за историята на България, винаги са били пропити от патриотизъм, ама не пасивен патриотизъм“.

Днес Центърът „Проф. Иван Дуйчев“ е активна научна школа за студенти, дипломанти, специализанти, подчерта президентът, като посочи настоящите му постижения. Завършена е дигитализацията на научния фонд, изцяло обновената база данни е достъпна през сайта на библиотеката на Софийския университет, представя се серия от над 60 нови авторски издания, изпълняват се четири големи национални изследователски проекта.

По повод 40-годишнината му и за цялостния му академичен принос в областта на научните изследвания и съхраняването на средновековната история, изкуство, палеография и литература на България и Европа президентът удостои с Почетния знак на президента Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Отличието държавният глава връчи на неговия директор проф. Вася Велинова, на която благодари за отдадеността и отличното сътрудничество. Проф. Вася Велинова заяви, че приема високото отличие като израз на оценка за всичко, свършено през тези 40 години от екипите на Център „Иван Дуйчев“, към всички колеги и изследователи, работили в него през годините.

В рамките на тържеството от името на Светия Синод на Българската православна църква поднесе поздрав и Мелнишкият епископ Герасим. В приветствието на Българския патриарх Даниил се посочва, че им желаят здраве, сили и още много творчески вдъхновения в проучването, осмислянето на наследството на православния християнски Изток във вярно следване и приемственост на заветите на прочутия и всепризнат историк, палеограф и преводач проф. Иван Дуйчев, чийто дом и научна библиотека полагат основата на Центъра.

В адреса патриархът отбелязва, че Центърът е научно звено с национална и международна значимост, който през изминалите десетилетия се е утвърдил с приноса си към историческото познание, заслужено прославяйки българската хуманитаристика по целия свят. Мелнишкият епископ Герасим изтъкна връзките и доброто сътрудничество между Центъра и Българската православна църква и нейните научни звена: „Надяваме се и вярваме, че тези традиционни връзки на взаимно и полезно сътрудничество ще продължат да се доразвиват и в бъдеще“, каза накрая той.

Проф. Юми Ниномия от Университета Сока изрази своето дълбоко уважение и признание към Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Ивайн Дуйчев“. В изказването си тя засегна темата за важността на диалога между културите и народите и акцентира върху дългогодишния научен и академичен обмен между Софийския университет и Университета Сока, а изграждането на духовни и интелектуални мостове с България – важен културен център на Балканите, продължава да бъде плодотворно. Тя изрази най-искрените си пожелания за здраве и благополучие на всички присъстващи, за процъфтяване на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Ивайн Дуйчев“.

Проф. Аксиния Джурова, дългогодишен директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Ивайн Дуйчев“, се върна към създаването на Центъра и посочи, че днес от дистанцията на времето осъзнава кое ги е стимулирало при наливането основите на това ново, необичайно по структура звено в Университета, възникнало въз основата на прецедент - волята на професор Дуйчев: „То бе ентусиазмът на учениците от Класическата гимназия, на студентите от Софийския университет, както и на преподавателската общност с малки изключения, която виждаше в изграждането му компенсиране на една несправедливост. Професорът през целия си живот изпитваше носталгия по ранните години на своето преподаване и болезнено чувство, че бе лишен от възможността да създаде своя школа след войната, точно тук където са традиционните предпоставки за нейното съществуване“.

Проф. Джурова отбеляза, че гражданското поведение и изследователски метод на проф. Дуйчев са носили нещо от все още живите просвещенски идеали и вяра в позитивистичните резултати на науката. Тя цитира думите му: „Всеки, който действа в областта на културата като учен, поет или артист, трябва да следва висшата цел на живота си в това да изгражда мостовете на мира и на максималното разбирателство между хората и така да допринася за осъществяването на тази вечна мечта на човечеството. Само по този начин ученият може да поеме своята част от отговорността да бъде от полза на своя народ и на цялото човечество, както и да се справи със свещената си мисия на живота и творчеството...“. Проф. Джурова подчерта, че цялата научна дейност на проф. Иван Дуйчев е била пропита от желанието да постигне този висш идеал на учен и гражданин на своето отечество и на света.

Тя отбеляза още, че обединителната фигура на проф. Дуйчев личи и в името на Центъра, който не е византийски, не е славянски, а славяно-византийски, изхождайки от позицията на проф. Иван Дуйчев, че никоя култура не възниква сама за себе си, още повече не се развива в изолация и изследванията показват, че историческият прочит на историята извън конкретиката е възможно единствено при обхващането на различните процеси в тяхната взаимовръзка. И това, по думите му особено се отнася до народите, населили размирните Балкани.

По думите й за проф. Дуйчев византийската култура бе разбирана като надхвърлящата собствените си граници, и поради това, че тя е продукт на многонационална империя, всмуквала в своите корени живителните сокове от включените в нея народи, от които славяните са най-многобройните. „В разговорите ми с него, той често споделяше: „Ние сме два скачени съда още от IX век, с приемането на християнството от Византия. Но за учения не е достатъчно да се съгласи със силата на византийското въздействие сред славяните, защото то е продукт и от други, по-силни натрупвания, скрити под последвалите ги наслоявания, от турски, османски и западни влияния. И за всеки изследовател е важно да вникне в тези детайли, да осветли каналите, по които моделът прониква в тези общества - реципиенти.“ Тук той прекъсваше и добавяше следното: „Основният метод на всеки учен е респектът към извора“, отбеляза проф. Джурова. Според нея друго послание на проф. Дуйчев, което през годините с колегите й са успели да съхранят и следват най-последователно, е запазването на общата културна аура, в която ние тук, на този кръстопътен полуостров, в зоната на разлома, сме израснали, споделеността в духовен план и общия манталитет, общите символи, митове и герои.

В изказването си проф. Джурова припомни трудностите, с които са се сблъскали с колегите й при създаването Центъра и неговото книжовно богатство, завещано от проф. Иван Дуйчев. Тя изтъкна ролята и усилията на сегашния директор на Центъра проф. Вася Велинова и нейния екип за това Центърът да стане органична част от Университета.

Проф. Джурова отправи и послание към следовниците: „Те трябва да знаят, че изграждането и поддържането на Центъра и тогава, и сега, не бе и не е дело на една личност, а на колективна игра, както при спорта. За тази игра трябва екип от запалени хора и подкрепа в лицето на университетското ръководство, преподавателската колегия и Българската православна църква, която винаги е била зад нас. Зад нас тези години бе и втората съпруга на проф. Дуйчев - леля Нонка. Потомка на стар възрожденски род от Панагюрище, тя със своето гостоприемство, безкористност и любов към всички, които прекрачваха прага на Центъра, не позволи пътя към него да обрасне с трева. До нас бяха и нашите многобройни приятели, спомоществователи, близки и особено тези от художествената гилдия, така щедро обдарили през годините Центъра „Дуйчев“. Накрая тя пожела на добър час към следващия юбилей.

Празничният ден продължи по програма с пленарни сесии. Научният форум ще продължи до 12 юни 2026 г. и в него ще участват близо 80 учени от Европа, Съединените американски щати и Япония. Сред тях са утвърдени учени, представители на водещи научни институции и университети, както и млади изследователи. Сред участниците са директорът на Центъра за византийски изследвания „Дъмбартън Оукс“ във Вашингтон, доайенът на византинистиката, бивш президент на световната Асоциация за византийски изследвания проф. Петер Шрайнер, библиотекарят на българския Зографски манастир „Св. Георги“ на Света гора, археологът д-р Никос Мердзимекис, експерт в Министерството на културата на Гърция, деканът на Богословския факултет на Варшавската духовна академия проф. Йежи Остапчук и други изтъкнати византинисти и палеослависти от редица европейски и световни научни центрове.

Конференцията има цели да представи развитието на Центъра през изминалите четири десетилетия, да открои неговия мултидисциплинарен изследователски профил и да създаде пространство за обмен на идеи между учени от различни направления на медиевистиката. Научният форум ще даде възможност за представяне на съвременни изследователски подходи към проблемите на славяно-византийския свят и ще отдаде почит на научното наследство на световноизвестния историк-медиевист проф. Иван Дуйчев, чиято визия за интердисциплинарно изучаване на средновековната история и култура продължава да определя облика на Центъра и днес.

В последния ден на конференцията – 12 юни 2026 г., е предвидено посещение в Бачковския манастир, където участниците ще бъдат приети от Негово Преосвещенство Величкия епископ Сионий, игумен на манастира, и ще проведат заключително заседание.

По повод юбилея в Централното фоайе на Ректората бе открита постерната изложба „Образи на светостта в кирилските печатни книги (XVII–XIX в.)“ с автори доц. д-р Светозар Ангелов и гл. ас. д-р Мария Полимирова. Представени са и оригинали на старопечатни книги, предимно от последните дарения. Те са реставрирани в лабораторията на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“.

Годишнината се отбелязва и с поредица съпътстващи културни събития, сред които изложбите „Палимпсести“ на сръбския художник Велко Михайлович и „Италианско изкуство под тиклите“ от колекция „Зъбчеви“.

Ще бъдат представени и нови издания по повод 40 години издателска дейност на Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев".

Репортаж на телевизия "Алма Матер":