Проф. Анастас Герджиков откри събитието, изразявайки радостта си, че Алма матер отново е домакин на публично обсъждане на една актуална и остро наболяла обществена тема, каквато е бъдещето на труда в дигиталния свят. Проблем, безспорно надхвърлящ компетенциите, отговорностите и интересите само на една институция. Поради това, отбеляза ректорът, присъстващите на дискусията ще имат възможност да се запознаят с позициите и вижданията по проблема на едно високо институционално, административно и експертно ниво, и ще имат възможност да зададат своите въпроси не само към инициаторите на събитието - КНСБ, но и към министрите на образованието и науката и на социалната политика. Дигитализацията, в най-широк смисъл, промени напълно живота на всички ни – виждаме го ясно както в ежедневието си, така и по отношение на пазара на труда, поставящ нови изисквания към образователната система да развива като свой приоритет и дигиталните умения като предпоставка за успешна професионална реализация в бъдеще.

Целта на срещата е достигането, въз основа на открит и конструктивен разговор между заинтересованите страни, до важни изводи и очертаване на възможните посоки на действие на институционално и на гражданско ниво, обобщи проф. Анастас Герджиков.

Пламен Димитров посочи, че през последните две години Институтът за социални и синдикални изследвания към КНСБ активно се занимава с темата за бъдещето на труда в дигитален контекст. Сформираната експертна група отделя специално внимание на последствията от дигиталната трансформация в икономиката, индустрията, услугите и в социалната сфера - съответно, и на пазара на труда. Тези промени трудно биха могли да бъдат определени, но със сигурност отправят сериозно предизвикателство към всички ни и предполагат сериозно изследване, анализ и управление – което на етап все още липсва, констатира Пламен Димитров.

В изложението си председателят на КНСБ изведе четири основни тенденции, които трябва да се имат предвид при осмисляне на проблема: 1) глобализацията не само по отношение на малки икономики като нашата; 2) демографската криза в страната; 3) миграцията от слаборазвити региони към световните икономически лидери; 4) дигиталната революция от последните десет години.

Пламен Димитров изведе причините, които според него, са позволили и ще позволяват на новите дигитални технологии да влияят толкова силно всички сфери на човешката дейност: финансовата криза и произтеклото от нея усвояване на нови икономически области, каквато е и дигиталната; допълнителните инвестиции в развиването на тази сфера през последните години, довели до сериозни технически иновации; повята на новия проблем за собствеността и управлението на дигиталния свят и възможностите за прилагане на обществена регулация на тези процеси.

Пазарът на труда в развиваща се държава като нашата е засегнат от дигиталните трансформации далеч по-негативно, отколкото същите тенденции се отразяват в развитите западни страни. Необходима е адекватна социална политика за осигуряване на ощетените работници, отпадащи от пазара на труда, следствие на развитието на новите технологии, подчерта Пламен Димитров.

Дигитализацията е политическо, а оттам и обществено решение. Това означава не само да говорим за дигитализация, а да чертаем решения как ще се отрази върху хората и какви мерки трябва да се вземат, за да се неутрализират поне частично ефектите върху пазара на труда, обяви Пламен Димитров.

Министър Красимир Вълчев благодари на КНСБ и на Софийския университет за проявената инициатива за обсъждане на сериозен обществен проблем и определи ролята им като значими фактори по теми и проблеми на бъдещето. Той заяви, че днес, когато сме пред прогнозите голяма част от професиите да бъдат заменени от машини, е важно да се знае, че професиите, свързани с грижата за човека, с работата с хората и с разбирането им, няма да бъдат заменени. Образованието и науката са системи на бъдещето - трябва да обучават, да подготвят хората за бъдещата им реализация на пазара на труда, да са адекватни на света. Образованието би трябвало да бъде инструмент за преодоляване на неравенствата, но очакваното бъдеще пред нас ще засили неравенствата, изтъкна министър Вълчев. По думите му днес говорим за „дигитални неравенства“ като неравенства в ползването на технологии, а скоро ще се говори за неравенства между „дигитални създатели“ и „дигитални ползватели“. Икономиката ще зависи от това къде има повече хора, които създават и управляват машини на високо ниво, каза Вълчев и допълни, че в тази посока трябва да се развива образованието.

Министър Вълчев подчерта, че трябва да се акцентира и на хуманитарните специалности. По думите му, бъдещето ни като страна зависи от това не толкова дали ще бъдем държава с малко или голямо население, а с образовани учители. Ако има добри учители, всички ще имат по-добри резултати, както и ако по-добрите ученици стават учители.

„Не знаем какъв ще е пазарът на труда, вероятно и футуролозите не знаят, а в същото време образованието е система на бъдещето“, коментира министър Вълчев. Той допълни, че ще се появяват нови неравенства, а образованието трябва да е "асансьор", който да преодолява неравенствата между различните социални нива.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков поздрави организаторите на актуалната дискусия и изрази радостта си, че тя се провежда именно в Алма матер, в присъствието на студенти, преподаватели и общественици.

Той отбеляза, че темата за бъдещето на труда трябва да се разглежда от гледна точка на жизнения цикъл – тръгвайки от демографските предизвикателства и ранното детско развитие, стигайки до промените на пазара на труда и дигитализацията. Акцент в изказването на министъра бе темата за точните умения, които трябва да притежават работниците на бъдещето, за да отговарят на търсенето на работодателите.

Бисер Петков се спря на темата за развитието на информационните технологии, изкуствения интелект и новите работни места, откриването на нови сектори, продукти и услуги. По думите му, по-податливи на автоматизация са работните места, които включват рутинни дейности и изискват ниска степен на квалификация. „Работни места ще отпадат, важното е в тази трансформация да се запазят хората като бъдат подпомогнати в придобиването на нови умения и в кариерните преходи, които стават все по-динамични“, посочи министърът. Той изтъкна, че благодарение на развитието на информационните технологии има нови форми на заетост и организация на труда, а това поставя остро въпроса за социалната закрила на тези работници.

В ерата на цифровизацията дигиталните умения имат ключово значение за намирането на работа. Основно предизвикателство ще бъде определянето на основните знания за дадена позиция и по-доброто планиране на политиките за образование и обучение и заетостта. Министър Петков подчерта, че пазарът на труда вече не е базиран толкова на професиите, а на уменията.

„Дигитализацията на труда ще породи неравенства, безработица, поляризация на заетостта, но чрез адекватно образование и учене през целия живот тя ще направи труда по-творчески, по-добре заплатен и по-желан от младите хора“, каза в заключение Бисер Петков и добави в заключение, че ще са необходими не само професионалните знания и умения, а също умения за критично и творческо мислене, решаване на проблеми, кооперативност и умения за учене.

Събитието продължи с дискусия, в която участниците обсъдиха въпросите за бъдещето на пазара на труда, новите изисквания, които поставят развиващите се информационни технологии, уменията, които трябва да притежават хората, за да отговорят на новите работни места, сектори и услуги и какви са възможностите на образователната система за преодоляване на неравенствата.

Ще предложим и на други ректори да проведем такъв дебат в присъствието на студенти и преподаватели. Целта е да извлечем допълнителни съвети, ползи и нови възможни решения и това да бъде стъпка за изграждане на Алианс на бъдещето на труда и накъде да върви дигитализацията в България, заяви на финала на дискусията лидерът на КНСБ.

Събитието продължи с дискусия, в която участниците обсъдиха въпросите за бъдещето на пазара на труда, новите изисквания, които поставят развиващите се информационни технологии, уменията, които трябва да притежават хората, за да отговорят на новите работни места, сектори и услуги и какви са възможностите на образователната система за преодоляване на неравенствата.

Репортаж на Телевизия "Алма матер":