Начало / Новини / Новини и събития / Проф. Людмил Димитров от Факултета по славянски филологии бе отличен с най-престижната награда за превод в Словения

   
Проф. Людмил Димитров от Факултета по славянски филологии бе отличен с най-престижната награда за превод в Словения

Съюзът на словенските литературни преводачи удостои проф. Людмил Димитров от Факултета по славянски филологии на Софийския университет с наградата на името на големия словенски преводач, есеист и литературен историк Янко Лаврин – най-престижното признание за превод в Словения.

Отличието се дава на българския учен за неговата преводаческа дейност и естетическо съвършенство, за конструктивната му посредническа роля между словенската и българската култура. Проф. Димитров е първият българин, който получава наградата. Тя му бе връчена на 8 юни 2017 г. в Любляна.

Проф. Людмил Димитров е преводач от словенски на книгите „Рапсодии на българския гуслар” (2016, съвместно с Иван Димитров) на Антон Ашкерц, „Еротика” (2016) на Иван Цанкар, „Наблюдателят” (2015) на Евалд Флисар, „Дебнейки Годо. Пет съвременни словенски пиеси” (2014), „За какво говорим. Словенска кратка проза 1990-2004” (2013, съвместно с Ева Шпрагер), „Тази нощ я видях” (2013) на Драго Янчар, „Единственият обитател на камъка” (2011) на Алеш Щегер. Той е съставител и редактор на словенски на два тома „Antologije bolgarske knijževnosti” („Антология на българската литература”, 2008, 2009), на двуезичния поетичен сборник „Морето. Петнайсет български поети. Morje. Petnajst bolgarskih pesnikov” (2007), на поетична книга на Румен Леонидов „Z vrha jezika” (2009). Съавтор е на „Българско-словенски и словенско-български разговорник” (2010).

Проф. Димитров е преводач на български и на словенски на редица художествени произведения, публикувани в литературната периодика. Той е автор и преводач на множество литературноисторически изследвания и критически текстове върху диалога между българската и словенската култура.

1

Проф. д-р Людмил Димитров е преподавател по руска класическа литература във Факултета по славянски филологии. Той има шест монографии, сред които „Да бъдеш шут в играта на съдбата. Руската драматургия от XIX век. Херменевтика на канона” (2006, 2017), „Багряна и Словения” (2013, в съавторство с Людмила Малинова-Димитрова), „Да разсмиваш Мелпомена, или Чехов на големия път към драмата” (2013), „Четвероевангелие” от Пушкин. Опит за изучение на драматургичния цикъл „Малкии трагедии” (1999). Автор е на повече от 250 научни публикации върху руска, българска и словенска литература и култура. Автор е на учебници, учебни помагала, сборници и антологии, съставител и редактор на редица сборници с научна и художествена литература. Той е преводач също така от руски и английски език. Сред преведените от него книги са: „Играта Уилям Шекспир или Тайната на Великия Феникс” (2013) на Иля Гилилов, „Опасният съсед” (2008) на Василий Пушкин, „Двоен портрет” (2007) на Юна Мориц, „Малки трагедии” (1996) на Александър Пушкин и „Защо не повикаха Евънс?” (1993) на Агата Кристи. Професор Людмил Димитров е участник в национални и международни проекти, свързани с руска, българска и славянски литератури, театър и кино.