На тържествена церемония, която се проведе в Аулата в Ректората, проф. Йоханес Райнхарт бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по славянски филологии и е по повод неговото съдействие за академичния обмен на студенти и преподаватели и за активното му сътрудничество със Софийския университет.
Проф. д-р Гергана Дачева, заместник-декан на Факултета по славянски филологии, запозна присъстващите с биографията на проф. Йоханес Райнхарт. Той е един от най-видните изследователи на палеославистиката, откривател на неизвестни славянски текстове, изследовател на славянското ръкописно наследство, изтъкнат специалист по етимология.
Роден е на 2 март 1951 година във Виена, където се дипломира, защитава докторска дисертация и преподава във Виенския университет. Със своята ерудиция и прецизност проф. Райнхарт, ученик на видния учен Франтишек Мареш, е типичен представител на прочутата виенска славистика, чиито основи са поставени от големия славист Ватрослав Ягич. Проф. Дачева подчерта, че проф. Райнхарт също като своите учители и предшественици има широки интереси в областта на палеославистиката, като съчетава чисто лингвистичните проучвания с комплексните изследвания върху различни славянски паметници. Той е един от малцината учени, които познават еднакво добре средновековната източнославянска и южнославянска ръкописна традиция, кирилското и глаголическото ръкописно наследство, отбеляза още проф. Дачева.
Проф. Райнхарт се обръща често към въпросите на старобългарския и българския език в своите лекции. Той води дълги години основните курсове и упражнения по старобългарски език във Виенския университет. Неговите курсове се отличават с прецизни съпоставителни наблюдения, както е при лекциите на тема „Богомили, патарени и хусити“ и „История на славянските секти“. Широките интереси и енциклопедичните познания на проф. Райнхарт му позволяват да направи и обзор на развитието на славянското езикознание с привличането на най-важните имена от българската славистика в курса му „Увод в славянското езикознание“, подчерта проф. Дачева.
Тя изтъкна още, че проф. Райнхарт е преподавател с широки научни интереси и задълбочена подготовка, научен ръководител на десетки дипломни и докторантски работи. Той помага като академичен наставник през последните 15 години на редица български докторанти от Катедра „Кирилометодиевистика“ на Факултета по славянски филологии на Софийския университет, както и на студенти от Факултета по славянски филологии, каза проф. Дачева. Проф. Райнхарт е редовен участник в научните форуми, организирани от Катедра „Кирилометодиевистика“ и самият той винаги радушно приема изследователите от Софийския университет на научните прояви, организирани от Института по славистика на Виенския университет.
Приносите на Йоханес Райнхарт в палеославистиката са многостранни, като се открояват неговите значителни постижения в изследването и публикуването на глаголически паметници, свързани, както с най-ранната глаголическа старобългарска традиция, така и по-късно запазените хърватски извори, посочи проф. Гергана Дачева. По думите й той е отличен познавач на старите славянски текстове от всички жанрове – библейски, апокрифни, литургически, агиографски. Това, което отличава неговите проучвания, е точното характеризиране на различни техни особености и контектуализирането им в средновековната европейска и славянска книжнина.
Основните му изследвания са посветени на връзките между най-ранните кирилометодиевски и старобългарски преводи и техните следи в хърватската глаголическа традиция. Значителни са приносите на проф. Райнхарт и в изследване на кирилското ръкописно наследство. Австрийският учен има приноси и за изследването на славянските църковно-юридически текстове.
„Трудовете на проф. Райнхарт са написани с много компетентност и ерудиция, с всестранен и задълбочен анализ на изследвания материал, с прецизност и акуратност. Той никога не предлага прибързани изводи, винаги аргументира твърденията си и често сам посочва възможните аргументи срещу предположенията си. Отнася се с уважение към чуждото мнение и към постиженията на другите изследователи, но същевременно е силно критичен и към себе си, и към другите и не пести критиките към колегите си както в статиите си, така и в многобройните рецензии, написани винаги с ерудиция и лично отношение към разглежданата проблематика“, каза в заключение проф. Гергана Дачева.
Ректорът на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков удостои проф. Йоханес Райнхарт със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет.
Проф. Йоханес Райнхарт произнесе академично слово на тема: „Моята среща със старобългарския език и литература“. В него той се върна към студентските си години във Виенския университет, когато по препоръка на индоевропеиста Манфред Маерхофер избрал специалността „Славистика“. Той изтъкна влиянието, което е имал върху него професор Франтишек Вацлав Мареш, най-вече в областта на историческата славистика и текстовата филология: „Той владееше граматиката на старобългарския език до степен, която аз не можех да достигна. В центъра на вниманието му и на творчество му в палеославистиката бяха каноничните паметници на старобългарския език, както и великоморавските и чешко-църковнославянските текстове. Освен това работеше и в областта на музикалните старобългарски произведения“.
В изказването си проф. Райнхарт направи преглед на своите изследвания върху старобългарския език и литература, най-напред върху лингвистичната им страна, а след това върху текстологичните и литературните изследвания. Той изтъкна, че в лингвистиката винаги са го привличали етимологията и лексикологията, а също и морфологията и синтаксисът. Що се отнася до етимологията, се е интересувал не само от предисторията на наследените думи, но и от тюркската прабългарска лексика. В областта на морфологията интересите му са насочени най-много към глаголите и сред тях преди всичко морфологичните архаизми.
„В моя доклад на Третия международен конгрес по българистика „Старобългарският език и реконструкцията на праславянския глагол“ стигнах до следния извод: «Като обобщение на направените наблюдения може да се каже, че изучаването на старобългарската граматика с нейните архаизми и иновации е задължително за обяснението на множество глаголни форми в славянските езици.“ Обаче в старобългарския език има не само морфологични архаизми, но и иновации“, отбеляза проф. Райнхарт и посочи няколко от старобългарските иновации, които е анализирал в свой доклад на славистичния конгрес в Любляна през 2003 година.
Акцент в академичното слово на проф. Райнхарт бе работата му върху издаването, анализа и текстологията на старобългарските паметници. Той посочи, че в центъра на неговите изследвания винаги са били хърватско-глаголическите текстове. Сред тях има много, които от гледна точка на езика имат непряка връзка със старобългарския език, обаче са много по-късни.
Проф. Райнхарт подчерта подкрепата за палеославистиката и изследванията на старобългарския език и литература в България: „Като отлична институция си спомням за Колоквиумите по старобългаристика, които се състояха през 80-те и в началото на 90-те години в София и в Банкя и които водеха до плодоносни дискусии на учени от разни земи. Аз можех да посетя няколко от тях и досега имам добри спомени от тях“. По думите му и днес българските научни институции притежават завиден брой специалисти и специалистки на старобългарския език и литература. „Има не само патриарси, а може би трябва да кажа матриарси, на палеославистиката като Климентина Иванова и Анисава Милтенова, но и много представители и представителки на палеославистиката от средното и младото поколение“, каза проф. Райнхарт и приключи своето изложение с надеждата, че старобългаристиката, която е една от основите на славистиката, и в бъдеще ще процъфтява и преуспява в България и извън нея.
Цялото слово на проф. Йоханес Райнхарт можете да видите тук .
"Благодаря сърдечно на Софийския университет за присъждането на почетното звание. Намирам за особено радостно да бъда почетен доктор на университет, в който са работили най-добрите слависти, сред които Милетич, Беньо Цонев, Стефан Младенов и Иван Дуйчев, както много, много други.", написа в Почетната книга на Софийския университет проф. Райнхарт.
