На тържествена церемония в Аулата на Университета проф. Герхард Паулус от Университета „Фридрих Шилер“ в Йена бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото и авторитетно висше училище в България е на Физическия факултет и е за приноса на проф. Герхард Паулус за високи научни постижения в областта на фотониката, физиката на свръхсилните светлинни полета и взаимодействието им с материята, за дългогодишната съвместна научна работа с изследователи от Физическия факултет на Алма матер и реалното съдействие със специализирана апаратура, както и за активната му позиция по проблемите на обучението по физика в университетите в Германия, Европа, САЩ и България.
Тържеството бе открито от декана на Физическия факултет проф. Александър Драйшу, който изрази задоволството си да поздрави всички, присъстващи на церемонията по връчването на почетното звание „доктор хонорис кауза“ на проф. Паулус. Проф. Драйшу представи накратко биографията на учения.
Проф. Герхард Паулус е роден през 1966 г. През 1992 г. се дипломира като физик в Университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен. В периода 1992-1995 г., вече като докторант, провежда изследванията си в същия университет и в Института „Макс Планк“ по квантова оптика в Гархинг, Германия. Докторската си дисертация защитава през 1995 г., а през 2002 г. се хабилитира.
В периода 2003-2007 г. е доцент в A&M University в Тексас, САЩ, a oт 2007 г. – професор в Университета „Фридрих Шилер“ в Йена, Германия. В същия университет той е ръководител на Катедрата „Експериментална физика - Нелинейна оптика“. Бил е директор на Института по оптика и квантова електроника на университета (2008-2013 г.), член на Сената на университета (2010-2013 г.), а от април 2013 г. е декан на Факултета по физика и астрономия.
Проф. Паулус е съосновател и член на Съвета на директорите на Института „Хелмхолц“ в Йена, който оперира със свръхмощни тераватна и петаватна лазерни системи, генериращи фемтосекундни импулси. Член е на ръководния екип на Школата по фотоника на името на Ернст Аббе в същия университет.
Проф. Герхард Паулус е автор на повече от 200 научни публикации, сред които първите в света, отнасящи се до т.нар. „плато” при надпраговата йонизация и до абсолютната фаза на светлинните вълни. Статиите му по генериране на екстремно къси и интензивни лазерни полета и взаимодействията им с атоми, молекули и кондензирани среди са с особено силен резонанс в професионалните среди. Неговите резултати са цитирани над 8 000 пъти.
Проф. Герхард Паулус е член на Международния комитет по аттосекундна физика АТТО, на Научния и технически надзорен комитет на Центъра по импулсни лазери в Саламанка, Испания, на Научния комитет на Инфраструктурата „Екстремна светлина” (Аттосекунден импулсен лазерен източник ELI-ALPS, Унгария), също на Научните комитети на лазерните инфраструктури IZEST-APOLLON и LULI в Сакле, Франция.
Автор е на четири немски и на един американски патент. Рецензент е на редица научни списания, сред които Nature, Science, Physical Review Letters и Optics Letters.
Проф. Драйшу изтъкна, че в резултат на дългогодишното и плодотворно сътрудничество на ръководения от проф. Паулус екип с изследователи от Катедра „Квантова електроника“ на Физическия факултет на Софийския университет са публикувани съвместно не по-малко от 27 статии с импакт-фактор (1 – в Nature Physics), 14 статии с импакт-ранг, 2 доклада на конференции, публикувани в пълен текст. Представени са над 60 съвместни устни и постерни доклади на международни конференции. В лабораторията на проф. Паулус в Института „Макс Планк“ по квантова оптика са работили трима български стипендианти на Фондация „Александър фон Хумболт“. В неговата група в Йена са провеждани съвместни изследвания в рамките на проекта LaserLab Europe. Това са само няколко примера за плодотворна съвместна работа по сингулярна и фемтосекундна фотоника, започнала преди повече от 20 години, каза проф. Драйшу. Той добави, че в публичните си изяви проф. Паулус се е ангажирал и с обществено значими проблеми – използването на възобновяеми енергийни източници и преподаването по физика в средните училища и в университетите в Германия, САЩ и Европа.
„На основание на гореказаното, по предложение на Катедра „Квантова електроника“, подкрепено от факултетния съвет на Физическия факултет, Академичният съвет на Софийския университет удостои проф. Герхард Паулус с почетното звание „доктор хонорис кауза“, каза още проф. Драйшу.
Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков връчи високото отличие на проф. Паулус.
Проф. Герхард Паулус изрази вълнението си от удостояването с почетното звание от такъв престижен и авторитетен университет като Алма матер. Той отбеляза, че е в близки контакти със Софийския университет още от началото на своята научна кариера и съвместната си работа с проф. Стоян Динев, а по-късно – с проф. Иван Кръстев и проф. Александър Драйшу.
Проф. Герхард Паулус произнесе академично слово на тема: „Отплатата за завръщането на фотоелектроните у дома, в близост до йоните-родители: Раждането на аттосекундната лазерна физика“.
Проф. Паулус отбеляза, че днес можем да генерираме немислимо къси проблясъци от лазерна светлина с продължителности от само единици фемтосекунди, т.е. за време само една милионна от една милиардна от секундата. Светлината пътува до Луната за секунда, за една фемтосекунда тя не изминава път, по-дълъг от дебелината на човешки косъм, посочи проф. Паулус и добави, че това време все още не е достатъчно кратко, за да се направи истинска снимка на най-бързите процеси на Земята - на движението на електроните в материята, което определя нейното поведение. По думите му, за целта е необходима аттосекундна времева разделителна способност – милиардна част от една милиардна част от секундата. За съжаление тук има принципен проблем: периодът на оптичната вълна е вече по-дълъг от една фемтосекунда, а лазерен импулс с по-малко от един оптичен период няма физически смисъл, отбеляза проф. Паулус.
За да се приложат мощните техники на лазерната физика в аттосекундната времева област, са необходими явления, които разграничават динамиката в рамките на един оптичен цикъл, т.е. такива, които дават възможност за разделителна способност в рамките на един единствен оптичен цикъл. Преди 25 години такива ефекти бяха намерени и/или идентифицирани, посочи той и добави, че ако силно лазерно поле отстрани („йонизира”) електрони от атомите, то може за време, по-късо от един оптичен цикъл, да изпрати някои от тях обратно към атомите-родители. Завръщането им е насилствено – електроните се сблъскват с атомите-родители. Но визитата е кратка, за аттосекунди, и е щедро възнаградена. Получените фотоелектрони позволяват прецизно измерване на електронната динамика в рамките на един оптичен цикъл. Нещо по-важно, генерира се извънредно ценно меко рентгеново лъчение, подобно на лазерното, изтъкна професорът, а то може да се ползва за много приложения.
Едно такова приложение е неинвазивното изобразяване на наноразмерни обекти в дълбочина. Техниката е известна като оптична кохерентна томография (optical coherence tomography; OCT). На практика, от много години, в кабинетите на офталмолозите се използва OCTс видима светлина за преглед на ретината, при това с разделителна способност от единици микрометри. В областта на мекото рентгеново лъчение е възможна разделителна способност от единици нанометри, каза проф Паулус и представи фигура, показваща два структурирани слоя от злато на дълбочина 225 и 330 нанометра, покрити със силиций, които с колегите му са изобразили без разрязване на образеца. На практика е била детектирана допълнителна структура (в синьо на снимката), която е създадена неволно и е много трудно да бъде регистрирана по друг начин, дори ако образецът бъде отворен и следователно - разрушен.
В академичното си слово проф. Паулус подчерта, че с екипа му очакват блестящо бъдеще за лазерно-базираното генериране на меко рентгеново лъчение и посочи, че напоследък напредъкът на фемтосекундната лазерна технология е позволило генерирането на потоци от фотони, които преди са били достъпни само от синхротрони. Следователно, някои от ключовите приложения на тези големи научни съоръжения скоро ще бъдат прехвърлени към относително малки университетски лаборатории, подчерта проф. Паулус.
Репортаж на Телевизия "Алма матер":
