Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото и авторитетно висше училище в България е на Историческия факултет и е за значителния принос на проф. дин Дмитрий Поливянний в научните изследвания върху историята и културата на средновековна България и във връзка с неговата 65-годишнина.

Тържеството бе открито от декана на Историческия факултет доц. Тодор Попнеделев, който изрази задоволството си от възможността да поздрави всички, присъстващи на церемонията по връчването на почетното звание „доктор хонорис кауза“ на проф. Поливянний. Деканът отбеляза, че това е голям празник за Алма матер и Историческия факултет в рамките на пролетните празници на Университета и скоро след нашия истински празник – 24 май. Доц. Попнеделев представи накратко биографията на учения.

Проф. Поливянний е свързан с историята на средновековна България от средата на 70-те години на XX век. Автор е на 4 монографии и на над 100 студии, статии, рецензии, учебни помагала и научно-популярни статии, посветени на различни аспекти от историята и културата на българската средновековна история. Участвал е многократно в научните форуми, организирани от Историческия факултет на Алма матер. Той е известен и уважаван учен не само у нас и в Русия, но и в европейския медиевистичен свят.

Основна тема в неговите изследвания е историята и културата на средновековна България и повече от четири десетилетия той е свързан с Историческия факултет на Софийския университет. Във всичките си изяви проф. Поливянний се е доказал като задълбочен учен, който отстоява историческата истина и като добър приятел на България.

Проф. дин Дмитрий Поливянний е роден на 2 юни 1953 г. в гр. Алма-Ата, Казахстан (СССР). Завършва висше образование в Историческия факултет на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“ (1971-1976 г.) с преддипломен стаж в 1975-1976 г. в катедра „История на България“ в Историческия факултет на Софийския университет. Защитава с отличие дипломна работа на тема: „Бдинско деспотство-царство през XIII-XIV в.“ с научни ръководители доц. Васил Гюзелев и доц. Людмила Горина.

Докторант е в катедрата за история на южните и западните славяни в Московския държавен университет (1976-1979) с десетмесечен стаж през 1978-1979 г. в катедра „История на България“ в Историческия факултет на Софийския университет. През 1980 г. защитава дисертация за научна степен „кандидат на историческите науки“ по средновековна обща история на тема: „Българският средновековен град през XIII-XIV в.“. От 1980 г. е доцент по обща история в Историческия факултет на Ивановския държавен университет в СССР (1980-1990). Бил е ръководител на катедрата по най-нова история в Историческия факултет на същия университет. От 1997 г. е старши научен сътрудник. През 2000 г. защитава дисертация за научна степен „доктор на историческите науки“ по средновековна обща история на тема „Културно своеобразие на средновековна България в контекста на византийско-славянската общност през IX-XIV в.“.

Бил е ръководител на катедрата по обща история и международни отношения в Ивановския държавен университет (2000-2010) и декан на Историческия факултет на същия университет (2000-2004), както и заместник-ректор по научната дейност (2003-2014).

От 2015 г. е ръководител на Междувузовски център по хуманитарно образование към Ивановския държавен университет.

Чел е лекции в Московския, Санкт-Петербургския, Тверския, Волгоградския и Софийския университет. Изнесъл е над 100 доклада при различни научни форуми в Русия, България, Полша, САЩ, Сърбия, Унгария, Франция и др.

Бил е член на дисертационния съвет по исторически науки към Ивановския държавен университет (2000-2017), зам.-председател на дисертационния съвет по исторически науки към Нижегородския държавен университет (от 2017), експерт на Националната акредитационна агенция (2000-2016), експерт на Руския държавен хуманитарен фонд (2006-2016). Член е на редакционните колегии на редица научни издания. Членува в следните научни дружества и общества: Асоциацията на европейски изследвания в Русия; Руско-българската комисия на историците; Международната асоциация по българистика.

Награждаван е с множество отличия и награди, сред които премия в памет на митрополит Московски и Коломенски Макарий (Булгаков) – 2001 г., медал на св. Василий Кинешемски (Иваново-Вознесенска епархия, Руска православна църква) 2004 г., бронзов медал на Фондация „Ромуалдо дел Бианко“ Флоренция 2007 г., почетен знак на Министерството на образованието и науката на Руската Федерация (2007 г.).

Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков връчи високото отличие на проф. Поливянний.

Проф. дин Дмитрий Поливянний отбеляза, че този ден е много особен в историята на неговите многогодишни посещения в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който днес тържествено го е приел като почетен член на една от реномираните европейски академични общности със сто и тридесет годишна история. Той изтъкна, че за него това е изключителна чест: „Поднасяйки моята най-искрена и чистосърдечна благодарност на втората ми Алма матер и на всички членове на университетската общност, не мога да не си спомня как преди 44 години аз, студент трети курс от катедрата по история на южни и западни славяни на Московския университет, за пръв път влязох в тази величава сграда, за да започна една лична траектория в полето на българистиката, която днес достига своя апогей“.

Проф. Поливянний посочи, че словото му ще е едно признание в истинска и безкрайна любов към Софийския университет и неговите хора. Той добави, че за изминалите 50 години едва няколко години не е имал възможност да се срещне със своя любим Софийски университет, с неговите приятели, колеги, учители: „И дума не може да става, че бих могъл да извърша нещо в българистиката, ако не бяха тези срещи, размяна на мисли, мъдри беседи и наставления, приятелска поддръжка и помощ. Нямам ни възможност, ни, колкото и да живея, време да изплатя този дълг. Щастлив съм да бъда част от Университета като една от общностите на Духа, на които посвещавам своята Lectio Inauguralis“.

В академичното си слово, озаглавено "ИЖЕ БЯХУ ТОГО ЖЕ ДУХУ": Общности на Духа в българското Средновековие" проф. Поливянний отбеляза, че Духът изначално е и винаги остава най-трудно осезаема и мъчно определима, но и най-стабилна основа за всяка общност, било държава, било народ, било университет. По думите му, говорейки за „общностите на Духа“, медиевистите – историци, филолози, изкуствоведи – проучвайки българското Средновековие, преди всичко виждат и изследват в него или такива трайни феномени, каквито са държава, църква, народност, или техни частни форми и репрезентации.

Проф. Поливянний посочи, че добавяне на „общностите на Духа“ към обектите на историческо или историко-филологическо медиевистично изследване би могло да направи образа на българското средновековие по-многоизмерен, по-пълноцветен и по-адекватен на стоящата зад него грамадна и пъстра реалност. Според него, общностите на Духа съществуват едновременно в една и съща епоха, те се пресичат и се преливат помежду си, а отношенията между тях, макар и да не изключват конфронтации, не се ограничават с тях. Един и същ индивид може да е част от няколко общности на Духа. Тези общности не се вместват в държавните граници и преодоляват етническите разделения. Не играе разделяща роля и езикът – Духът надделява, каза професорът и даде примери с общността на първите български книжовници, която обединява преките ученици на св.св. Кирил и Методий и техните духовни съмишленици в България; с ролята на възпитаниците на светогорските манастири в културното развитие на второто Българско царство.

„Използвайки за характеристиката на общностите на Духа съвременна терминологията, можем да ги определим като интелектуални мрежови общности, които се пресичат, преплитат и преливат една в друга. Обединени около определени комплекси от идеи и стойности, те изграждат специфична идентичност на своите членове, която им позволява да се разпознават един друг даже и да нямат преки контакти. Такива общности въз основа на просопографски, археографски и културни проучвания могат да бъдат представени не само в общите им териториални и времеви измерения, но и като системи, съдържанието на които определя цялостния облик на съвременната им старобългарска и православна култура“, каза още проф. Поливянний.

В края на своето академично слово той отбеляза, че всичко което е постигнал в българистиката, дължи на своите учители проф. Людмила Горина и академик Васил Гюзелев.

„Всеки един ученик следва своите учители и като гледа напред забелязва техни следи, но ако ги губи от погледа, трябва да провери дали се движи във вярната насока. Имам щастие да вървя ръка в ръка със своите скъпи учители повече от четири десетилетия и сега, в този вълнуващ тържествен час, искам да им пожелая още много години творчески живот и човешко благоденствие, здраве и поддържане на този висок Дух, който се предава от поколение на поколение. „Ибо довлеет ученику, да будет яко учитель его“, посочи поф. Поливянний и благодари на всички за вниманието, за оказаната чест, която ще го вдъхновява и по-нататък към проучване на Българското средновековие – епохата на тържеството на човешкия Дух над тленната материя.

Цялото слово на проф. Поливянний можете да видите тук .

Репортаж на Телевизия "Алма матер":