В рамките на два дни проф. д-р Томаш Гланц от Цюрихския университет изнесе публични лекции в Ректората на Софийския университет. Събитието бе организирано от Катедрата по руска литература и Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии.
В първата си лекция, озаглавена „Литературният авангард и неоавангард: руската култура между културния национализъм и глобалния нетуъркинг“ той посочи с конкретни примери доколко постиженията на руския (литературен) авангард са транснационални и повлияват ли те на други културни, езикови полета.
В лекцията си той подчерта, че в авангарда на 10-те и 20-те години на ХХ век се наблюдават признаци на „световната революция“ (в литературата това са И. Еренбург, В. Маяковски, В. Шкловски, В. Хлебников и др., в други художествени области – А. Дънкан, И. Стравински, К. Малевич, Н. Гончарова, Л. Термен, В. Мейерхолд, С. Айзенщайн и т. н.). По думите му, късният авангард (ОБЕРИУ, Д. Хармс, А. Введенски, А. Липавски, К. Вагинов) обаче е интегриран в традицията на абсурдизма със задна дата. Но и неофициалното съществуване на „втория авангард“ в следвоенния период (конкретна и визуална поезия, концептуализъм, литературен пърформанс и проч.) напълно се вписва в актуалните трендове и литературната реакция срещу кризата на компетентностите на езика, макар че преките контакти са затруднени, изтъкна проф. Гланц.
„Иржи Коларж и чешкото експериментално изкуство от 60-те – 80-те години на ХХ в.“ бе втората лекция на проф. Томаш Гланц, в която той анализира периода на 60-те години на ХХ век. Тогава в различни части на Европа, както и в Чехословакия, срещата на различните изкуства разглежда проблема за компетентността и дискредитацията, за властта и ограничеността на езика сам по себе си, и особено за неговото приложение в художествения изказ.
Според проф. Гланц, радикалните съмнения водят до ярки изповеди, подсилени от новите технологии и разнопосочното изоставяне на досегашните начини на писане. Той посочи, че по този път, всеки с различен почерк, поемат Иржи Коларж и Бела Коларжова, Ладислав Новак, Вацлав Хавел, Йозеф Хиршал и Бохумила Грьогерова. В лекцията си проф. Гланц засегна и малко известното творчество на самиздатските автори, които на границата на словото и изображението публикуват изключителни произведения, част от които досега все още не са излагани и никога не са показвани извън самиздат.
В лекцията в нова светлина бяха разкрити работите на Зденек Барборка, Владимир Бурда, Далибор Хатърни, Емил Юлиш, Милош Коречек, Карел Милота, Ладислав Небески.
Темата на третата лекция на проф. Гланц бе „Иконата Ленин: как се променя образът на вожда на болшевистката революция в киното“. В нея той посочи, че Ленин се появява на екраните като филмов персонаж сравнително късно – едва през 1927 г. във връзка с 10-годишния юбилей на революцията и 3 години след неговата смърт. Снимките, направени приживе, са относително малко.
Проф. Гланц проследи формирането и развитието на култа към Ленин, отразен в киното. По думите му, той се превръща в икона на революцията и съветския строй. Начинът, по който той е представен на екрана, се променя в зависимост от използваните кинематографични изразни средства, и, разбира се, в съответствие с идеологическата поръчка и различните тълкувания на фигурата на вожда и ролята му в историята. В рамките на лекцията бяха показани и коментирани някои важни етапи от този процес.
Томаш Гланц e старши научен сътрудник към Цюрихския университет. От 2000 до 2003 г. той е директор на Института за славистика и Източна Европа на Карловия университет в Прага; от 2007 до 2010 г. e старши научен сътрудник в Изследователския център за Източна Европа на Бременския университет, Германия; от 2011 г. е гост-професор в Базелския университет, Швейцария, а от 2010 до 2013 г. – в Института по славистика на Хумболтовия университет в Берлин. В периода 2005–2007 г. оглавява Чешкия културен център в Москва. Томаш Гланц е специалист по изкуството на пърформанса в Източна Европа, самиздата и неофициалната култура, руския и чешкия модернизъм (Роман Якобсон, авангарда, преноса / превода на теории), славянската идеология, съвременното руско изкуство и литература. Той е автор на многобройни публикации, между които последни са книгите: Autoren im Ausnahmezustand. Die tschechische und russische Parallelkultur („Автори в условията на извънредно положение. Чешката и руската паралелна култура“) (Berlin, 2017) и Pavel Pepperštejn: Memory is over („Павел Пеперщайн: паметта свърши“) (Ostrava, 2016).