Ръководителят на Катедра "Арабистика и семитология" проф. д-р Симеон Евстатиев поздрави многобройните присъстващи в препълнената зала и заяви, че се представя не просто една книга, а едно изтоковедско начинание, което до голяма степен е свързано с енциклопедични усилия. Той се върна в спомените си, когато преди десетина години проф. Пеев е споделил с него идеята си да се посвети на такъв труд.

Проф. Евстатиев сподели, че след първоначалното си учудване от характера на един такъв проект в епохата на „Уикипедия“ и знаейки, че „няма ученик по-горен от учителя си“, той бързо е осъзнал за какво всъщност иде реч. Както ни учи все повече и преподавателският опит, изтъкна проф. Евстатиев, в днешно време проблемът не е да намериш четиво по дадена тема, а сред океана от неща, които можеш да прочетеш, да подбереш онова, което е най-съотносимо, най-релевантно към полето, с което се занимаваш. „Така разбрах, че не просто има смисъл, а смисълът е огромен, защото опитът на нашия учител проф. Йордан Пеев, е такъв, че онова, което той ще подбере, ще бъде полезно за нас, за нашите студенти, както и за много по-широка аудитория“, подчерта проф. Евстатиев. Според проф. Евстатиев енциклопедизмът е характерен за работата на проф. Пеев, а това е всъщност третият свързан с неговото име справочник, който е плод на огромен, къртовски труд, защото в случая проф. Пеев е и единствен автор.

След като обясни защо някои нападки срещу енциклопедизма в ориенталистиката, отправяни от автори като Едуард Саид, не са напълно основателни, проф. Евстатиев разказа забавна арабска история, препращаща към предизвикателствата, които дебнат изтоковедите пред безбрежния океан на знанието. По думите на проф. Евстатиев енциклопедизмът в ориенталистиката съпътства нейното развитие в самото ѝ начало, а това е свързано с идеята да разбереш една друга култура, да я осмислиш и да направиш това максимално цялостно и задълбочено без то непременно да е израз на стремеж към хегемония над „Ориента“, както вярва Едуард Саид. В този контекст проф. Евстатиев постави акцент върху признаваното от все повече колеги от различни научни специалности съществуване и успешно развитие на ясно обособена българска школа по арабистика и ислямознание – формирала се в Софийския университет до голяма степен благодарение и на проф. Йордан Пеев, тя получава все по-широко признание в България и чужбина.

Ръководителят на Катедра „Арабистика и семитология“ подчерта, че в едно такова начинание човек трябва да знае кога да се впусне, кога да продължи и кога да спре, а често има нужда и от помощ. Такава например е постоянно предоставяна при подготовката на книгата от нейния прецизен редактор д-р Анка Стоилова, изследовател арабист от Ориенталския отдел на Народната библиотека. „В дългогодишната работа на проф. Пеев, включително и върху това издание, особена роля има подкрепата, оказвана му от един специален човек – неизменно стоящата до него доц. д-р Милтана Колчакова, съпругата му, която също е бивш преподавател в нашата специалност“ – подчерта проф. Евстатиев, като ѝ поднесе букет цветя в знак на особена благодарност.

В своето приветствие заместник-деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. д-р Милена Братоева не скри задоволството си да поздрави проф. Пеев от името на декана проф. д-р Мадлен Данова и цялото деканско ръководство за издаването на този толкова сериозен и впечатляващ енциклопедичен труд. Като индолог проф. Братоева се върна в спомените за своите първи срещи с проф. Пеев, когато тя самата е започнала следването си в Центъра за източни езици и култури. „Проф. Пеев винаги впечатлява не само мен, а и всички останали с изключителната си ерудираност, но това, което за мен винаги е било ценно, е неговото творческо любопитство. Защото съм убедена, че любопитството е в основата на ползотворната научна дейност. Това неумиращо любопитство, което ни помага да се преборим с рутината“, подчерта проф. Братоева.

Заместник-деканът отбеляза, че трудът на проф. Пеев ще бъде полезен не само на студентите в специалност „Арабистика“, а и на много от студентите и преподавателите от факултета и университета, защото ислямът е религия, която присъства и има определяща роля в културите и традициите на много специалности.

Книгата бе представена от проф. дфн Владимир Градев от Катедра „История и теория на културата“ и Университетския център за изследване на религиите. Той подчерта, че изданието не може да бъде резюмирано, защото е многопластово, а проф. Йордан Пеев е учен с най-разнородни интереси и способности. По думите на проф. Градев авторът е обхванал огромния „дом на исляма“, в който има много стаи, коридори, лабиринти и той отваря всяка врата. Проф. Градев изтъкна, че в книгата проф. Пеев е историк, арабист, ислямовед, литератор, географ, изкуствовед, социолог, специалист по военно дело и това може да се види от всеобхватната тематика на статиите му.

Книгата е едновременно достъпна, популярна в най-добрия смисъл на думата, и същевременно е взискателно четиво, защото единствено тези, които искат да задълбочат своите познания в областта на исляма, ще имат много какво да научат, подчерта още проф. Градев. Той допълни, че има много и различни справочници и енциклопедии за исляма и за какво ли не, но не му е известно в наши дни да има енциклопедия, която е написана от един човек – както през Средновековието. „Лично за мен това начинание се вписва в едно по-общо разбиране за културата като йерархично организиране на ценности, които са достъпни за всички, но чрез селекция“, каза още проф. Градев. Той се спря и върху съдържанието на книгата, в която проф. Пеев излага автентичното си знание.

Проф. дин Йордан Пеев отправи своя поздрав и благодарност към всички, уважили събитието и подчерта, че написването на този справочник би било невъзможно без голямата помощ на неговите колеги. Той посочи, че сред тях има и негови ученици и констатира с удоволствие, че те вече го надминават. С чувство за хумор проф. Пеев се върна назад в годините, в спомените си от първите срещи с неговите студенти. Той разказа накратко и за възникването на идеята за създаване на книгата и за работата му по нея, като благодари и на издателство „Изток Запад“.

Проф. Пеев заяви, че това е неговата „видрица“ – по думите му това е кожена голяма торба, в която едно време някои са слагали всичко, каквото получавали от гробищата на Задушница. Той припомни, че и поп Минчо Кънчев, съратник на Левски, нарича своите спомени „Видрица“, в която има всичко. Разказвайки за работата си по енциклопедичния справочник, той сподели любопитни истории и факти. Накрая благодари отново на всички и пожела на колегите и на студентите успех, включително и на изпитите в предстоящата сесия.

По време на събитието присъстващите имаха възможност да чуят автентична арабска музика в изпълнение на Амджад Джад, майстор на емблематичния арабски струнен инструмент уд.